Джон Гънтър
Европа безъ маска (84)

Жилъ Роблесъ

Тоя младъ човѣкъ — роденъ презъ 1901 г. — е направенъ отъ по-здравъ материалъ въ сравнение съ стария, изхабенъ Леру. Хозе Мария Жилъ Роблесъ е синъ на университетски професоръ отъ Саламанка. Шестгодишенъ, той постѫпилъ въ йезуитско училище. Държанието му тамъ било образцово. На небивалата възрасть отъ само 23 години той билъ назначенъ за професоръ по публично право въ университета Ла Лагуна на Канарскитѣ острови. Той обаче се отказалъ отъ назначението, защото решилъ да стане журналистъ въ Мадридъ.

Подобно на баща си, той е преданъ католикъ и реакционеръ. Неговата характерна черта е нѣщо твърде необикновено за испанцитѣ: той е енергиченъ. Той бива назначенъ при голѣмия йезуитски вестникъ „Елъ дебате“ и когато издательтъ вижда, че тоя младъ човѣкъ има бѫдеще, изпраща го въ странство, за да се обучи. Жилъ Роблесъ проучва католическитѣ организации въ Франция, Белгия, Германия и Австрия. Следвалъ журналистика въ Съединенитѣ щати и работилъ нѣколко седмици въ редакцията на „Ню-Йоркъ Таймсъ“. Следъ това се завърналъ въ Испания, оженилъ се за дъщеря на благородникъ — земевладѣлецъ и се отдалъ на политика.

Жилъ Роблесъ бѣше избранъ за депутатъ въ кортезитѣ отъ Саламанка, кѫдето и той като баща си стана професоръ въ университета и още съ първата си речь се изтъкна като водачъ на реакцията. На неговата партия бѣше оспорено правото на депутатскитѣ мѣста въ камарата. Жилъ Роблесъ се противопостави: „Ако това наистина е революция и всички закони сѫ премахнати, то вие имате право да ни отнемете мѣстата, но ако вие уважавате законитѣ, както твърдите, то вие ще трѣбва да признаете нашитѣ мѣста за действителни. Ако вие ни отнемете правото тукъ да седимъ, то вашата революция не може да претендира за демокрация и легалность.“ Така той постави противницитѣ си на тѣсно. Жилъ Роблесъ не бѣше изхвърленъ отъ плахитѣ социалисти. Следъ това той използува толерантностьта на републиката, за да образува фронта на опозицията.

Той и неговитѣ хора напуснаха камарата, когато бѣше прокаранъ законътъ за разтурянето на йезуитския орденъ. Отъ тоя моментъ тѣ си поставиха открито цельта да унищожатъ правителството. „Републиката е като шарката. Прекарали ли сме я вече, ще бѫдемъ още по-здрави“ — каза той и призна въ кортезитѣ, че е искалъ да влѣзе въ кабинета на Леру презъ 1934 г. съ пълното съзнание, че по тоя начинъ ще може да предизвика въорѫженото въстание. Съ това той отчасти е отговоренъ за избухването на гражданската война.

Като повечето испанци, Жилъ Роблесъ има разпуснато лице, почти зелено по цвѣтъ. Той е дебелъ. Липсата на вежди и мигли го правятъ да изглежда като яйце. Рѫцетѣ му сѫ малки, меки и нѣжни. Макаръ и блестящъ ораторъ, липсва му градация: той не трогва, сѣе злоба, вмѣсто възторгъ. Повечето му събрания се устройватъ въ полумракъ. Тоя обичай много се цени въ Испания, кѫдето йезуититѣ сѫ наложили своя отпечатъкъ върху народния характеръ. Тамъ откровеностьта се третира като неизвинима наивность. Жилъ Роблесъ е крайно амбициозенъ. Въ политическо отношение той е много опасенъ човѣкъ, който непрекѫснато дебне.

Когато избухна гражданската война, Жилъ Роблесъ отлетѣ въ Португалия. Ако спечели реакцията, той ще се завърне.