Джон Гънтър
Европа безъ маска (187)

Война или миръ

Презъ есеньта на 1936 г. джентълменитѣ отъ Обществото на народитѣ, като гледаха испанската гражданска война, крайно се безпокоеха отъ мисъльта, че надвисналитѣ тъмни облаци ще се насочатъ и къмъ други мѣста. Разтърсванъ отъ политически бъркотии и стопанско недоволство, европейскиятъ континентъ бѣше далечъ отъ задължението да се държи миролюбиво. Абисинската война и неуспѣхътъ на санкциитѣ окуражиха навредъ бунтовническитѣ елементи къмъ пристѫпъ. Да оставимъ Абисиния настрана и да разгледаме Европа откъмъ главния въпросъ: война или миръ? Военнолюбивитѣ сили, изворъ и въплъщение на всички подлости, на всички беди, сѫ въ едри черти следнитѣ:

Първо — съперничащиятъ си национализъмъ. Ние тукъ сме посочвали до досада взаимната омраза на европейскитѣ нации. „Патриотизмътъ е последното убежище на всѣки подлецъ“. Войната е последното убежище на всѣки патриотъ. А въ днешна Европа има много „използувачи на патриотизма“.

Второ — стопанска обтегнатость. Последната война е причината за свѣтовната стопанска криза. Сегашната криза ще допринесе за ускоряване избухването на следващата война. Единностьта и довѣрието на капитализма сѫ разклатени, националната бедность може да развие неизчислими международни сили.

Трето — стремежътъ къмъ външни обекти у страни като Германия и Италия, които жадуватъ за сурови материали, което отъ своя страна съвпада съ тѣхния ревизионизъмъ и съ тѣхния националистически стремежъ да унищожатъ договоритѣ и да се разширятъ. Петь страни въ свѣта притежаватъ надъ 75 на сто отъ цѣлото свѣтовно производство на необходимитѣ сурови материали. Германия, Италия и Япония не сѫ отъ тия страни.

Четвърто — затрудненията да се локализиратъ мѣстни размирни сили. Въ Европа всичко е така напластено, че една революция въ Австрия, съ нейнитѣ 6.500.000 жители, може да вдигне на кракъ сто милиона души. Версайлскиятъ договоръ увеличи границитѣ, „балканизира“ Европа, и цѣлиятъ континентъ се е заплѣлъ въ колебливи договори.

Пето — неспособностьта на нѣкои народи къмъ демократично развитие.

Шесто — увеличаващитѣ се въорѫжения. Милиони въорѫжени хора не могатъ само да седятъ до орѫдия и муниции на стойность отъ милиарди долари и да играятъ на карти до вѣки вѣковъ.

Седмо — фактътъ, че Американскитѣ съединени щати не сѫ членове на Обществото на народитѣ, което чрезъ сътрудничеството на Америка ще бѫде хиляди пѫти по влиятелно.

Осмо — разпространението на фашизма и експлозивната сила на Хитлеръ.

Силитѣ, които действуватъ за мира, може сѫщо така да бѫдатъ очертани накратко:

Първо — войнитѣ струватъ пари, а всички сѫ бедни. За последната война никой не плати освенъ мъртвитѣ. (Отъ друга страна може, твърде естествено, вѫтрешната бедность на нѣкоя страна — напримѣръ Италия — да я доведе до изкушението да нападне, за да изгаси вѫтрешнитѣ огнища и едновременно съ това да потърси навънъ богатства по „легитименъ начинъ“. Сѫщо така не бива да се забравя, че колкото по-малко е това, което една страна може да загуби въ войната, толкова по-малко богатства притежава.)

Второ — общиятъ темпъ на стопанската криза подействува като срѣдство, успокояващо болкитѣ. Борбата, почти на всички народи, да спасятъ своята бедность предъ удавянето си, намали до значителна степень опасностьта отъ конфликти. (Отъ друга страна примѣрътъ сочи, че стопанскитѣ затруднения увеличаватъ възможноститѣ за гражданска война.)

Трето — както се вече каза, мирнитѣ договори допринесоха за етническитѣ поправки на европейската карта и по тоя начинъ отстраниха много източници на революционни и международни търкания. Приблизително 30 милиона европейци въ по-малко мечтаятъ за възстановяване на нѣкакво статусъ-кво.

Четвърто — презъ 1914 г. въ Европа имаше 18 кралства и империи, отъ които четири бѣха управлявани отъ абсолютни или почти абсолютни владѣтели, и само две републики. Днесъ има 12 кралства и никое отъ тѣхъ не е абсолютно, и 15 републики. Абсолютистични войни отъ типа на миналитѣ вѣкове между династиитѣ не сѫ вече на мода. Тоталитарни фашистски диктатори могатъ отъ своя страна по сѫщия начинъ, безнаказано, да въвлѣкатъ своитѣ страни въ война.

Пето — системата на Обществото на народитѣ съвсемъ не се смѣта за провалена поради абисинското фиаско презъ срѣдата на 1936 г. Апаратътъ на Обществото на народитѣ все още представлява една ценна клирингова централа за информация и преговори, дори и великитѣ сили да не сѫ единни. А миролюбивото обществено мнение, особено въ Англия, е въ подавляващата си часть задъ Обществото на народитѣ. Не е обезателно глупавъ идеалистъ всѣки, който се надѣва, че може би Обществото на народитѣ е още достатъчно силно да възспира войни.

Шесто — непоколебимата миролюбива политика на една голѣма европейска страна — Съветскиятъ съюзъ.