Джон Гънтър
Европа безъ маска (62)

Кайо

Стариятъ Жозефъ Кайо е надъ седемдесеть години. Мнозина, които още помнѣха скандала отъ 1913 г., когато жена му уби Гастонъ Калметъ, издатель на „Фигаро“, бѣха изненадани презъ 1935 г., като узнаха, че е още живъ и че е важенъ факторъ въ френската политика. Кайо е единъ отъ водачитѣ на радикалъ-социалистическата партия, и то толкова влиятеленъ, колкото Ерио и Даладие. При това той е председатель на изключително важната финансова комисия при сената.

Кайо и досега е още денди. Арогантенъ, спретнатъ, суетенъ, точенъ, трезвомислящъ. Между младитѣ не е нито горещо уважаванъ, нито горещо мразенъ. Той бѣше единъ отъ малкото хора въ Франция, които по време на войната имаха смѣлостьта да заяватъ, че и победители, и победени ще бѫдатъ съсипани. За тия му думи Клемансо го хвърли въ затвора като „германски съучастникъ“. Едва презъ 1920 г. той бѣше изправенъ предъ сѫда, а сенатътъ го призна за виновенъ, че е говорилъ „неразумно“. Лишиха го отъ граждански права за петь години и отъ правото да живѣе въ Парижъ — едно наказание, което се налага на търговци на момичета, контрабандисти на опиумъ и професионални убийци. Кайо, милионеръ и човѣкъ съ изтънчена култура, бѣше амнистиранъ отъ Ерио презъ 1924 г.