Джеймс Патерсън, Ричард Дилало
Магазинът (6)

4

Добре де, излъгахме приятелите си, но не цялата история беше лъжа. Бих казал, че частична лъжа е по-точното определение.

Да, наистина се местехме в Небраска. Да, наистина щяхме да работим за „Магазинът“. Но ето какво пропуснахме да споменем:

„Магазинът“ не ни беше поканил да работим за него.

Истината е, че двамата с Меган направихме всичко възможно това да се случи. И като много други неща и това започна благодарение на една простичка идея.

Ето как бобеното зърно беше покълнало: след като „Магазинът“ отхвърли ръкописа ни, вътрешно изгарях от гняв и раздразнение. Тези момчета смятаха, че могат да ни прецакат. Не, нямаше да им се получи. Щях да им покажа. Ако ви звуча като луд, можете да бъдете сигурни, че наистина бях изперкал.

Двамата с Меган щяхме да проникнем в „Магазинът“. Щяхме да открием тайните и плановете им. След това щяхме да пишем за тях. Щяхме да си го върнем. Но първо трябваше да бъдем наети.

(Най-накрая) ни се случи нещо хубаво: оказа се, че да бъдеш назначен на работа от „Магазинът“ не е никак трудно. Бизнесът му растеше толкова бързо, че очевидно приемаха всеки, който кликнеше върху линка „Станете част от екипа ни“ в долната част на уебстраницата им.

Е, сторих го и след секунди получих форма за попълване. Тя не беше никак подробна, но вероятно това се дължеше на факта, че „Магазинът“ сам щеше да проучи нещата.

Отговорът ни на въпроса защо искаме да работим там беше перфектен: защото се чувстваме изморени от лудата надпревара в Ню Йорк. Защото сме изморени от правилата за паркиране, от бездомниците на всеки ъгъл, навирането на четиричленно семейство в апартамент за двама. Защото имаме желание да отгледаме децата си в добра общност, с истински заден двор, трева, дървета… бла-бла-бла. Бяхме писатели. Знаехме, че хората извън Ню Йорк обичат антинюйоркските настроения и дори Меган, която обикновено никак не я биваше в лъгането, последва примера ми и се държа като професионалист. Планът ни сработи.

Два дни по-късно проведох онлайн чат с „началника на «Човешки ресурси»“, чието име Лесли не подсказваше дали е мъж или жена. Лесли изложи недвусмислено позицията на „Магазинът“: Вие сте суперквалифицирани, за да работите в маркетинга или на някоя бизнес позиция, но в момента можем да ви предложим назначение в новия ни, красив Ню Бърг, Небраска, в центъра за обработка на поръчки. Така ме сърбяха ръцете да напиша книгата. Щяхме да се вживеем в ролите си на… хм… шпиони. Бях решен да го сторя. Също и Меган. Съгласихме се. „Магазинът“ даде ясно да се разбере, че двамата със съпругата ми не сме назначени на някоя висока длъжност. Не, не. Нашата работа си беше бачкаторска, изпълняване на поръчки и лепене на етикети. Да, хич не беше приятна. Не изискваше нищо повече от основно образование и здрава гърбина.

От вратовете ни висяха малки компютри на верижки, които ни изплюваха поръчките, а ние трябваше да открием стоката и да я отнесем в пакетажното (което беше с размерите на футболен стадион), след което електронните ни джаджи ни посочваха следващата цел. Само че този път вместо шоколадови десерти ни очакваше крем за хемороиди, стъклена масичка за кафе, четири копия от книгата „Страстна гола йога у дома“, верига за балираща машина „Джон Диър“, четири бурканчета мармалад от мандарини… стана ви ясно за какво става въпрос.

Социалният пакет беше изненадващо съблазнителен. „Магазинът“ ни осигуряваше къща с три спални. Също така плащаше половината от месечната ипотека, която се равняваше на четиристотин долара. Само малка част от онова, което внасяхме за мрачния си апартамент. Бяхме убедени, че „Магазинът“ е допуснал грешка. Съвсем скоро обаче щяхме да научим, че той никога не допускаше такива.

В друг имейл ни беше съобщено, че новата ни къща се намира в една от няколкото създадени от „Магазинът“ общности. Повечето ви съседи ще бъдат наши служители. Чудесно: те ще са потенциален източник на клюки и вътрешна информация.

Всичко звучеше перфектно. Ние обаче в ролята си на шпиони щяхме да открием несъвършенствата в тази перфектност. Бих излъгал, ако кажа, че не бяхме изплашени — двама безработни нюйоркчани, които смятаха да се изправят пред една от най-зловещите и бързо разрастващи се компании в Съединените щати.

Да му се не види, майната им на рисковете, идеята за книгата беше прекалено добра, за да се откажем.