Джеймс Патерсън, Ричард Дилало
Магазинът (49)

47

Часът беше точно 5:00. Измъкнах се тихомълком от леглото.

Меган спеше сладко и издаваше тихи носови звуци нещо средно между хъркане и тежко дишане. Отворих тихо вратата на спалнята, излязох и я затворих след себе си. Отидох до стаята на Алекс и се ослушах. Силно хъркане. Подслушах и пред вратата на Линдзи. Не бях напълно сигурен, че е заспала, но изпод вратата й не се процеждаше светлина, така че това ми беше достатъчно. Бях сигурен, че тримата ми съквартиранти спят.

Отидох горе до изоставения кабинет. Извадих червената флашка от джоба на дънките си. Включих я в лаптопа на Меган и написах:

ИСТИНАТА

Скритите тайни на „Магазинът“

от

Джейкъб Брендайс

Натиснах бутона „Запази“, след което извадих червената флашка и я прибрах обратно в джоба на дънките си.

Бях скрил раницата си зад две купчини списания „Бизнес Уийк“. Самата тя беше напълнена с комплект дрехи, четка за зъби, паста за зъби, жълто кубче с листчета, два химикала, шишенце „Липитор“, малко „Джак Даниелс“ и айпада ми, зареден наскоро с няколко класически романа и първите два сезона на „Къща от карти“.

Бях готов да тръгвам.

Затворих вратата на кабинета си и поех надолу по стълбите. Когато минах покрай една от затворените врати, чух шепот:

— Татко, къде отиваш?

Гласът беше на Линдзи.

— Ще се върна след малко. Не се тревожи — отвърнах аз. Задъханият дрезгав шепот ме последва надолу по стълбите:

— Ти наистина си полудял — заключи дъщеря ми. Отговорът ми не беше изречен достатъчно силно, за да ме чуе:

— И аз така чувам.