Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Store, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Коста Сивов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2020 г.)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Ричард Дилало
Заглавие: Магазинът
Преводач: Коста Сивов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 08.08.2018 г.
Отговорен редактор: Христо Блажев
Редактор: Милена Братованова
Коректор: Стойчо Иванов
ISBN: 978-954-28-2658-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10213
История
- — Добавяне
62
В Джолиет, Илинойс, се качих на товарен влак.
Точно така. Качих се на товарен влак. Изведнъж заживях като герой от народна песен.
В този контролиран от „Магазинът“ техносвят, където небето беше скрито от дронове и свръхзвукови самолети, товарните влакове все още съществуваха. Когато забелязах един тип да скача от канавката край релсите на голям червен вагон, на който пишеше „НЮ ЙОРК, ПЕН СТЕЙШЪН“, веднага го последвах на борда.
След дванадесет часа насред премазващата воня на свински фекалии и постоянното наблюдение на другите двама пътници, които с удоволствие щяха да ми прережат гърлото, за да ми откраднат портфейла и да си купят с парите сандвич с пожълтяла маруля от „Събуей“, пристигнах в Ню Йорк.
Двадесет минути по-късно вече бях на Двадесет и четвърта и Десето авеню. Между една винарница и китайски ресторант имаше офис на „ФедЕкс“ и петнадесет долара по-късно скъпоценната ми флашка се превърна в така цененото хартиено копие — четиристотин и десет страници ръкопис. Купих една картонена кутия, прибрах листовете вътре и помолих служителят да я завърже с канап.
Бях много нервен. Бях изтощен. Бях гладен като вълк. Дори не ми направи впечатление, когато жената на средна възраст зад гишето на „ФедЕкс“ намери за удачно да каже:
— Хей, господине, обмисляли ли сте да вземете един душ? Воните.
Напуснах офиса и се насочих към Сохо и издателството на Ан Гутман. Дроновете започнаха да кръжат над мен. От стреса ми се завиваше свят. Макар да бях посещавал офиса на издателката си повече от тридесет пъти, не можех да си спомня точния й адрес.
Малко се помотах и започнах да се притеснявам. Щеше да е наивно от моя страна да смятам, че „Магазинът“ се е отказал да ме търси. В интерес на истината дори си мислех, че са станали още по-настоятелни.
Сякаш не бях достатъчно изплашен, точно в този момент чух една жена на тротоара да се провиква:
— Това е той. Това е човекът. Джейкъб Брендайс.
Едва сега осъзнах, че се намирам пред сградата, в която се помещаваше офисът на Ан.
На това място започна всичко.