Джон Гънтър
Европа безъ маска (81)

Реакцията

Републиката знаеше, че монархията е почивала върху три подпори: дворянството, войската и църквата. Тя се насочи и срещу тритѣ, но не достатъчно енергично. Тя се насочи само толкова, колкото да разпали реакционния бѣсъ. Отъ това може да се извади поуката, че въ страна като Испания — подобно на Русия — революцията може да се наложи не само следъ като пресѣче привилегиитѣ на притежаващитѣ класи, но и следъ като ги изкорени. И още: че революцията загубва своя смисълъ, ако не изравни съ земята цѣлия строежъ на съсловното общество.

Републиката поиска да обезвреди дворянството, като премахне красивитѣ му титли. Благоухаещитѣ и медно-сладки имена, като: „Херцогиня на красивия боръ“, или пъкъ „Маркизъ на тихия заливъ“, изчезнаха. Тѣхнитѣ притежатели обаче останаха. Херцогъ Алба, чийто титли въ официозитѣ се набираха върху двадесеть и шесть реда, и то съ дребенъ шрифтъ, бѣше деградиранъ до степеньта на обикновенъ „сеньоръ“. Впрочемъ, херцогъ Алба никакъ не пострада лично отъ това. Единъ огроменъ планъ за аграрната реформа бѣше съставенъ — на теория. Всички крупни земевладения на испанскитѣ грандове бѣха отнети безъ обезщетение — на хартия.

По отношение на църквата, Азаня искаше да я обезправи. Той й отне само толкова власть и привилегии, за да я направи свой вѣченъ и безмилостенъ врагъ. Въ испанската история нѣма нищо по-рѣзко отъ закона на Азаня върху религиознитѣ ордени отъ юний 1933 г. Той отдѣли църквата отъ държавата, национализира църковнитѣ имущества, възлизащи на стотици милиони английски лири, разтури Йезуитския орденъ. Забрани на духовницитѣ всички приходоносни занятия и учебното дѣло. Въ две години обаче църквата успѣ отново да заеме своята мощна позиция въ испанския животъ. Днесъ въ Испания йезуититѣ оказватъ влияние върху всичко — върху индустрията, върху корабоплаването, върху съобщителнитѣ концерни и банкитѣ.

Все пакъ смѣтката на Азаня може да се завѣри съ редица положителни подобрения. Преди всичко той изнесе напредъ Испания чрезъ една огромна, амбициозна образователна програма. Страната брои 25 на сто неграмотни — това е най-голѣмиятъ процентъ въ Западна Европа. Неговиятъ министъръ на просвѣтата, Фернандо де лосъ Риосъ, пръсна изъ цѣлата страна надъ десеть хиляди училища. Следъ това Азаня опита една реформа за войската, при която изпрати въ запаса десеть хиляди офицери — хора, за които отъ поколѣния Испания бѣше плячка на тѣхнитѣ разбойнически инстинкти. Следъ това той разреши горе-долу каталонския въпросъ, който отъ половинъ вѣкъ бѣше болното дете на испанската политика.

Презъ есеньта на 1933 г. Азаня бѣше принуденъ да подаде оставка поради аферата Каза Виеха, и реакцията отново пое властьта. Единъ политически дезертьоръ по име Алехандро Леру стана неинъ водачъ. Той дължеше своята енергичность на единъ заслѣпенъ доктринеръ, младиятъ католикъ Жилъ Роблесъ. Тѣ жонглираха съ позициитѣ си въ много коалиции, отидоха и съ дворянството и съ банкитѣ, като имаха непрекѫснато задъ себе си църквата. Въ началото Леру, привидно все още републиканецъ, а на това отгоре и протестантъ и масонъ, пое властьта, за да премахне антикатолическата окраска на революцията. Следъ това той се видѣ принуденъ да приеме въ правителството представители на С. Е. Д. А. (Федерация на дѣснитѣ автономни партии). Тѣ бѣха водени отъ Жилъ Роблесъ.

Крайно амбициозниятъ Леру бѣше напусналъ правителството Азаня, защото не искаше да участвува въ кабинетъ съ социалисти. Той интригуваше противъ Азаня още отъ самото начало, но винаги подъ маската на старъ „истински“ републиканецъ. Политическиятъ му инстинктъ се прояви твърде здраво. Докато съ уста възхваляваше революцията, той правѣше реверанси на стара Испания. И пѣеше като сирена: „Никакъвъ радикализъмъ!“ — при все че бѣше лидеръ на една „радикална“ партия. Аграрна реформа? — Разбира се, но при следващото поколѣние. Свѣтска държава? — Разбира се, но съ пълно уважение къмъ католическата традиция и духовническото достойнство. Каталонска автономия? — Безсъмнено, но не тъй основно, както Азаня е възнамѣрявалъ. Военни реформи? — Естествено, но въ умѣренъ размѣръ.

Контрареволюцията на Леру и Жилъ Роблесъ причини една малка гражданска война. Въ всѣки случай при провалянето на републиката бѣше пролѣта повече кръвь, отколкото при нейното създаване отъ Азаня и неговитѣ приятели. Фактически Азаня не носи отговорность нито за една капка кръвь. При междуособицата презъ октомврий 1934 г., особено въ Астурия, кѫдето мароканскитѣ войски безмилостно изсѣкоха едно работническо правителство, бѣха избити къмъ 1400 души, отъ които повече отъ хилядо цивилни, три хиляди бѣха ранени и надъ хиляда кѫщи разрушени. Ужаситѣ на това въстание не намѣриха отзвукъ въ европейския печатъ, поради новинитѣ около убийството на краль Александъръ Югославски и френския министъръ Барту въ Марсилия. Това трагично събитие бѣше отъ голѣмо значение, но не можа да предизвика заслуженото внимание.

Прочее, Испания бѣше подчинена на терора на реакционери, а Астурия кърваво смазана. Къмъ края на 1935 г. около 25.000 социалисти и републиканци (при все че теоретично Испания все още минаваше за република) очакваха изъ затворитѣ да бѫдатъ изведени предъ сѫдилищата. Изглеждаше, че така ще загине Русо-Джеферсоновата революция. Всѫщность обаче само така изглеждаше. Тя не бѣше умрѣла. Когато се занизаха редица мѫчителни скандали, реакцията се видѣ принудена да обяви нови избори въ страната. Презъ това време лѣвицата бѣше успѣла да се организира, доколкото това й бѣше възможно, и тръгна къмъ урнитѣ съ една народофронтовска програма. Това бѣше презъ февруарий 1936 г. Лѣвицата постигна повсемѣстенъ успѣхъ. Властьта бѣше заета отъ единъ умѣренъ републикански кабинетъ, подкрепенъ отъ лѣвитѣ и Азаня, който отново бѣше станалъ министъръ-председатель и бѣше провъзгласенъ за председатель на републиката. Като изключимъ политиката, рѣдко единъ и сѫщъ човѣкъ, въ една и сѫща область, може да има сѫщия шансъ два пѫти.

Отъ февруарий до юлий правителството съ мѫка удържаше положението. Страната пъшкаше отъ безредици. Генералъ Франко подготвяше своя превратъ, и реакцията, която събираше всичкитѣ си сили, се постави на негово разположение, за да може той да нанесе решителния ударъ. Лѣвицата грабна орѫжието. Въ Испания избухна гражданска война, една истинска гражданска война отъ такъвъ видъ, какъвто Европа не бѣше виждала следъ руската гражданска война отъ 1919 г.