Джон Гънтър
Европа безъ маска (36)

Нюрнбергскиятъ гонителъ на евреитѣ

Отъ всички най-ранни нацисти Юлиусъ Щрайхеръ е най-прочутъ надлъжъ и наширъ. Тоя безпѫтенъ антисемитъ, гаулайтеръ на Франкония, е надъ 50-годишенъ, бъчвообразна фигура, плешивъ, въплъщение на грубостьта. Презъ 1933 г. той накара 250 арестувани евреи да оскубатъ съ зѫби една ливада предъ града.

Щрайхеръ организира еврейския бойкотъ отъ 1 априлъ 1933 г., наскоро, следъ като нациститѣ бѣха дошли на власть. Това бѣше едно отъ рѣдкитѣ голѣми зрелища, неподкладени отъ Гьобелсъ. Щрайхеръ издава единъ седмичникъ, „Щюрмеръ“ (Щурмовакъ), изпълненъ съ най-долнопробна и често порнографична антисемитска пропаганда. Веднъжъ той пусна единъ извънреденъ брой, посветенъ на „ритуалната смърть“. Тоя брой предизвика буря отъ протести по цѣлия свѣтъ. Протестира и кентърберийскиятъ архиепископъ. Това наложи забраната да се продава въ чужбина.

Щрайхеръ бѣше цитиранъ отъ американското списание „Таймъ“ на 8 априлъ 1935 г. по следния начинъ: „Често пердаша съ ездачния си бичъ арестантитѣ, които съмъ настанилъ въ охранителния затворъ, за да ги спася отъ народния гнѣвъ. Тамъ е и учительтъ д-ръ Щайнрюкъ, който се опитваше да говори голѣми работи. Отидохъ съ нѣколко партийни приятели въ неговата килия. Той започна да говори съ плачливъ гласъ и се държеше като момче. Държеше се не като мѫжъ, какъвто би трѣбвало да бѫде следъ толкова високомѣрни речи. Съ бича си азъ му дадохъ една прилична порция пердахъ.“ По случай петдесетия рожденъ день на Щрайхера мѣстнитѣ власти му направили единъ оригиналенъ подаръкъ — досието му отъ архивитѣ на нюрнбергската полиция, което „нѣкога е трѣбвало да послужи като обвинителенъ материалъ срещу него“. Съ нищо друго обаче той не се гордѣе така, както съ твърдението, че е прочистилъ една околия, Херсбрукъ, обхващаща тридесеть и шесть села, напълно отъ евреи. Тамъ не е останалъ нито единъ евреинъ. Въобще навредъ въ Франкония терорътъ срещу евреитѣ е проведенъ съ дива жестокость. Споредъ Щрайхеръ, разрешението на еврейския въпросъ ще стане само следъ кастрирането на всички евреи.

Общото му образование не е завидно. Когато дойде въ Берлинъ презъ 1935 г. и говори предъ огромно събрание въ Спортпаласъ, той каза: „Английскиятъ евреинъ Дизраели стана министъръ-председатель. Впоследствие той бѣше въздигнатъ въ благороднически санъ подъ името лордъ Гладстонъ“…

Не е вѣрно твърдението на мнозина, симпатизиращи на нацизма, че лично Хитлеръ „съжалявалъ“ за кръвожаднитѣ грубости на Щрайхеръ. Той е ималъ много случаи да се отърве отъ Щрайхеръ, но винаги се е колебаелъ да го прогони. Щрайхеръ е единъ отъ най-старитѣ му привърженици. Той се присъедини къмъ него още презъ 1923 г., следъ като направилъ опитъ да основе своя, собствена „работническа партия“. Самъ Хитлеръ е изтъкналъ Щрайхеръ публично. Само двама нацисти сѫ назовани съ имената имъ въ „Моята борба“: Хесъ и Щрайхеръ. Когато Щрайхеръ навърши 50 години, Хитлеръ литна спонтанно къмъ Нюрнбергъ, за да му направи изненадващо посещение по случай рождения му день.