Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Store, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2020 г.)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Ричард Дилало

Заглавие: Магазинът

Преводач: Коста Сивов

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 08.08.2018 г.

Отговорен редактор: Христо Блажев

Редактор: Милена Братованова

Коректор: Стойчо Иванов

ISBN: 978-954-28-2658-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10213

История

  1. — Добавяне

44

Брискет[13] със сладко-кисел лучено-доматен сос. Картофено пюре от истински картофи. Смарагдовозелен грах, смесен с малки парченца прошуто.

Трябваше да е перфектната вечеря.

— Сега ме слушайте всички — започнах аз. — Ако искате да вечерям с вас, трябва да оставите всякакви записващи устройства настрана. Става ли?

— Да — отвърна Линдзи.

— Не те чух да се обаждаш, Алекс.

— Става — отвърна синът ми. Добре де, не звучеше особено доволен, но в крайна сметка се съгласи.

— Меган? А ти?

— Да не чакаш да се закълна тържествено? — отвърна леко ядосана тя.

— Да, госпожо.

— Да не си полудял?

Ухилих се насреща й и й отговорих:

— Възможно е.

— О, господи — изуми се съпругата ми, пое си дълбоко въздух, изпусна го и много тихичко каза: — Става. — Изчака малко, след което също толкова тихичко добави: — А ти наистина си луд.

Вечерята започна.

— Аз не искам вино — заявих. — Имам работа да върша.

Алекс помоли Линдзи да му подаде задушеното. Тя го поправи и му каза, че това не е задушено, а брискет. Меган им забрани да се карат.

Докато лапах първата лъжица от масленото картофено пюре, дъщеря ми ме попита:

— Как върви книгата?

— Питаш ме, сякаш ти пука — отвърнах аз. Защо ли от устата ми се сипеше отрова и сарказъм? Често се шегувах с децата (и Меган), но всички книги от типа „Как да отгледате вашето дете“ съветваха да не се използват гняв и сарказъм.

— Джейкъб — скастри ме съпругата ми. — Линдзи ти зададе много смислен въпрос.

Не можех да се спра.

— Значи смяташ, че е смислен. Аз не мисля така.

Алекс заби поглед в чинията си. Линдзи отпи голяма глътка от чашата си с вода.

— Книгата ми. Книгата ми. Книгата ми. — Заклатих глава. Какво ми ставаше?

— Може би прекарваш прекалено много време в работа по книгата ти, книгата ти, книгата ти — отвърна Алекс.

Изпепелих го с ококорени и гневни очи.

— Казахме ти го и тримата. Зарежи тази книга.

Линдзи ми заговори силно и раздразнено:

Ти просто не разбираш!

— О… много се бъркате — отвърнах с мек, зловещ тон. — Много добре разбирам. Разбирам какво невероятно и могъщо зло е темата на книгата ми…

— Нашата книга — поправи ме Меган.

Това ме разгневи още повече.

— Не, скъпа. Моята книга. Ти и твоите деца не правите нищо друго, освен да се опитвате да ме спрете. Е, имам новини за вас. Няма да спра. Знам каква могъща машина е „Магазинът“. Никой дори не подозира за нещата, които знам аз. Никой не ги е обмислял толкова задълбочено.

Станах прав. В съзнанието си се виждах като величествения крал Артур пред своите рицари на кръглата маса и като Христос по време на последната вечеря.

Едва в този момент осъзнах, че Меган и децата може би са прави: бях полудял.

— Да. Те ще дойдат за мен. Като нацисти в средата на нощта. Ще ме отведат и ще вземат книгата ми.

Мислите ми бяха разпокъсани. Идеите ми се сипеха от устата ми като повръщано.

— Те знаят с какво се занимавам. Знаят всичко. „Магазинът“ е по-могъщ от всеки и от всичко. Никой не може да избяга от него — особено един никой като мен. Камерите. Записващите устройства. Подслушвателните устройства. Шпионите в хотелите на Сан Франциско. Дроновете. Съседите, които не са истински съседи. Приятелите, които не са истински приятели. Семейството, което… — Наложи се да млъкна.

Погледът на Алекс не се беше отместил от чинията му. Ръката на Линдзи трепереше, стиснала чашата с вода. Очите на Меган бяха влажни.

Не съм готов за посещението им. Никой не е. Но ще се държа мъжката. Ще работя, докато дойдат. Могат да откраднат книгата ми. Могат дори да я изгорят. Но истината ще излезе наяве. Вие тримата грешите. Карате ме да спра. Молите ме да спра. Но сте в голяма грешка. Голяма. Не разбирате следното: Аз разбирам всичко!

Бележки

[13] Месо от гърдите или долните гърди на говедо или теле. — Бел.прев.