Джон Гънтър
Европа безъ маска (28)

Краятъ на Хинденбургъ

На 2 августъ 1934 г. умрѣ Хинденбургъ. Кървавата баня отъ 30 юний е била последниятъ ударъ за неговото старо слабо тѣло. Външно обаче изглеждаше каточели стариятъ човѣкъ е билъ много доволенъ отъ Хитлеръ и Гьорингъ, защото имъ бѣше изпратилъ поздравителни телеграми.

Още презъ деня преди да се помине мѣродавнитѣ чужди журналисти и дипломати въ Берлинъ вѣрваха, че това събитие ще открие една тежка криза за Хитлеръ.

Кой ще стане президентъ? Нима самъ ще се назначи за президентъ? И ако направи това — кой ще стане канцлеръ? А преди всичко какъ ще постѫпи Райхсверътъ?

Сега, когато, отдалечени отъ времето, ние можемъ да виждаме нѣщата по-ясно, знаемъ, че Хитлеръ чрезъ 30 юний откупи приятелството на войската. Но дори и сега не може да не се признае смѣлостьта и разсѫдливостьта на Хитлеръ. Никой не помисли тогава за простия и тънъкъ планъ, който той отдавна е носилъ въ джеба си: да съедини поста на райхспрезидента съ поста на райхсканцлера.

За Райхсвера се бѣше погрижилъ Бломбергъ. На сутриньта още въ зори следъ смъртьта на Хинденбургъ гарнизонитѣ на Райхсвера изъ цѣла Германия положиха нова клетва, най-забележителната въ историята на войската. Общо взето, частитѣ се заклеваха въ вѣрность на короната или на държавния глава. Тая клетва обаче бѣше клетва за вѣрность — подбрана, безъ никакви пропуски — лично къмъ Хитлеръ: „безусловна вѣрность къмъ фюрера на германския райхъ и народъ, Адолфъ Хитлеръ, върховниятъ главнокомандуващъ на войската… За когото съмъ готовъ винаги да дамъ живота си…“

Всѣки войникъ, всѣки младши офицеръ положи клетвата съ издигната рѫка, като произнасяше по две думи наведнъжъ, повтаряйки думитѣ на полковия командиръ. Не малко офицери, мразещи Хитлера, се писаха болни тоя день. Генералниятъ щабъ не бѣше засегнатъ. Всѣки офицеръ обаче, който тогава се случи да бѫде въ отпускъ, бѣше принуденъ следъ завръщането си да положи единично клетвата… Следъ полагането на клетвата всички изпѣха не само „Дойчландъ Юберъ Алесъ“, но и пѣсеньта на Хорстъ Веселъ, химнътъ на нациститѣ.

Докато Хинденбургъ бѣше още живъ, имаше известна възможность, макаръ и твърде слаба, че все нѣкой день ще отнеме канцлерството на Хитлеръ. Съ неговата смърть и тая илюзия изчезна. Хитлеръ стана държавенъ глава. Само той можеше вече себе си да уволни. Пѫтьтъ, който бѣше изминалъ, непоколебимо му донесе гонената цель. Отсега нататъкъ само Богъ можеше да му отнеме поста. А Богъ, както самъ Хитлеръ каза, бѣше съ него.