Джон Гънтър
Европа безъ маска (132)

Водачътъ на Лондонъ

Хербъръ Морисънъ е по рождение „Cockney“, т.е. истински житель на Лондонъ. Синъ е на полицай. Липсва му едно око. Има само основно образование. Билъ е куриеръ, прислужникъ по магазини и телефонистъ. Съ къдрава коса, неизмѣнно добро настроение, винаги будна готовность, близъкъ до действителностьта оптимизъмъ, той напомня на фигуритѣ отъ раннитѣ творби на Х. Д. Уелсъ, напримѣръ на Кипсъ. Отъ 1914 г. той е секретарь на лондонската лейбъристска партия — винаги жънещъ успѣхи. Безпримѣренъ организаторъ. Отъ 1932 г. той е не само партиенъ шефъ за Лондонъ, но и водачъ на мнозинството въ лондонския градски съветъ. Като министъръ на съобщенията въ втория лейбъристски кабинетъ отбеляза най-доброто постижение въ законодателството на това ведомство — законътъ за уреждане на движението въ Лондонъ. Той има даръ слово, жизнеспособенъ и любознателенъ е.

„Мистъръ Морисънъ, — писа А. Д. Къмингсъ въ «Ню-Йоркъ Крониклъ» — е възходящата надежда на лейбъристската партия, дори би могло да се каже: нейната единствена надежда. Той е относително младъ човѣкъ съ политическо бѫдеще, което обещава като корона и вѣнецъ министъръ председателството. Той е хитъръ политикъ, изпълненъ съ почтени убеждения, чиято преданость къмъ партията никога не е предизвикала каквито и да било подозрения.“

Въпрѣки това на 26 ноемврий 1935 г. Морисънъ не бѣше избранъ за водачъ на парламентарната група на лейбъристската партия, а единъ човѣкъ, който като личность, както и по енергия, стои значително подъ него: майоръ Клемънтъ Атли. Това бѣше горчива изненада за всички, които гледаха на Морисънъ като на предопредѣленъ водачъ. Причинитѣ бѣха: споредъ лѣвицата на партията, Морисънъ изглежда твърде дѣсенъ. Синдикатитѣ се опасяваха, че Морисънъ е твърде силенъ характеръ, за да бѫде рѫководенъ отъ тѣхъ. Освенъ това той е синь на Лондонъ, а синдикатитѣ не обичатъ лондонскитѣ лейбъристи, върху които тѣхното влияние е твърде ограничено. Всѫщность Морисънъ стана жертва на мързела. Атли бѣше поелъ временното шефство на партията следъ оставката на Лансбъри и рѫководеше изборната борба. Бѣше твърде неучтиво да го оставятъ на сухо.

Морисънъ не е специалистъ по външнитѣ работи, но е бързо схватливъ и съ добъръ инстинктъ. На партийния конгресъ презъ 1935 г. напримѣръ, настояваше, щото лейбъристското движение (което току-що бѣше одобрило санкциитѣ съ двадесеть гласа срещу единъ) да не направи грѣшката да предположи, че ще може да унищожи фашизма, като създава несгоди на Мусолини, както нѣкога се мислѣше, че ще се унищожи милитаризмътъ, като се премахне кайзерътъ.

Той е застаналъ решително на дѣсното крило на лейбъристското движение, но и лѣвитѣ го уважаватъ безъ изключение.