Джон Гънтър
Европа безъ маска (182)

Речпосполита полска

Полскиятъ национализъмъ е подобенъ на унгарския — пламененъ и якъ. Това се дължи отчасти на обстоятелството, че тая страна, както всѣки знае, все още страда отъ ужаснитѣ последици на нѣкогашната подѣлба. Когато Полша изчезнала отъ политическата карта, имало само осемь милиона поляци; когато Удроу Уилсонъ отново я включи въ европейската карта, тѣ бѣха станали 20 милиона. Въпрѣки тежкото изпитание на пълното й географско заличаване, страната живѣела. И нарастнала. На своето възкресение Полша придаде единъ видъ комплекса на разпятието. Тамъ е източникътъ на много неуредици. Страната бѣше станала отъ гроба и затова въ нейното възкресение имаше нѣщо свещено. Тогава тя се впусна да покръства другитѣ и забрави, че тя е наследствена държава, а не велика сила.

Полскиятъ национализъмъ е добре илюстриранъ чрезъ единъ анекдотъ, който, ако сме добре осведомени, билъ измисленъ отъ Падеревски въ пристѫпъ на обективность:

Петь души отъ различни нации написали по една книга за слоноветѣ. Англичанинътъ отишълъ въ Индия, устроилъ хайка на слонове и написалъ една дебела, богато илюстрирана пѫтешественическа книга: „Какъ убихъ своя пръвъ слонъ“. Французинътъ посетилъ набърже зоологическата градина и написалъ брошурата: „Слонътъ и неговитѣ любовни похождения“. Германецътъ се заровилъ въ литература и излѣзълъ следъ нѣколко години съ една петтомна творба: „Приноси къмъ едно въведение въ бита на слоноветѣ“. Русинътъ се напилъ съ водка, оттеглилъ се въ своята мансарда и отпечаталъ единъ тънъкъ философски трактатъ: „Сѫществува ли слонътъ“? Полякътъ обаче седналъ въ държавната библиотека и излѣзълъ съ единъ пламененъ памфлетъ: „Слонътъ и полскиятъ въпросъ“.

Разбира се, Полша не е велика сила, но все пакъ страна, чиято физическа сила не бива да се подценява. Тя има 32 милиона жители, които всѣка година се увеличаватъ съ значителната цифра 500.000. По пространство тя е петата държава въ Европа, като не се брои Русия. Първата крупна задача на новата държава бѣше да обедини въ едно затворено и жизнеспособно цѣло бившитѣ руска, германска и австрийски части. Отъ тогава две голѣми международни проблеми вълнуватъ страната: уреждането на въпроса за малцинствата, защото изгладнѣлитѣ поляци взеха съ удоволствие повече отъ припадащата имъ се собствена територия (отъ 32 милиона поданици, 8 до 10 милиона не сѫ въобще никакви поляци, а украинци, германци, бѣлоруси, галицийци, рутени, литовци) и ценитѣ на земедѣлскитѣ продукти. Като повечето срѣдноевропейски и балкански народи, 35 до 40 на сто отъ държавния бюджетъ отива за въорѫжение. Тая селска страна, бедна откъмъ индустриални суровини, носи бремето на единъ отъ най-голѣмитѣ военни апарати въ свѣта. Наличната войска възлиза на 350.000 души, обученитѣ запасни сѫ 1.650.000. Въ случай на нужда Полша би могла да мобилизира 3 милиона души. И поляцитѣ казватъ, че това било необходимо, защото страната безъ здрави географски граници е много изложена между две много голѣми сили, между Германия и СССР.

Както Кникербонеръ каза, Полша води следъ войната политиката на орѣха въ орѣхотрошачката. Най-напредъ сключи съюзъ съ Франция и Малкото съглашение. Бекъ промѣни това, при все че договорътъ съ Франция е още въ сила. Съ огледъ на увеличаващата се сила на Германия и на германскитѣ искания за възвръщане на полския коридоръ, той използува хитлеровото предложение за единъ десетгодишенъ миръ. Заради приятелството си съ Полша, Германия временно не предявява своитѣ претенции върху коридора. Германия и Полша сключиха съюзъ, който фактически е антисъветски блокъ. Бекъ ходи както въ Берлинъ, така и въ Москва, и единъ полско-руски пактъ за ненападение е въ сила. Руситѣ, които желаятъ единъ продължителенъ миръ, биха били готови да направятъ едно източно Локарно, което да гарантира границитѣ върху сегашната основа. Полша отхвърля това. Тя седи на плета и е хвърлила по единъ кракъ на дветѣ страни.