Джон Гънтър
Европа безъ маска (113)

Мисисъ Симпсънъ се появява

Върху тоя почти невѣроятенъ случай се изсипа такъвъ много шуменъ порой отъ думи, че е наложително да се съкрати описанието му изъ основа. Беси Уолисъ Уорфилдъ е родена въ Блю Риджъ Съмитъ, Пенсилвания, презъ 1896 г. и произхожда отъ старо, здраво южняшко семейство, изпаднало въ затруднения. Генеалози положиха всички възможни старания да откриятъ произхода й отъ Вилхелма Завоевателя. Тя е отрастнала въ Балтиморъ, една южна прелесть. Шикозна и любезна, но въобще безъ нѣщо изключително въ сравнение съ десеткитѣ хубави, мили и млади момичета. Тя обаче предизвика най-сериозната конституционна криза въ най-новата английска история. Презъ 1916 г. тя се срещнала съ младия американски офицеръ, лейтенантъ Ѫрлъ У. Спенсъръ, за когото се и омѫжва.

Единадесеть години следъ това, презъ 1927 г. тя се развежда. Този разводъ побърка на всичко. По онова време мисисъ Симпсънъ не би могла да си представи дори и въ най-смѣлитѣ си мечти, че закономѣрното разторгване на тоя бракъ ще й попрѣчи нѣкой день да стане кралица и че ще струва трона на единъ краль, който я обича. Единъ едничъкъ разводъ бѣше достатъченъ. Отчаяниятъ гнѣвъ на епископитѣ, на пуританите, на парламентариститѣ се насочи срещу мисисъ Симпсънъ не заради това, че е обикновена гражданка (и днешната кралица до брака си съ Йоркския херцогъ не бѣше равна нему по произходъ), не и затова, че е по рождение американка, а само защото е разведена жена. За тѣхния духъ бѣше непоносимо, че нѣкой другъ е позналъ вече тѣлото на кралицата.

Прочее, единъ разводъ би билъ достатъченъ, за да се предизвика катастрофата. Повторниятъ й бракъ следъ развода направи съсѫда да се препълни и потече. Следъ като презъ 1928 г. се освободила отъ лейтенантъ Спенсъръ, тя се омѫжила за единъ младъ житель на Ню-Йоркъ — Ѫрнестъ Олдричъ Симпсънъ, на служба при Голдстримъ Гардесъ, а впоследствие прехвърлилъ се въ едно лондонско параходно дружество и станалъ английски поданикъ. Двойката Симпсънъ се преселила въ Лондонъ (чрезъ втория си бракъ мисисъ Симпсънъ станала автоматично английска поданица) и водила елегантенъ животъ като всички млади хора въ Мейфейръ. Презъ 1931 г. била представена въ двореца и около година следъ това тя и Уелскиятъ принцъ били вече приятели.

Въ това приятелство нѣмало нищо анормално и порочно. Семейството Симпсънъ и неговиятъ крѫжокъ правѣли нѣщо, което милиони хора по свѣта правятъ. Тѣ танцували, флиртували, пили коктейли (поради нѣкакви причини думата „коктейлъ“ имала за единъ архиепископъ винаги крайно скандалиозенъ полутонъ) и обичали всѣка разумна забава. Мисисъ Симпсънъ била оригинална, надменна, властолюбива. Тя притежавала и притежава отличенъ начинъ да се държи въ общество, скромность, тактъ и много хуморъ. Била значително по-умна въ сравнение съ останалото дворцово общество. Всѣкиму било приятно да бѫде съ нея. Тя имала великолепно влияние върху принца. Отнасяла се съ него като къмъ обикновенъ човѣкъ, а не като наследникъ на короната или като къмъ нѣкаква кукла. Той й билъ дълбоко преданъ. И, разбира се, за пръвъ пѫть въ живота си щастливо влюбенъ.

Докато бѣше принцъ, слабостьта на Едуарда растѣше, безъ да тревожи общественото мнение. Мисисъ Симпсънъ бѣше за пръвъ пѫть спомената отъ американскитѣ вестници презъ 1934 г., когато лѣтуваше въ Канъ. Следъ това тя бѣше въ компанията, която придружаваше принца до Будапеща и Виена — това бѣше презъ февруарий 1935 г.

Когато Джорджъ V умрѣ презъ януарий 1936 г., за краля бѣше по-трудно, отколкото за принца да поддържа личнитѣ си връзки чисто лично. „Нѣкои хора, — писа нѣкога Д. К. Честъртънъ, — могатъ да бѫдатъ така официални, че да не смѣятъ вече да иматъ частенъ животъ.“ Тогава новиятъ краль се реши да покаже нѣщата въ истинска свѣтлина. Той винаги се бѣ отвращавалъ отъ лъжата и мошеничеството. Презъ лѣтото на 1936 г. мисисъ Симпсънъ се намираше въ голѣмата компания на борда на яхтата, съ която Едуардъ кръстосваше изъ Егейско и Срѣдиземно морета. Той и тя бѣха често фотографирани по далматинскитѣ брѣгове и въ Турция, но малко отъ тия снимки бѣха публикувани въ Англия, като при това никой не можа да познае въ тѣхъ мисисъ Симпсънъ. Колкото повече кральтъ се стараеше да направи нѣщата общоизвестни, толкова повече английскиятъ печатъ изглеждаше каточе се бѣ заклелъ да избѣгва всѣка следа отъ „скандала“. Кральтъ каточе искаше да даде знакъ на народа, та се потруди лично два пѫти да бѫде вписано името на мисисъ Симпсънъ въ дворцовата листа. Първиятъ случай е билъ единъ вечеренъ приемъ, на който присѫтствували мистъръ и мисисъ Балдуинъ, вториятъ — отпразднуване пристигането на мисисъ Симпсънъ и нейнитѣ приятели въ Балморалъ.

Най-после кральтъ, твърде ядосанъ и раздразненъ, реши да свърши съ тоя въпросъ веднъжъ завинаги, като се ожени. Обикновеното приятелство се бѣше бавно превърнало въ нѣщо повече. Понесоха се бури отъ сплетни. Въ широкитѣ крѫгове на Англия — не по-малко и въ Америка — хората вече не говорѣха за нищо друго. Презъ срѣдата на августъ стана известно, че мисисъ Симпсънъ е на пѫть да подаде заявление за разводъ съ втория си мѫжъ. Кральтъ искалъ да се ожени. Той не билъ доволенъ отъ това статусъ-кво и далъ добре да се разбере, че въ това отношение нищо не ще го спре. Мисисъ Симпсънъ получила условенъ разводъ отъ властитѣ въ Ипсуичъ на 27 октомврий. При тая весть цѣлиятъ свѣтъ — съ изключение на Англия, кѫдето една доброволна цензура действуваше — изопна шия, за да види какво ще стане. Следъ шесть месеца, на 27 априлъ, мисисъ Симпсънъ би добила вече право да се омѫжи за краля, за да стане може би кралица, ако сѫдията не бѣ интервениралъ, като направи окончателния разводъ невъзможенъ.

Други инстанции обаче се намѣсиха — английската църква, Долната камара и мистъръ Станлей Балдуинъ.