Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Store, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Коста Сивов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2020 г.)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Ричард Дилало
Заглавие: Магазинът
Преводач: Коста Сивов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 08.08.2018 г.
Отговорен редактор: Христо Блажев
Редактор: Милена Братованова
Коректор: Стойчо Иванов
ISBN: 978-954-28-2658-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10213
История
- — Добавяне
44
Брискет[13] със сладко-кисел лучено-доматен сос. Картофено пюре от истински картофи. Смарагдовозелен грах, смесен с малки парченца прошуто.
Трябваше да е перфектната вечеря.
— Сега ме слушайте всички — започнах аз. — Ако искате да вечерям с вас, трябва да оставите всякакви записващи устройства настрана. Става ли?
— Да — отвърна Линдзи.
— Не те чух да се обаждаш, Алекс.
— Става — отвърна синът ми. Добре де, не звучеше особено доволен, но в крайна сметка се съгласи.
— Меган? А ти?
— Да не чакаш да се закълна тържествено? — отвърна леко ядосана тя.
— Да, госпожо.
— Да не си полудял?
Ухилих се насреща й и й отговорих:
— Възможно е.
— О, господи — изуми се съпругата ми, пое си дълбоко въздух, изпусна го и много тихичко каза: — Става. — Изчака малко, след което също толкова тихичко добави: — А ти наистина си луд.
Вечерята започна.
— Аз не искам вино — заявих. — Имам работа да върша.
Алекс помоли Линдзи да му подаде задушеното. Тя го поправи и му каза, че това не е задушено, а брискет. Меган им забрани да се карат.
Докато лапах първата лъжица от масленото картофено пюре, дъщеря ми ме попита:
— Как върви книгата?
— Питаш ме, сякаш ти пука — отвърнах аз. Защо ли от устата ми се сипеше отрова и сарказъм? Често се шегувах с децата (и Меган), но всички книги от типа „Как да отгледате вашето дете“ съветваха да не се използват гняв и сарказъм.
— Джейкъб — скастри ме съпругата ми. — Линдзи ти зададе много смислен въпрос.
Не можех да се спра.
— Значи смяташ, че е смислен. Аз не мисля така.
Алекс заби поглед в чинията си. Линдзи отпи голяма глътка от чашата си с вода.
— Книгата ми. Книгата ми. Книгата ми. — Заклатих глава. Какво ми ставаше?
— Може би прекарваш прекалено много време в работа по книгата ти, книгата ти, книгата ти — отвърна Алекс.
Изпепелих го с ококорени и гневни очи.
— Казахме ти го и тримата. Зарежи тази книга.
Линдзи ми заговори силно и раздразнено:
— Ти просто не разбираш!
— О… много се бъркате — отвърнах с мек, зловещ тон. — Много добре разбирам. Разбирам какво невероятно и могъщо зло е темата на книгата ми…
— Нашата книга — поправи ме Меган.
Това ме разгневи още повече.
— Не, скъпа. Моята книга. Ти и твоите деца не правите нищо друго, освен да се опитвате да ме спрете. Е, имам новини за вас. Няма да спра. Знам каква могъща машина е „Магазинът“. Никой дори не подозира за нещата, които знам аз. Никой не ги е обмислял толкова задълбочено.
Станах прав. В съзнанието си се виждах като величествения крал Артур пред своите рицари на кръглата маса и като Христос по време на последната вечеря.
Едва в този момент осъзнах, че Меган и децата може би са прави: бях полудял.
— Да. Те ще дойдат за мен. Като нацисти в средата на нощта. Ще ме отведат и ще вземат книгата ми.
Мислите ми бяха разпокъсани. Идеите ми се сипеха от устата ми като повръщано.
— Те знаят с какво се занимавам. Знаят всичко. „Магазинът“ е по-могъщ от всеки и от всичко. Никой не може да избяга от него — особено един никой като мен. Камерите. Записващите устройства. Подслушвателните устройства. Шпионите в хотелите на Сан Франциско. Дроновете. Съседите, които не са истински съседи. Приятелите, които не са истински приятели. Семейството, което… — Наложи се да млъкна.
Погледът на Алекс не се беше отместил от чинията му. Ръката на Линдзи трепереше, стиснала чашата с вода. Очите на Меган бяха влажни.
— Не съм готов за посещението им. Никой не е. Но ще се държа мъжката. Ще работя, докато дойдат. Могат да откраднат книгата ми. Могат дори да я изгорят. Но истината ще излезе наяве. Вие тримата грешите. Карате ме да спра. Молите ме да спра. Но сте в голяма грешка. Голяма. Не разбирате следното: Аз разбирам всичко!