Джон Гънтър
Европа безъ маска (20)

Презъ нощьта на 27 февруарий 1933 г. нѣколко дни преди изборитѣ отъ 5 мартъ, които трѣбваше да утвърдятъ Хитлеровото канцлерство, сградата на германския Райхстагъ въ Берлинъ бѣше унищожена отъ пожаръ. Пожарътъ унищожи това, което бѣше останало отъ Германската република. Изгорѣ не само една обществена сграда. Въ пепель бѣха превърнати комунистическата, социалистическата, католическата и дойчнационалната партии. Пожарътъ избухна презъ една зимна вечерь на 1933 г., но пепельта тлѣе и до сега.

Пожарътъ въ Райхстага унищожи стъкло и стени на стойность два милиона марки. Унищожи и живота на хиляди човѣшки сѫщества. Това, което последва пожара, бѣше логично и неизмѣнно: изборната победа на нациститѣ отъ 5 мартъ, гадоститѣ на кафявия тероръ, преследванията на евреитѣ, пристѫпътъ срещу Австрия и огромниятъ изравнителенъ процесъ, принудителното приспособяване, което отъ нѣколко години вече тъпче Германия подобно на па̀ренъ валякъ.

Огъньтъ превърна въ димъ и пепель не само една импозантна сграда, но и пожизненото дѣло на много хиляди пацифисти, либерали, демократи, социалисти, честно мислящи хора отъ всички класи и съсловия. Безъ пожара нациститѣ нѣмаше да получатъ толкова отличнитѣ резултати отъ изборитѣ. Въ пламъцитѣ на Райхстага изчезна стара Германия на Бисмаркъ, на Вилхелмъ II и на Ваймарската конституция. Отъ неговия димъ израстна Третиятъ райхъ.

„Когато Германия се събуди — писа Дъгласъ Ридъ — домътъ на никого не представляваше вече негова крепость. Всѣки можеше да бѫде уловенъ отъ нѣкое частно лице и завлѣченъ на нѣкѫде. Никой не можеше да поиска закрила отъ полицията. Всѣки можеше да бѫде държанъ въ затвора за неопредѣлено и неограничено време, безъ да знае въ какво го обвиняватъ. Всѣка собственость можеше да се конфискува. Всички думи да се подслушватъ, всички писма да се четатъ. Никой вече нѣмаше право да се събира съ своитѣ съграждани, и никой вестникъ не можеше свободно да изрази мнението си.“

Фактическото протичане на събитията презъ нощьта на 27 февруарий може да се разкаже набърже. Къмъ 9.15 часа вечерьта отъ сърдцето на Берлинъ, отъ улицата „Унтеръ денъ Линденъ“ можеше да се види какъ отъ прозорцитѣ на Райхстага изкачатъ димъ и пламъци. Следъ десеть минути пожарната команда бѣше на мѣстото. Главниятъ холъ представляваше море отъ огънь. Външнитѣ стени на постройката можаха да бѫдатъ спасени, но вѫтрешностьта бѣше напълно унищожена. Веднага бѣше предположенъ палежъ. Пожарътъ бѣше избухналъ едновременно отъ много мѣста — около двадесеть — тридесеть, споредъ единъ послешенъ официаленъ докладъ. Следъ около часъ се явиха Хитлеръ и Гьорингъ и веднага заявиха, че това е дѣло на комуниститѣ. „Знамение отъ небето!“ — извика Хитлеръ, щомъ като видѣ димящитѣ развалини.

Задкулисието на събитията може да бѫде екипирано сѫщо така накратко. Както ни е известно, Хитлеръ бѣше станалъ райхсканцлеръ. Въ своя кабинетъ той имаше само трима нацисти срещу осемь члена на дойчнационалната група Папенъ Хугенбергъ, но той дори и на сънь не допускаше мисъльта да свири втора цигулка. За да вземе преднина, бѣше необходимо да спечели голѣмъ прирастъ на хитлеристскитѣ гласове въ изборитѣ отъ 5 мартъ. Папенъ — Хугенбергъ бѣха твърдо решени да възпрепятствуватъ това. Между Хитлера и националитѣ имаше голѣми недоразумения. Макаръ и да се борѣха на единъ и сѫщъ фронтъ, тѣ взаимно се подяждаха не по-малко, защото всѣки искаше да спечели надмощие въ бѫдещия кабинетъ.

Нѣщата не бѣха въ добъръ редъ за Хитлера. Хинденбургъ все още не му оказваше довѣрие. Носѣха се упорити слухове, че Хитлеръ се опиталъ съ насилие да завземе поста на стария човѣкъ. Не безъ основание нациститѣ се страхуваха, че ще загубятъ гласове. Имаше само едно срѣдство да се спасятъ: да получатъ явно мнозинство. Въ новия Райхстагъ щѣха да се избератъ приблизително къмъ 600 депутати, а се пресмѣташе, че къмъ сто отъ тѣхъ щѣха да бѫдатъ комунисти. Хитлериститѣ очакваха за себе си къмъ 250. Двеста и петдесеть не бѣха мнозинство отъ шестотинъ, но бѣха половината отъ петстотинъ. Прочее, комунистическата партия трѣбваше да бѫде унищожена, като тия фатални сто мандата трѣбваше да бѫдатъ касирани. Въ такъвъ случай победата би била безспорна.

Най-напредъ нациститѣ решиха да предприематъ нападение срещу народния домъ „Карлъ Либкнехтъ“, главната квартира на комунистическата партия въ Берлинъ, кѫдето се предполагаше, че ще се намѣри достатъчно материалъ, съ който комуниститѣ да бѫдатъ обвинени въ съзаклятие срещу държавата или въ намѣрение за въстание, та подъ тоя предлогъ партията да бѫде разтурена. Експедицията бѣше проведена, но ударътъ се оказа халостенъ. Деньтъ на изборитѣ се приближаваше бърже. Обтегнатостьта между Хитлеръ и Папенъ — Хугенбергъ се увеличаваше. Нациститѣ трѣбваше да измислятъ нѣщо набърже! И тѣ го измислиха.

Огъньтъ даде резултата, на който нациститѣ се надѣваха, както вече видѣхме.

Стотѣ комунистически депутата бѣха арестувани. Обявено бѣше единъ видъ военно положение. Постановленията на конституцията за личната свобода на отдѣлния човѣкъ бѣха суспендирани. Бѣха „разкрити“ комунистически планове за въстание. Надъ цѣла Германия се понесе вой. Общественото възбуждение бѣше грамадно. Нациститѣ нападнаха страната, а Хитлеръ вече имаше възможность да си обезпечи диктатура за четири години и да заграби властьта неограничено, непоклатимо, непристѫпно.