Джеймс Патерсън, Ричард Дилало
Магазинът (56)

54

Сработи.

Човече, казах си, ако още съм жив за следващите оскари, трябва да дадат един и на мен. Бете, Бъд и Мари зареваха толкова силно, че имах чувството, че са се появили три нови водопада. Децата и съпругата ми ме прегърнаха и ми благодариха. Жената от интервюто в Сан Франциско ме нарече добър човек. Плешивият глупак ми каза, че съм умен човек. Маги Пайн изрази надеждата си да съм опрощаващ човек.

— Бях въвлечена в интервенцията в самия край — обясни ми тя.

— Приятелката ни Ан знае ли нещо за това? — попитах аз.

— О, не. Само тази малка група за интервенции е наясно — отвърна Маги, която се спогледа с Меган с усмивка на лице. Две кучки съучастнички. Русокосият глупак застана до мен и също се ухили.

Маги отиде в кухнята. Блонди каза, че трябва да говори с мен. Копелето, което беше нахлуло в дома ми и беше откраднало нещата ми, сега се държеше като най-милия тип на света.

Меган и децата го слушаха много внимателно, докато говореше.

— Ето какъв е планът, Джейк.

Джейк?

— Един от нашите хора ще закара колата ти обратно в Ню Бърг. Има още няколко автомобила, с които дойдохме тук. Един от тях ще отведе семейството ти в семейната къща. Аз, ти и Бияча^[16]…

Спрях да слушам на мига. Прякорът на плешивия беше Бияча? Нямаше ли нищо против един плешив мъж да бъде наричан по този начин? А и биячите не бяха ли винаги бели? Този тип беше черен. Освен това трябваше да има истинско име, собствено име…

— Господин Брендайс, слушате ли ме? — попита Блонди.

Господин Брендайс. Къде отиде Джейк? Вече ми говореше на фамилия, както когато ми открадна лаптопа, опустоши кабинета ми и ме подложи на тази лудост.

— Да, разбира се — отвърнах аз.

— Както вече казах, аз, вие и Бияча ще се върнем в Ню Бърг с нашата кола. Ще разполагаме с шофьор и помощник-шофьор…

Прекъснах го:

— Имаш предвид шофьор и охранител.

— Не. Имам предвид шофьор и помощник-шофьор, ако нещо се случи с първия.

Добре, Джейкъб, време е да започнеш отново да се държиш като послушния пациент, който искат да виждат. Влез в ролята. Прави се на мил и добър. В същото време намери начин да избягаш.

— Трябва да тръгваме — заяви Блонди. — Има ли нещо горе в стаята ви, което е от изключителна важност за вас?

— Изключителна важност? Може би си забелязал, че съм само по бельо.

— Добре, нека се качим горе да се облечете.

— Какво ще направиш? Ще ми закопчаеш ципа ли?

Тази остроумна забележка ме върна обратно в списъка му с тъпанари.

— Да вървим — каза той.

— Имате нужда от кафе — провикна се Маги Пайн. В ръцете си носеше огромен поднос, на който имаше голяма кана с кафе и много хартиени чашки. Приближихме се до масата в трапезарията.

Маги подаде чаша на Блонди и го попита:

— Сметана и захар?

— Обичам го черно — отговори той.

— Аз също — заявих аз. — Отиваме горе, за да си взема нещата, и после тръгваме.

— Така си помислих и аз — съгласи се Маги.

С възможно най-саркастичния си тон й казах:

— Благодаря ти за всичко.

— Няма проблем — отговори тя. — Просто провери шкафчето в банята, за да се увериш, че не си забравил нещо.

— Ще го сторя.