Джон Гънтър
Европа безъ маска (10)

Демостенъ въ кафява риза

А сега нѣщо за неговата ораторска дарба. Тя вѣроятно е истинското, сѫществено смислено обяснение за Хитлеровия възходъ! Чрезъ речитѣ си той стигна до властьта. А странно нѣщо: той е лошъ ораторъ. Той крещи. Движенията му сѫ спазмодични, несрѫчни. Неговиятъ гласъ кънти при всѣки завършекъ на фраза. Той не умѣе да завършва фразата си. Гьобелсъ е много по-финъ и по-многостраненъ говоритель. И все пакъ Хитлеръ, чиято привлѣкателность при разговоръ е равна на нула, може да накара една аудитория, преди всичко една голѣма човѣшка тълпа, да побѣснѣе.

Той, разбира се, познава всички трикове. Съ течение на времето е свикналъ да изброява безкраенъ низъ отъ нѣща, които „ние, нѣмцитѣ, имахме, или нѣмаме, или трѣбваше да направимъ, или не биваше да правимъ.“ Думата „ние“ тласка слушателитѣ нагоре съ страшната ритмична сила на електробормашина. Следъ това той поставя една драматична пауза, съ която иска да каже, че тукъ е цѣлата сѫщность на работата. Нѣкога въ Германия думата „ние“ нѣмаше никакво значение, страната не бѣше единна, нѣмаше никакво „ние“.

Неотдавна Хитлеръ разказалъ на единъ френски журналистъ какъ преди петнадесеть години чрезъ ораторски трикъ успѣлъ да възтържествува въ една комунистическа крепость въ Бавария. Той билъ постоянно прекѫсванъ съ яростни викове. „Въ всѣки моментъ очаквахъ да бѫда изхвърленъ презъ прозореца, особено когато доведоха единъ слѣпъ военноинвалидъ, който се нахвърли срещу всичко, което беше за мене свято. За щастие, за кратко време презъ войната и азъ бѣхъ слѣпъ. Тогава казахъ на тия хора: Зная, какво изпитва тоя човѣкъ. Много повече съмъ се блъскалъ въ мъглата, отъ колкото той въ момента, но успяхъ отново да възвърна зрителната си способность!“

Първитѣ последователи на Хитлера му бѣха обречени въ буквалния смисълъ на словото. Тѣ вървѣха съ него презъ огънь и пламъкъ. Хитлеръ можеше да бѫде Готлибъ Шулце или Еремия Шмицъ — хората го бѣха чули веднъжъ и бѣха станали негови за цѣлъ животъ. Така е съ Гьобелсъ, Брюкнеръ, Гьорингъ, Хесъ.

Хитлеръ никога не се е поколебалъ да прибѣгва до тероръ, и терорътъ играе огромна роля въ нацистската държава. Още отъ самото начало той го насърдчаваше. Единственото весело мѣсто въ „Моята борба“ е описанието на неговото първо голѣмо масово събрание, въ което новосъздаденитѣ щурмови отреди (СА) кърваво смазвали всѣки, който си позволилъ нѣкаква обструкция. Функцията на СА бѣше да разгъне суровата сила, най-напредъ, съ цель да поддържа „редъ“ въ публичнитѣ събрания, а следъ това да се развилнѣе по улицитѣ, за да плаши, тероризира и убива комунисти.

Създадоха се постове, важни постове на направили самопризнания и осѫдени терористи и убийци, като Хайнесъ. Когато въ Потемпа-Силезия единъ комунистъ бѣше убитъ при най-жестоки обстоятелства, Хитлеръ съобщи официално, че въ душата си се чувствува солидаренъ съ убийцитѣ. Когато презъ августъ 1932 г. вѣрваше, че Хинденбургъ ще го назначи за канцлеръ, той поиска за срокъ отъ три дни „улицитѣ да бѫдатъ свободни за действията на СА“, за да могатъ кърваво да си отмъстятъ на своитѣ врагове.

На 30 юний 1934 г. вече нищо не можеше да препрѣчи пѫтя му.