Джеймс Патерсън, Ричард Дилало
Магазинът (66)

64

Какво, по дяволите, трябва да направя сега?

Страхувам се да обикалям улиците, за да не ме разпознаят. Определено съм се пренесъл да живея в Страната на лудостта. Макар да съм убеден, че има камери в мишата ми дупка, не мога да ги намеря. Поне като ги търся — кацнал на скърцащото легло или на счупения скрин — убивам малко време.

Промъквам се до офиса на Ан в Сохо. Двете й асистентки ми обясняват, че госпожица Гутман е в Хюстън по работа. („Предадохме й съобщенията ви.“) Имам намерение да се кача в асансьора, но едната от жените ме спира:

— О, госпожица Гутман каза да ви предадем това. — Тя ми подава четири петдесетдоларови банкноти. Мога добре да си поживея, докато чакам издателката си.

Връщам се в хотел „Хотел“. Тази стая ме кара да се чувствам по-тъжен, отколкото човек заслужава да бъде. Пия евтин бърбън, ям студени хамбургери и гледам глупави предавания по телевизора. Дали съм самотен? Мисля, че само мъртъвците са по-самотни от мен. Не знам какво е усещането да си мъртъв, но съм сигурен, че съм доста близо до това състояние.

Отивам до една от онези вериги дрогерии близо до Таймс Скуеър. „Уолгрийнс“? „Дуейн Рийд“? Си Ви Ес? Кой да знае, по дяволите? Купувам си самобръсначка, ибупрофен, пяна за бръснене и шоколад „Хърши“ (от най-големите).

Отивам на касата, където ме очаква красива латиноска на не повече от осемнадесет години.

— Как сте днес, сър? — пита тя. Мисля си: Това Ню Йорк ли е, или някак си съм се върнал в Небраска? (Да, наясно съм, че трябва да е Канзас, но животът ми е в Небраска.)

— Добре съм. Вие как сте?

Касиерката набира покупките ми с невероятна бързина. Сметката ми е общо 11,47 и „Разбира се, искам да направя дарение от един долар за Фонда за борба с детския диабет“.

Момичето ми връща няколко банкноти и монети ресто. Излизам навън и започвам да прибирам покупките в джобовете си. Сред парите си намирам визитка. Празна е, с изключение на написаното: „Провери си съобщенията“.

Връщам се обратно в магазина. Момичето зад касата е изчезнало. Заставам пред една витрина, зад която е изложен овлажнител за кожа.

Отварям съобщенията си възможно най-бързо. За тези няколко секунди си мисля, че може да са ми писали Ан, Меган или някой тъпак от „Магазинът“… Съобщението гласи:

Здрасти Джей, провери раздела „Магазинът за книги“. Много е яко.

Потните ми пръсти се движат по-бързо от всякога. Отивам на Гугъл. Той ме прехвърля на основната страница на „Магазинът“. Точно под глупавите банери, които рекламират тостери, легота и големи бански костюми, се намира това:

Книгата, която целият свят очаква…

Истината

Блокбастърът, който ще отвори широко вратите на „Магазинът“