Джон Гънтър
Европа безъ маска (155)

Господаритѣ на страната

Унгария не е диктатура, при все че навредъ се смѣта за такава. Създадениятъ презъ лѣто Господне 1222 унгарски парламентъ, единъ отъ най-старитѣ въ свѣта, може теоретично, както е въ Англия, да свали всѣки министъръ-председатель чрезъ гласуване на недовѣрие. При все че регентътъ Хорти е въ значителна часть реакционеръ по отношение на социалнитѣ и стопански въпроси, той е пазительтъ на конституцията и на демократическитѣ остатъци, които все още се намиратъ въ страната. Преди всичко на неговото влияние се дължи, че министъръ-председательтъ генералъ Гьомбьошъ бѣше възпрепятствуванъ да разтури парламента и открито да провъзгласи диктатурата.

Николаусъ Хорти де Нагибаня, издънка на трансилванско семейство е роденъ презъ 1868 г. и е билъ морски офицеръ. Въ военното поприще той се отличилъ не толкова съ блѣсъкъ, колкото съ своята откровеность и смѣлость и за 36 години, прекарани въ службата авансиралъ безъ семейни връзки и богатства до ранга морски адютантъ на кайзеръ Францъ Йосифъ, а следъ това командуващъ адмиралъ на австро-унгарската флота.

Неотдава починалиятъ генералъ Гьомбьошъ се стремеше къмъ една здраво установена власть, която да се опира на дребнитѣ земедѣлци и на срѣдното съсловие. Той не бѣше приятель на гладуващия безземенъ пролетариатъ или пъкъ на работническата класа, но сѫщо така не бѣше приятель и на феодалното дворянство. Самъ той бѣше отъ скроменъ произходъ. Той заяви, че ако може, ще раздѣли всички имения надъ 6.000 декара. Той обаче не разполагаше съ своя политическа партия. Въ парламента управляваше чрезъ старата унионистска партия на графъ Стефанъ Бетленъ, който нѣкога е билъ непрекѫснато десеть години министъръ-председатель. А тая партия е изцѣло въ рѫцетѣ на магнатитѣ и на банкитѣ.

Главенъ противникъ на Гьомбьошъ и на неговитѣ приятели е единъ младъ човѣкъ съ авантюристиченъ духъ, Тиборъ Екардтъ, който презъ декемврий 1934 г. предизвика ужасъ въ съвета на Обществото на народитѣ въ Женева, като за малко едвали не обяви война на Югославия. Екардтъ си е основалъ малка селска партия, която агитира съ лозунга, че привидниятъ стремежъ на Гьомбьошъ, да се справи съ аристократитѣ, е вѣтъръ и мъгла. Все пакъ по други въпроси той е единенъ съ групата на Гьомбьошъ: и двамата сѫ антисемити, германофили и отчаяни противници на пролетариата, билъ той селски или градски.

Докато Хорти и графъ Юлиусъ Кароли сѫ живи, враждитѣ въ вѫтрешната политика на Унгария нѣматъ голѣмо значение, защото всичкитѣ политически водачи сѫ членове на едно тайно дружество, което е останало отъ времето на гражданската война, и поради светия апостолически кръстъ на Унгария, се нарича „Двойниятъ кръстъ“. То е било основано отъ Хорти и неговитѣ привърженици при образуването на временното правителство въ Сегединъ презъ 1916 г., за борба срещу управляващитѣ въ Будапеща комунисти. Всички унгарски министри-председатели следъ контрареволюцията сѫ принадлежали на Двойния кръстъ. Засега още живи членове на това дружество сѫ 36 души. Мнозинство отъ тѣхъ обѣдватъ веднъжъ месечно въ биръ-халето „Матиасъ“, недалечъ отъ моста „Елизабета“ въ Будапеща. Тѣ могатъ често да се каратъ помежду си, но другарството на тѣхната тайна организация надхвърля всички лични противоречия, и здраво се държатъ срещу всички външни домогвания. Въ по-голѣмата си часть „Двойниятъ кръстъ“ се състои отъ земевладѣлско дворянство и отъ протестанти. Голѣмитѣ аристократи легитимисти не сѫ членове.

Генералъ Юлиусъ Гьомбьошъ де Якфа бѣше най-чудната фигура на Унгария следъ войната. Съ полския министъръ на външнитѣ работи, полковникъ Бекъ, той раздѣляше незавидната слава да бѫде най-неприятниятъ държавникъ въ Европа. Той е билъ националистъ и готовъ на всичко политически авантюристъ презъ цѣлия си животъ. Роденъ е презъ 1886 г. въ населена предимно съ нѣмци область. Майка му не успѣла да научи правиленъ унгарски езикъ. Семейството дошло отъ Ренания. Тогава то се наричало Гелбъ. Баща му, учитель, маджаризиралъ името нѣколко години преди да се родилъ бѫдещиятъ министъръ-председатель и отъ Гелбъ станалъ Гьомбьошъ.

Бунтовно настроенъ унгарски националистъ, младиятъ Гьомбьошъ постѫпилъ най-напредъ въ кадетския корпусъ, а следъ това въ военното училище въ Виена. За малко той щѣлъ да бѫде изключенъ, защото, когато единъ професоръ го запиталъ, дали въ случай на революция ще бѫде вѣренъ на хабсбургското владичество, Гьомбьошъ отвърналъ съ едно отсѣчено „Не!“ Той заявилъ, че иска, като унгарски офицеръ, да се бори за една народна Унгария, а не за династията. Както у Хитлеръ и Пилсудски, така и у него, преобладаваща черта на характера му, още отъ най-ранни младини, е билъ фанатичниятъ национализъмъ.

Презъ войната Гьомбьошъ билъ раненъ на румънския фронтъ. Следъ това преминалъ въ щаба на войската въ Виена. Неговата кариера не е била блестяща, но поне лъскава. Човѣкъ на заговоритѣ и противозаговоритѣ, изключително амбициозенъ, той създалъ „M. O. V. E.“ („Magyar Orszagos Vedo Egylet“), единъ видъ офицерски синдикатъ. Подобно на своя идолъ Мусолини, Гьомбьошъ е вманиаченъ на темата диктатура. Въ началото ималъ силна социалистическа подкладка. Унгарската революция избухнала, и Гьомбьошъ се предложилъ да организира социалистическата войска на Кароли. Михаилъ Кароли не му се довѣрявалъ и отхвърлилъ предложението. Гьомбьошъ литналъ къмъ Виена, гдето тайно се срещналъ съ Бетленъ, сѫщо емигрантъ. Двамата започнали да конспириратъ за смъкването на правителството на Кароли. Когато Бела Кунъ завзелъ властьта, Гьомбьошъ отишълъ въ Сегединъ при Хорти, за да постѫпи въ сформируващитѣ се контрареволюционни бойни части. Той билъ изпѫденъ отъ Сегединъ по заповѣдь на френския генералъ Франше д’Епре. Тогава направилъ предложение да влѣзе въ преговори съ Бела Кунъ, но условията му били неприемливи за комуниститѣ. Най-после постѫпилъ въ контрареволюционната войска на Шиофокъ, и неговитѣ велики дни започнали.

Безъ съмнение, той е много повече отговоренъ отъ Хорти за бѣлия тероръ, чрезъ който нѣколко хиляди невинни евреи и комунисти сѫ били изтезавани до смърть. Сѫщо така той бѣше най-сигурната сила на Хорти, която осуети дветѣ авантюри на кайзеръ Карлъ, когато той искаше да си възвърне престола. На 21 мартъ 1921 г. Гьомбьошъ застаналъ между кайзера и Хорти й казалъ: „Заповѣдвамъ на Ваше Величество да напусне страната тази вечерь до 8 часа!“ При втория пучъ презъ октомврий на сѫщата година, пакъ Гьомбьошъ билъ човѣкътъ, който въорѫжилъ тайнитѣ дружества и студентитѣ, защото нѣмалъ довѣрие въ редовната войска.

Отначало Гьомбьошъ бѣше членъ на бетленовата унионистска партия. Презъ 1923 г. той я напусна, за да създаде единъ видъ фашистска партия. Така той остана петь години въ политическата пустиня. Презъ 1928 г. се присъедини отново къмъ Бетленъ и стана министъръ на войната. Когато крайно загадъчниятъ Бетленъ подаде оставка, посрѣдъ унгарската финансова криза отъ 1931 г. Гьомбьошъ го последва следъ едно кратко междуцарствие, презъ което бѣше министъръ-председатель.

Презъ войната Гьомбьошъ се оженилъ за дъщерята на богатия фабрикантъ на микроскопи, фонъ Райхертъ, австрийка, която щѣла да влѣе чужда кръвь въ рода на пламенния апостолъ на Унгария. Той се развелъ и повторно се оженилъ за нѣкоя си г-жа Унгеръ, родена Елизабетъ Силаги, чийто осиновители, фабриканти на шампанско — колкото и да изглежда ужасно това — били отъ еврейски произходъ. Втората г-жа Гьомбьошъ умрѣ, и презъ 1934 г. генералътъ хвърли романтичнитѣ хора въ крайно изумление, като се ожени отново за първата си разведена жена.

Презъ 1935 г. Гьомбьошъ предизвика не малко почуди, като се опита да разшири сферитѣ на унгарската външна политика. Отъ времето, когато Бетленъ поддържаше тѣсни връзки съ Италия, Унгария се бѣше превърнала въ шахматна фигура на Мусолини. Гомбьошъ погледна на северъ къмъ своитѣ духовни отци — хитлериститѣ. Той се бѣше живо заелъ съ задачата да създаде нѣщо, което би могло да се нарече Срѣдноевропейски блокъ на недоволнитѣ държави и който да обхване на първо мѣсто Германия, Унгария и Полша. Той подкрепи много ревностно „позитивната“ германо-полска политика. Малко преди смъртьта си взе участие въ единъ отъ знаменититѣ ловове на генералъ Гьорингъ въ Източна Прусия.

Въ неприятни случаи, когато удрянето съ пестница по масата не е достатъчно, навѣрно Гьомбьошъ често е подръпвалъ ухото на своя завеждащъ печата, единъ забележителенъ младъ човѣкъ по име Стефанъ Анталъ.