Джеймс Патерсън, Ричард Дилало
Магазинът (30)

28

Отбихме в алеята на Бете и Бъд като двама полицаи по време на гонка. Дори спирачките изпищяха, когато спряхме, излязохме бързо и се насочихме към предната врата.

Звънец. Чакане. Тридесетинагодишна жена, доста красива, с дънки и тюркоазена тениска, с лента на русата си коса, която да я държи назад. Тъй като много от жителите на Ню Бърг изглеждаха като роднини, помислих, че тази непозната може да е близка на Бете. Може би братовчедка?

— Здравейте — поздравих аз. — Съжаляваме, че ви безпокоим толкова рано, но Бъд и Бете тук ли са?

— Кой?

— О, ние сме семейство Брендайс. Аз съм Меган. Това е съпругът ми Джейкъб.

— Здрасти — поздрави ни любезно жената. — Попитах ви обаче кого търсите?

Започвах да се обърквам също като тази непозната.

— Бете и Бъд Робинсън. Те живеят тук.

— Вероятно сте сбъркали къщата. Аз съм Тес Морис. Двамата със съпруга ми Питър и двете ни деца тъкмо се нанесохме.

— Кога? — попита Меган. — Кога се нанесохте?

— Пристигнахме снощи. Спахме на надуваеми дюшеци, докато днес не пристигна камионът с мебелите ни. Някои съседи дойдоха да ни помогнат. Помислих си, че сте част от тази група.

Последва кратко мълчание. И тримата се чувствахме неловко.

Някакъв мъж — доста висок, с чуплива черна коса — застана зад жената на вратата.

— Здрасти — поздрави ни той. — Аз съм Пит Морис. Току-що се нанесохме. С какво можем да ви помогнем?

Тес Морис му обясни на какво се дължи посещението ни и че сме се „объркали, като търсим двойка, която не живее тук“.

— Живееха тук довчера — обясни Меган. — Направихме си барбекю точно тук… миналата вечер.

— Съмнявам се — възпротиви се Пит, който сякаш искаше да каже: „Вие луди ли сте или какво?“. — На двора дори няма скара. Вече погледнах. И стаите са прясно боядисани. Заповядайте, влезте. Можете да вдишате миризмата на боя.

Влязохме. Били сме в този коридор и преди. Когато Бете и Бъд живееха тук, беше боядисан в светлозелено. Сега беше бежов. Погледнах тесния коридор, който водеше до кухнята. Видях Мари Димано да носи голям кашон. Миг по-късно се появи и Марк Стантън, който държеше голяма кристална лампа.

— Да — потвърдих аз. — Боята наистина е прясна. Мястото изглежда чудесно. Искам да ви питам още нещо. Вие двамата никога не сте чували за Бете и Бъд Робинсън, така ли?

— Не. Никога — отговори Пит.

Меган ми се притече на помощ.

— Е, както и да е. Добре дошли в квартала. Ще ви посетим с пай, руло или нещо такова. Наистина. Добре дошли — довърши тя.

— Благодаря. Мисля, че този град е перфектен за нас — каза Тес Морис.

Точно преди да се обърнем към отворената врата, отговорих:

— Да, мисля, че това място наистина е перфектно за вас.