Джеймс Патерсън, Ричард Дилало
Магазинът (48)

46

— Разполагате ли с някакво друго електронно оборудване, Брендайс? — попита плешивият. Кожата на главата му блестеше от пот.

Изгледах го.

— Имате ли такова? — настоя той.

— Знаете много добре какво имам и какво не — отвърнах аз.

— Проверено — заяви типът. Двамата с колегата му извадиха от куфарчетата си найлонови чували и изпразниха съдържанието на кошчетата за боклук в тях. Същото сториха и с трите неподредени и неравни купчини с листове на бюрото ми. След това откъртиха няколко дъски от нишата под покрива. Откриха единствено мазилка. Надявах се да пукнат от прахово задушаване.

Плешивият и русият забелязаха, че не са отворили един сандък. Вдигнаха му капака. Вътре нямаше нищо, освен стари дискове (Лудакрис, някой?), стари книги от университета („Мидълмарч“, някой?) и стари детски рисунки („Тате прави боествен равиоли“). Опипаха страните на сандъка за тайни скривалища. Останаха много разочаровани, когато не намериха нищо. За мен това беше малко удоволствие, но все пак удоволствие.

Меган, Алекс и Линдзи се появиха на прага на вратата. Съпругата ми поклати леко глава. Децата? Не знам. Не бях сигурен. Доволни ли бяха? Или тъжни? Смятаха ли ме за жалък? За глупак? Не можех да преценя и със съжаление осъзнах, че хич не ми дреме.

— Брендайс, приключихме с претърсването — заяви Блонди.

— Претърсване? — изумих се аз. — Така ли го наричате? Това е огромно и грозно нарушение на всеки американски закон, свързан с човешките свободи. Честно казано обаче, не ми дреме. Точно това очаквах.

Огледах кабинета си, който изглеждаше изключително изчистен. Мъжете стояха до черните си чували. Плешивият зачете от един голям лист:

— Джейкъб Брендайс, градът Ню Бърг, щат Небраска, с одобрението на Министерството на правосъдието с право ви отне предмет или предмети с правителствена стойност за хората на щата. Тези материали може да ви бъдат върнати или не, след като бъдат разгледани и изследвани.

Последва кратко мълчание, след което плешивият продължи да чете:

— Разбирате ли това, което току-що ви прочетох?

— Разбира се — отвърнах аз. — Всички можете да горите в ада.