Джон Гънтър
Европа безъ маска (108)

Малкитѣ важности

Изъ огромния брой сили и противосили, играчи и противоиграчи въ обширната арена на английския политически животъ:

Крикетътъ и ритуалното нареждане за презапочване играта, която той е създалъ.

Безвѣроизповѣдното убеждение.

Намаление въ числото на ражданията, което, споредъ преценката на специалисти, ще свали броя на населението презъ 1985 г. на 33 милиона.

Личности като Негово Високопреосвещенство У. Р. Инджъ, бившъ деканъ на „св. Павелъ“, генералъ Кричли, покровитель на надбѣгванията на хрътки, и лордъ Доусонъ офъ Пенъ, покойниятъ кралски лѣкарь.

Открититѣ ораторски трибуни въ Хайдъ-паркъ, единствени по рода си и твърде важни.

Дръзкитѣ и лишени отъ всѣко чувство на респектъ карикатури на Дейвидъ Лоу, най-знаменитиятъ карикатуристъ въ свѣта.

Традицията „отъ баща на синъ“ въ политиката. Не само Рандолфъ Чърчилъ Уинстонъ се стреми да наследи. Сѫщо и лейбъристки политици наследяватъ надежди и амбиции: синътъ на Артъръ Хендерсонъ е въ Долната камара. Сѫщо и синоветѣ на Лойдъ Джорджъ сѫ тамъ.

Издателската кѫща Викторъ Голенцъ Лимитедъ.

Фактътъ, че занятието политикъ е първото въ страната.

Готовностьта на една партия или една личность да признае поражението си и да продължи следъ това играта най-лоялно. Уинстонъ Чърчилъ се бори упорито въ продължение на години срещу закона за Индия въ собствената му партия. Когато тоя законъ пропадна, той отново влѣзе въ партията си.

Економисти като Д. М. Кейнсъ, съръ Артъръ Сълтъръ, съръ Дж. Стемпъ, съръ У. Лейтънъ.

Ужасната строгость на английскитѣ закони.

Дълбоко залегналиятъ пасифизъмъ на младитѣ хора, които се отказватъ отъ нѣкогашнитѣ си военни звания. Капитанъ Дъфъ Куперъ, бившъ воененъ министъръ, е мистъръ Дъфъ Куперъ. Капитанъ Антони Идънъ е мистъръ Антони Идънъ. Преди нѣколко години майоръ Уолтеръ Елиътъ отиде дотамъ, че публикува една обява, съ която съобщи, че желае за въ бѫдеще да бѫде само мистъръ Уолтеръ Елиътъ.

Разузнавателната служба на Адмиралтейството.

Проф. Харалдъ Д. Лески.

Данъцитѣ при смъртенъ случай.

Радикализмътъ на повечето оксфордски и кембриджски студенти.

Традиционното уважение къмъ старостьта. Политикъ на 55 години се смѣта за все още многообещаващъ младъ човѣкъ. Неотдавна Балдуинъ говорѣше за „нѣжната възрасть“ на единъ отъ своитѣ парламентарни секретари, единъ юноша на 42 години. А самъ Балдуинъ е билъ само на 41 година, когато влѣзълъ въ Долната камара.

Обичаятъ на Кентърберийския архиепископъ да пише отвреме-навреме въ „Таймсъ“ и да подканя публиката къмъ общо молитствуване въ връзка съ нѣкое политическо събитие. Такъвъ бѣше случаятъ презъ февруарий 1935 г., когато законътъ за Индия бѣше предъ приключване.

Фантастичниятъ брой на благотворителните дружества.

Клубоветѣ.

Автоматичната нечувствителность срещу всички критически бележки на чужденци.

Сдружението на британската индустрия.

Пасифизмътъ на каноника „Дикъ“ Шепърдъ и Оксфордската група.

Очевидната наклонность на женитѣ да се подчиняватъ на бащитѣ си съ Едиповъ комплексъ. Английското възпитание е мѫжко. Женитѣ носятъ мѫжки дрехи. Участвуватъ въ конни състезания. Тѣ сѫ отчаяни парламентаристки.

Селската кръчма.

Империализмътъ, който се разпростира извънъ границите на империята. Напримѣръ, до избухването на гражданската война въ Испания, Португалия бѣше дотолкова въ английската сфера на влияние, колкото и Ирландия. Сѫщото е съ Гърция следъ възвръщането на краль Георги I.

Пуншътъ.

Високитѣ заплати на сѫдии, членове на кабинета и посланици.