Джон Гънтър
Европа безъ маска (64)

Тардийо

Андре Тардийо, роденъ презъ 1876 г., най-представителниятъ френски политикъ отъ дѣсницата, е парижанинъ. Орната земя, люлката на Франция, постоянно му е оказвала недовѣрие, и на това се дължатъ многото неуспѣхи на неговата кариера. Той е билъ много амбициозенъ, за да може да изпълни въ живота обещанията на своята блѣскава младость, при все че успѣ три пѫти да стане министъръ-председатель. Той е билъ първенецътъ въ своя класъ въ „Еколъ нормалъ сюпериьоръ“. Издържалъ съ отличие дипломатическия изпитъ. Невѣроятно младъ, само 23 годишенъ, билъ началникъ на кабинета на единъ министъръ-председатель (Валдекъ-Русо 1899 г.).

Въ продължение на 12 години, отъ 1902 до 1914 г. Тардийо работилъ като журналистъ, предимно въ „Танъ“, „Фигаро“ и „Ревю де дьо мондъ“. Може би той е най-блестящиятъ журналистъ въ историята на съвременна Франция. Презъ време на войната е билъ професоръ по история въ Школата за политически науки и въ Висшата военна школа. Написалъ е шесть тома съвременна история. Политическата си кариера започва презъ 1914 г. като депутатъ. Първитѣ години въ войната прекара предимно на фронта. Билъ раненъ, тровенъ съ газъ, цитиранъ въ военния бюлетинъ, отличенъ съ орденъ. Клемансо се уповаваше на него. Следъ 1917 г. той става човѣкъ на Клемансо, най-напредъ като извънреденъ пратеникъ въ Съединенитѣ щати — кѫдето съ прекраснитѣ си маниери, съ безспорната си елегантность, отличното знание на английски езикъ и съ блестящитѣ си обществени дарования спечелилъ голѣми симпатии, следъ това като делегатъ въ Мирната конференция и най-после като министъръ на новоосвободенитѣ области.

Следъ опита си да провали чрезъ нападение радикалския националенъ кабинетъ на Думергъ, Тардийо се отказа отъ министерския постъ и прекара остатъка отъ 1935 г. въ покой. Споредъ нѣкой слухове, той не се радва на добро здраве. Лѣкаритѣ не му даватъ още много животъ. Тардийо отъ дѣсницата, както Даладие отъ лѣвицата, гледатъ съ презрение на сегашнитѣ парламентарни работи. Тардийо заявилъ, че при сегашнитѣ съотношения въ никой случай не би искалъ да приеме нѣкой министерски постъ. Ако обаче Франция стане фашистска или полуфашистска, Тардийо би станалъ пакъ важенъ, но и опасенъ човѣкъ.