Джон Гънтър
Европа безъ маска (178)

XXVIII. Турскиятъ колосъ

Русата, синеока комбинация отъ патриотъ и психопатъ, т.е. диктаторътъ на Турция е промѣнялъ името си седемь пѫти. Най-напредъ той е билъ наричанъ отъ своитѣ родители въ Солунъ просто Мустафа. Въ училището получилъ името Мустафа Кемалъ, за да бѫде различаванъ отъ другитѣ малки Мустафовци и още, защото единъ отъ учителитѣ се възхищавалъ отъ математическитѣ му способности: „Кемалъ“ на турски езикъ значи „съвършенство.“ Следъ боеветѣ при Дарданелитѣ той станалъ Мустафа Кемалъ Паша; „паша“ е военна титла, която отговаря на генералъ. Следъ като презъ 1921 г. изгони гърцитѣ, той прие името Гаази Мустафа Кемалъ Паша; „гаази“ означава „унищожитель на невѣрнитѣ“, твърде странна добавка къмъ името на Кемалъ, който е най-голѣмиятъ невѣрникъ въ турската история. Следъ десеть години стана Гаази Мустафа Кемалъ, като изостави военната си титла. Презъ 1934 г. той заповѣда на всички турци да възприематъ семейни имена, като западноевропейцитѣ, и избра за себе си „Ататюркъ“, което означава „Баща на турцитѣ“. Така той стана Кемалъ Ататюркъ. Най-после той промѣни и това отъ арабската въ турската му форма, за да стане Камалъ^[1] Ататюркъ.

Не е само името, което той отъ своя страна промѣни. Когато неотдавна, следъ продължително отсѫтствие, минахъ презъ Цариградъ, учудвахъ се на промѣната въ фирмитѣ по всички улици. Кемалъ бѣше почти напълно поевропейчилъ турската азбука. Новиятъ турски езикъ е строго фонетиченъ езикъ. Тукъ ще предамъ нѣкой отъ главозамайващитѣ означения, които ме посрещнаха:

Kahve, вмѣсто Café, Tabl dot, вм. Table d’Hôte, Amerikan Ekpres Ko, вм. American Express Co, Jorj, вм. Georges, Moris Sovalije, вм. Maurice Chevalier, La Jones, вм. La jeunesse, Dizl Eejin, вм. Diesel Engine, Star Su Sop вм. Star Shoe Shope, Vagonli-Kook, вм. Wagon-Lits-Cook Enstitu do Boté, вм. Institute de Beauté, Or Duvr, вм. Hors d’Oeuvres, Foks Film Korporeysen, вм. Fox Film Corporation, Vaytaus, вм. White House, Lozan Palas Otel, vm. Lausanne Palace Hôtel.

Кемалъ Ататюркъ, който крачи като колосъ презъ турската земя, — единъ бронзовъ паметникъ, който го дава въ смокингъ (панталонитѣ съ маншети), забележително се издига надъ Златния рогъ — е въ положението на човѣкъ, за когото не оставатъ вече свѣтове, които да завладява. Неговитѣ реформи бѣха тъй драстични и тъй всеобхватни, че въ културно и въ социално отношение му остава още твърде малко да прави. Той премахна феса, превърна джамиитѣ въ житни складове, латинизира азбуката. Той тури край на многоженството, въведе ново законодателство и направи опитъ да превърне въ рентабилно казино султанския дворецъ. Той почисти принудително всички сгради въ Истанбулъ, прокара грегорианския календаръ и децималната система и предприе първото въ историята на Турция преброяване на населението. Той намали политическитѣ праздници на три, наложи предбрачно освидетелствуване и изгради новата столица Анкара въ анадолската планинска область, за да замѣсти гордия Цариградъ. Той запази търговската дейность въ страната за турскитѣ фирми, забрани вълшебническитѣ книги и най-сетне даде на всѣки турчинъ по едно ново име. Той еманципира, зле-добре, жената, превърна духовницитѣ въ частни лица и прояви надзоръ върху написването на една нова свѣтовна история, въ която се доказва, че турцитѣ сѫ изворъ на всички цивилизации.

Кемалъ Ататюркъ, донѣкѫде бакхусовъ характеръ, — едно обширно описание на неговия частенъ животъ ще накара много читатели да се поусмихнатъ — е крайниятъ типъ на диктаторъ, въплъщение на произходящата отъ характера тоталитарна власть. Тоя човѣкъ, като личность и цѣлостенъ образъ, не напомня на никого тъй, както на Петра Велики, който европеизира своята страна съ страшни жертви. Кемалъ Ататюркъ е най-грубиятъ човѣкъ между диктаторитѣ. Редомъ съ него, Хитлеръ е бозайникъ, Мусолини — парфюмиранъ денди, а Гьомбьошъ — салоненъ лъвъ. Малко пийналъ, при единъ отъ своитѣ приеми, той залепилъ плѣсница предъ всички на египетския пълномощенъ министъръ, като видѣлъ, че тоя нещастенъ дипломатъ носи забранения фесъ.

Никой другъ, освенъ него, не е измѣнилъ на повече господари, и то винаги съ основания, които, споредъ неговитѣ схващания, се дължали на родолюбие. Като щабенъ офицеръ презъ 1918 г., той билъ изпратенъ да придружава престолонаследника Вахиду Динъ до Берлинъ и да присѫтствува на неговитѣ съвещания съ Хинденбургъ, Лудендорфъ и германската главна квартира. Следъ три години, когато престолонаследникътъ бѣше станалъ вече султанъ Мехмедъ VI, Кемалъ го изгони отъ Турция.

Следъ примирието, Кемалъ билъ изпратенъ като генералъ-инспекторъ на източнитѣ вилаети въ Кюрдистанъ, кѫдето било избухнало национално въстание. Той трѣбвало да издири метежницитѣ и да ги принуди къмъ подчинение. Намѣрилъ ги веднага, но вмѣсто да потуши движението, той му станалъ водачъ. За две години успѣлъ да се наложи надъ цѣла Турция съ организациитѣ, за чието сломяване билъ изпратенъ отъ своето началство.

Следъ единъ твърде несрѫченъ опитъ за посѣгане върху живота му, той избеси презъ 1926 г. всички, които принадлежаха къмъ водачеството на опозицията. Между хората, които той осѫди на смърть и изпрати на ешафода, бѣха полковникъ Арифъ, който му бѣше много близъкъ по време на гръцката война, и Джавидъ бей, най-добриятъ финансистъ въ Турция. За да отпразднува това събитие, той поканилъ на вечеря всички дипломати въ своето усамотено имение Чанкая, при Анкара. Когато призори гоститѣ се прибирали, видѣли труповетѣ да висятъ около пазарния площадъ.

(Презъ 1930 г. разбра, че безусловното тоталитарно господство има своята лоша страна, и реши, единственъ между всички диктатори, да си създаде опозиция, на която назначи водачи. Не безъ страхъ и опасения, тѣ приеха тия постове. Кемалъ искаше да узнае, дали демократичнитѣ методи на западния свѣтъ работятъ успѣшно. Той искаше нѣколко опозиционни банки, за да може да дебатира съ тѣхъ въ парламента. Тая система не функционираше. Явно бѣше, че турцитѣ не бѣха забравили 1926 г., или пъкъ не бѣха го разбрали…)

Неговата психологическа история е извънредно интересна. Вѫтрешнитѣ източници на неговия животъ се владѣятъ отъ два фактора: неговата майка и неговата болесть. Къмъ майка си той изпитва типична лудость отъ любовь и омраза. На млади години той винаги я водилъ съ себе си, за да живѣе при него, докато наскоро самъ побѣгвалъ отъ нея. Най-после той я доведе въ имението си Чанкая, дето тя умрѣ. Тя е единствената жена, на която той е билъ вѣренъ. Твърде е възможно, неговиятъ безмилостенъ походъ срещу гърцитѣ да се е дължалъ на преживѣлицитѣ на майка му въ единъ бѣжански лагеръ при Солунъ презъ Балканската война. Кемалъ се спусналъ презъ Егейско море (тогава той се биелъ съ италианцитѣ въ Триполи), за да я намѣри като пленница на гърцитѣ при неописуемо жалки условия.

Презъ 1917 г. Кемалъ взелъ отпускъ, за да се подложи на лѣчение въ Карлсбадъ. Прочутиятъ виенски професоръ д-ръ Цукеркандлъ го прегледалъ и му казалъ, че ще умре до края на годината, ако не се откаже отъ пиенето. Болестьта била опасна. Кемалъ се върналъ на фронта, (той билъ станалъ най-необходимиятъ офицеръ при изгонването на англичанитѣ отъ Дарданелитѣ), преминалъ на служба въ Сирия и продължилъ твърде известнитѣ си навици. Неговото здраве се закрепило и още се крепи. Добриятъ старъ виенски професоръ умрѣлъ две години, следъ като предрекълъ близкия край на Кемала.

Споредъ една твърде застѫпвана теория, Кемаловитѣ извънредни пристѫпи на реформистична енергия съответствуватъ на неговитѣ хронични болки. Интимнитѣ, съсипващи нервитѣ, болки се оттеглятъ и хопъ! — диктаторътъ унищожава турската азбука^[2] или пъкъ заповѣдва да се създадатъ цѣла редица нови следствени комисии. Ако това е вѣрно, то би било интересенъ примѣръ за това, което психиатритѣ наричатъ „тласъци“. Кемалъ наказва нѣкого за своитѣ лични нѣкогашни грѣхове, прочиства страната, вмѣсто да почисти своето собствено, измѫчено отъ болки, тѣло.

Кемалъ е роденъ презъ 1881 г., подобно на Хитлеръ, като синъ на малъкъ митнически чиновникъ. Бащата, Али Риза, не билъ нищо повече отъ незначителенъ и тѣсногръдъ бюрократъ, но майката, която се наричала Зубейда, подобно майкитѣ на Пилсудски, Мусолини и Масарикъ, била жена, надхвърляща своето положение. Тя искала, синътъ й да получи образование и да стане ходжа. Явно е до баналность, че повечето велики хора сѫ имали забележителни майки и че развитието на едиповия комплексъ е било отъ преобладаващо значение за формуването на тѣхнитѣ характери и на тѣхнитѣ поприща. Майката на Кемалъ, което съвсемъ не е маловажно, се омѫжила втори пѫть следъ смъртьта на мѫжа си, и младиятъ Мустафа мразилъ отчаяно втория си баща, пришелецътъ въ родителския му домъ.

Али Риза, бащата на Кемала, билъ вѣроятно отъ албански произходъ. Зубейда, майката, била дъщеря на селянинъ турчинъ и на македонка. Прочее, Кемалъ е всичко друго, но не и чисторасовъ турчинъ. Единъ такъвъ голѣмъ авторитетъ като Тюнби (Great Contemporaries, стр. 291) предполага, че въ семейството имало и еврейска кръвь. Солунъ е известенъ още въ началото на Диаспора като крепость на евреитѣ. Много отъ тѣхъ, наречени „дьонмета“, привърженици на лъжовния Месия Сабатари Зеви, сѫ преминали къмъ Исляма. Безспорно русиятъ цвѣтъ на коситѣ и студенитѣ му сини очи едва ли сочатъ за следи отъ еврейски произходъ, но не и за турски.

Младинитѣ на Кемалъ сѫ твърде бунтовнически. Той писалъ революционни летящи позиви, че дори и стихове. Въ Цариградъ билъ осѫденъ на затворъ, но военнитѣ му способности го направили незамѣстимъ, поради което го освободили. При все че билъ младотурчинъ, чувствувалъ се, че принадлежи къмъ подтисканата опозиция. Той презиралъ младотурския триумвиратъ: Талятъ, Енверъ и Джемалъ. Това му чувство се дължало на взаимность. Неговитѣ качества на войникъ обаче били безспорни. Той заемалъ най-отдалеченитѣ, най-опаснитѣ, най-загубенитѣ постове, но една велика кариера го очаквала.

Тази кариера нѣма равна на себе си въ наши дни. Кемалъ свика конгреситѣ въ Ерзерумъ и Сива и организира националното движение, което поведе къмъ победа. Други хора сѫ създавали нации. Кемаловата задача бѣше по-тежка. Той пое една нация, която отъ вѣкове бѣше лежала въ кальта, постави я на краката й, изми лицето й, облѣче я въ нови дрехи, преобърна я, накара я да работи. Презъ 1919 г. Турция бѣше тъй зле, че съ облекчение би се отказала отъ своя суверенитетъ и би станала британски мандатъ. Презъ 1922 г. тя бѣше държава отъ типа на срѣднитѣ сили и тъй здрава, че сама диктуваше своитѣ условия за миръ.

Презъ тия три години Кемалъ извърши следното: 1) изпѫди султана; 2) премахна халифата; 3) спечели войната срещу гърцитѣ и ги избута въ морето; 4) така замая Англия, че английскитѣ части спрѣха похода си при Чанакъ; 5) сключи чрезъ Исметъ-паша Лозанския договоръ, който ликвидира съ капитулациитѣ, правнитѣ привилегии на чужденцитѣ въ Турция; 6) начерта нови граници, които и най-буйниятъ турски националистъ дори и на сънь не бѣ допускалъ; 7) написа републиканска конституция и създаде парламентъ въ своята нова, непревзимаема столица и 8) стана първиятъ председатель на Турция.

Вѣрно е, че Кемалъ не може да припише само на себе си заслугитѣ за тия постижения. Голѣмата програма за поевропейчването бѣше вече проектирана отъ младотурцитѣ, той само я осѫществи. Гърцитѣ трѣбва да отдадатъ своето унищожаване не толкова на Кемаловитѣ войски, колкото на изневѣрата на съглашенцитѣ и на своята неспособность. Султанътъ и халифътъ и безъ това нѣмаха вече право на сѫществуване и не бѣше голѣмо геройство отъ страна на Кемала да изпѫди свѣтскитѣ господари на Турция и духовнитѣ господари на Исляма. Лозанскиятъ договоръ бѣше постигнатъ отъ Исметъ-паша, само защото западнитѣ велики сили ревниво се бѣха хванали за коситѣ. И т.н.

Сега Кемалъ живѣе въ Чанкая напълно осамотенъ. Това образцово имение е неговата любима слабость. Като истински мегаломанъ, далъ на езерото тамъ формата на Мраморно море. Презъ 1923 г. той се ожени за Латифе Ханъмъ, но следъ нѣколко години се разведе. Сега живѣе самъ. Отъ всички видни хора на обществения животъ въ Европа, той е най-труднодостѫпниятъ. Да се интервюира нѣкога Джорджъ V далечъ не бѣше по-мѫчно. Въ противоположность на всички други диктатори, той не се изстѫпва на преденъ планъ. Турскитѣ вестници споменаватъ името му едвали петь-шесть пѫти въ месеца. Постоянно е обграденъ отъ група адютанти и стари приятели, съ които играе покеръ. Много рѣдко играе карти съ чужди дипломати. Обикновено той печели, но държи да връща печалбитѣ си. И до сега все още пие съ охота.

Турскиятъ диктаторъ се различава отъ всички други поради това, че на младини не е ималъ социалистически периодъ. И сега като зрѣлъ мѫжъ той не проявява ни най-малъкъ интересъ по социалъ-икономични въпроси. Неговата политика е ясна и проста: „Турция на турцитѣ!“ Той, разбира се, е революционеръ, но по отношение на стопанскитѣ въпроси би могълъ да стане съюзенъ президентъ на Швейцария. Теорията, че всички национални диктатори трѣбва да бѫдатъ или въ крайната дѣсница, или въ крайната лѣвица, се разбива у Кемала, както и у Пилсудски.

Дветѣ чужди страни, отъ които Кемалъ се особено много интересува, сѫ (освенъ Англия, която той мрази) С.С.С.Р. и Италия. Презъ тъмната 1932 г. той добави въ забележителната верига на своитѣ успѣхи още една брънка, като получи заеми и отъ дветѣ страни, при все че тия държави и въ най-добритѣ си години сѫ се старали да избѣгватъ експортнитѣ кредити. Кемалъ, естествено, ги изигра. Италия искаше турската подкрепа въ източно Срѣдиземно море и, както нѣкога, и днесъ Турция е важенъ факторъ за външната политика на Съветитѣ, тъй като Дарданелитѣ сѫ единствениятъ излазъ на Русия къмъ южнитѣ морета. Кемалъ се дразнѣше отъ абисинската авантюра, и неговата политика придоби силна руска окраска. Нѣколко години наредъ Съветска Русия и Турция бѣха тѣсни съюзници въ Женева, и д-ръ Тефикъ Арасъ, турскиятъ външенъ министъръ (който случайно преди много години е билъ лѣкарь на Кемалъ въ Солунъ), бѣше изобщо смѣтанъ като Литвинова рѫка въ турска рѫкавица. Презъ това време Кемалъ започна да укрепява Дарданелитѣ. Презъ юний 1936 г. една конференция на европейскитѣ сили му даде въ Монтрьо това, отъ което той всѫщность никакъ не се нуждаеше — своето съгласие.