Джон Гънтър
Европа безъ маска (117)

До деня, въ който си подаде оставката — това бѣше наскоро следъ коронясването на Джорджъ VI — Станлей Балдуинъ разполагаше съ най-голѣма власть между европейскитѣ демократи. Още преди петнадесеть години, когато стана министъръ-председатель, той не бѣше никакъ известенъ. Единъ изтъкнатъ водачъ на консервативната партия призна, че не може да си го спомни по лице. Неговата изключителна кариера бѣше доказателство за победата на характера върху условията. А сега съвсемъ не е сигурно, че неговото поприще е къмъ своя край.

Станлей Балдуинъ, разбира се, не е интелектуалецъ. Не е нито изключително способенъ, нито енергиченъ. Той е въплътенъ Джонъ Булъ: солиденъ, трезвенъ, разсѫдливъ. Малко сѫ нѣщата, които биха могли да го объркатъ. Говори само, когато е необходимо да говори. Непоколебимъ е въ своитѣ умѣрени убеждения. Балдуинъ е нѣщо повече отъ единъ чистъ Джонъ Булъ. Той е, както ми разказваше единъ мой приятель, който много добре го познава, единъ видъ скандинавски мистикъ. Повече опипва, отколкото мисли. Никой не схваща неговитѣ решения следъ кратко размишление. Той е способенъ да доведе до крайна възбуда дори и английския слушатель. Въ най-дълбоката си вѫтрешность е пуританъ. Половината сила на неговия характеръ се дължи на „духовни“ ценности.