Джеймс Патерсън, Ричард Дилало
Магазинът (28)

26

Колите бързо напускаха алеята, сякаш бягаха от някакво бедствие. Само Мари остана. Тя говореше с Бете и Бъд.

Чухме я да казва:

— Благодаря за партито. Но вие двамата трябва да се научите кога да си държите устите затворени. Утре ще дойда да си прибера купите.

И тогава останахме само четирима. Бете и Бъд. Меган и аз.

— Благодаря — казах. — Наистина беше много интересно. Забавно и интересно.

Бете погледна тъжно Меган.

— Наистина ли мислиш така? Проблемът е, че… — но беше прекъсната от мъжки глас, който се разнесе от другия край на двора:

— Извинете ме, приятели — каза той. Забелязахме двама полицаи — мъж и жена, — които вървяха към нас. — Получихме оплаквания, че партито ви е много шумно.

Бъд, който беше нацупен и ядосан, отговори:

— Това е просто барбекю. Колко шумно може да е?

— Вие ли сте собственикът на тази резиденция? — попита полицаят.

— Да, двамата сме — отвърна Бете.

— Е, може би е време да си изпратите гостите и да започвате с почистването — предложи служителят на реда.

— Ние сме единствените останали гости — отбелязах аз.

— И тъкмо си тръгвахме — добави Меган.

Двамата дарихме Бете и Бъд с глуповати усмивки. Полицаите се насочиха към изхода.

— Чакайте, чакайте, чакайте — провикна се Бъд. — Меган, Джейкъб. Искам да ви кажа нещо, хора.

Последва мълчание. Бете беше забила поглед в земята. Очите на Бъд бяха влажни.

— Обещайте ми — каза той. — Обещайте ми, че няма да станете като останалите.

Преди да успея да отговоря, Бете се намеси:

— Бъд, скъпи, не ги карай да дават обещания, които няма да могат да спазят.