Човѣкътъ безъ навици
Хитлеръ не се радва на блестящо здраве. Презъ последнитѣ нѣколко години той е наддалъ къмъ шесть килограма, което се вижда отъ врата му. Неговата външность винаги му е придавала видъ на умѣренъ човѣкъ, а извънредно небрежниятъ начинъ, съ който поздравлява, е всѣкиму познатъ. Той едва повдига рѫката си надъ лакета. Като момче ималъ бѣлодробно заболяване, а презъ войната за кѫсо време билъ ослѣпѣлъ отъ отровенъ газъ.
Презъ 1935 г. внезапно се узна, че на фюрера била направена операция на гласнитѣ струни, билъ отстраненъ нѣкакъвъ полипъ — наказание за многогодишното пресилване. Операцията излѣзла сполучлива. Месецъ следъ това, въ Нюрнбергъ, Хитлеръ постави своитѣ привърженици въ безкрайно изумление, когато заговори твърде възбудено и съ остри думи за вѣроятната си смърть. „Не зная кога завинаги ще склопя очи — каза той — но зная, че партията ще продължи да сѫществува и да властвува. Водачитѣ идватъ и умиратъ, а Германия ще живѣе… Войската ще съхрани мощьта, която е дадена на Германия. Върху това се бди!“
На тая речь се дължатъ напълно непотвърденитѣ слухове, че израстъкътъ въ гърлото на Хитлеръ билъ злокачественъ, че той ималъ ракъ.
Той не практикува никакви тѣлесни упражнения, и неговото единствено развлѣчение е музиката — при все че напоследъкъ особено му се харесватъ, изглежда, кръстосвания съ военни кораби по Балтийско и Северно морета.
Той има силно развито влечение къмъ музиката. Вагнеръ упражнява голѣмо влияние върху живота му. Той е обаянъ отъ Вагнеръ. Когато може, винаги отива въ операта. Той остана докрай на музикалнитѣ тържества въ Байройтъ, когато на 25 юлий 1934 г. заговорницитѣ националсоциалисти убиха австрийския канцлеръ Долфусъ. Заседанията на Райхстага въ Кролоперъ завършватъ понѣкога съ изпълнението на цѣли Вагнерови опери, за голѣмъ ужасъ на малко музикалнитѣ депутати. Когато нощемъ Хитлеръ не може да заспи, неговиятъ приятель и другарь Ханфщенгелъ бива извикванъ да го приспи съ Шуманъ или Верди, по-често съ Бетовенъ или Вагнеръ. Хитлеръ има нужда отъ музиката като възбудително и приспивно срѣдство.
Хитлеръ не се интересува отъ книги. Нито отъ дрехи (той не носи почти нищо друго, освенъ обикновената кафява риза или двуреденъ тъмносинь костюмъ, редомъ съ неизмѣнния тренчкотъ и фуражката). Нито отъ приятели. Нито отъ ядене и пиене. Не пуши и не пие, не позволява и никому да пуши въ негово присѫтствие. Пъленъ вегетарианецъ е. При банкета, който Мусолини даде въ негова честь, Хитлеръ не хапналъ нищо друго, освенъ двойна порция бъркани яйца. Пие кафе само случайно и не често. Единъ-два пѫти седмично отива отъ канцлерството насреща въ хотелъ Кайзерхофъ (главната квартира на националсоциалистическата партия, преди да завземе властьта), сѣда тамъ и сърба чаша шоколадъ.
Всичко това кара мнозина да говорятъ за Хитлеровия „аскетизъмъ“, но въ неговия случай думата аскетъ не подхожда напълно. Наистина, неговото влѣчение къмъ естетични нѣща е ограничено, но все пакъ той не е нито флагелантъ[1], нито отшелникъ. Сѫщо така въ Хитлеровата храна нѣма нищо строго. Той яде само зеленчуци, но тѣ трѣбва да бѫдатъ сготвени отъ единъ прочутъ специалистъ готвачъ. Той живѣе „скромно“, но жилището му въ Мюнхенъ е потънало въ царско великолепие въ истинския смисълъ на думата.
Когато се намира въ Берлинъ, работи въ двореца на райхсканцлерството на Вилхелмщрасе. Президентскиятъ дворецъ, на стотина крачки по сѫщата улица, той посещава рѣдко, защото следъ смъртьта на Хинденбургъ той особено държи, споменътъ за президентскитѣ времена на Германия да се изличи. Постройката е нова, модерна, отъ стъкло и стомана. Хитлеръ е помагалъ при съставянето на плановетѣ. Картини отъ живота на Вотана украсяватъ стенитѣ. Единъ балконъ е построенъ къмъ улицата, за да може при официални тържества фюрерътъ да се показва на хората си. Подъ главния холъ — така се твърди — се намира комфортно противобомбено скривалище.
Хитлеръ не обича Берлинъ. При всѣка възможность той напуска столицата и предпочита Мюнхенъ и Берхтесгаденъ, село въ южна Бавария, кѫдето притежава алпийска вила, наречена Вахенфелдъ. Това мѣсто за почивка, кацнало на планинския склонъ, е особено скѫпо за сърдцето му, защото е недалечъ отъ австрийската граница — психологически моментъ отъ голѣмо значение. Отъ входа на вилата се вижда родината му, която го е прокудила и за която той копнѣе.
