Джон Гънтър
Европа безъ маска (162)

Румъния, богата страна съ 18.800.000 жители, се управлява отъ краль Каролъ, който отъ своя страна пъкъ се намира подъ грижитѣ на Магда Лупеску. Страната плава въ петролъ, задушава се отъ жита и дървенъ материалъ, при все че много нѣщо отъ нейното богатство се губи поради грабителскитѣ набѣги на нейнитѣ корумпирани политици. Столицата Букурещъ е псевдо малъкъ Парижъ, по чиято главна улица, Калеа Викторией, шумятъ копринени рокли, а парфюмирани и стегнати съ корсети офицери каратъ въ тръсъ великолепно екипирани коли. Тукъ богатството, което изработватъ беднитѣ и потънали въ поть селяни, се превръща въ сливова ракия цуйка, въ хайверъ отъ дунавска щука и въ голѣми, червени ягоди отъ трансилванскитѣ възвишения.

Въ продължение на три поколѣния Румъния бѣше управлявана отъ едно семейство наследствени полудиктатори — Братиану. Единъ Братиану тръгна амбулантно съ румънската корона по европейскитѣ дворове и доведе чичото по дѣдо на Карола за пръвъ краль на страната. Политиката на Братиану съответствуваше на политиката на турскитѣ владѣтели и на фанариотскитѣ гърци, неговитѣ предшественици, които плячкосваха страната съ изкустна алчность. Никоя страна въ Европа не е третирана по такъвъ унизителенъ начинъ, нито пъкъ е така изсмукана. Рушветътъ тамъ бѣше държавенъ лозунгъ. Следъ войната бѣше обявена една аграрна реформа. За да купятъ семе и сѣчива, селянитѣ заемаха пари при 30, 40, дори 50 на сто годишна лихва. Все пакъ тѣ не можеха да заложатъ всичкото изобилие на страната. Резултатътъ бѣше: аграренъ банкрутъ за хиляди хора. Земедѣлскитѣ задължения на глава отъ населението станаха най-високитѣ въ свѣта. Финанситѣ се парализираха, дефицитътъ на държавния бюджетъ се изкачи до безкрайность, а по елегантнитѣ улици на Букурещъ златото течеше като вода презъ рѫцетѣ на нѣколко избрани корумпирани младежи.

По това е създаденъ единъ жестокъ вицъ: „Mania“ означава на румънски езикъ мания. „Romania“ означава „клептоманията на цѣлъ единъ народъ“.

Румънцитѣ сѫ добродушни и фаталисти, колоритни и лекомислени. Тѣ не обичатъ нито безредицитѣ, нито кръвопролитията. Тѣ не сѫ като сърбитѣ, които обичатъ геройскитѣ пози и иматъ слабость къмъ патриотичното убийство. Никога въ Румъния не се е стигало до революция. Румънцитѣ произхождатъ отъ страшно смѣсена кръвь: по начало латинци, потомци на римскитѣ легиони, изпратени отъ императоръ Траянъ въ провинцията Дакия, смѣсвани въ продължение на вѣкове съ славянска кръвь. Следи отъ цигани, татари, гърци и турци се намиратъ у всѣки румънецъ.

Въ тая страна, при тоя примитивенъ и необразованъ народъ, преди повече отъ около 40 години дойде една млада английска принцеса. Тя бѣше Мария, дъщеря на Единбургския херцогъ и внучка както на кралица Виктория Английска, така и на царя на всички руси. Въ себе си тя съединяваше царската кръвь въ размѣръ, какъвто въ наши дни би билъ рѣдкость. Мария се омѫжи за Фердинанда, румънскиятъ престолонаследникъ, и му роди шесть деца, отъ които най-голѣмото е Каролъ. Тя бѣше кралица отъ 1914 г. до 1927 г., когато Фердинандъ умрѣ. Презъ тая епоха станаха всевъзможни чудни и скандални нѣща. Тѣ ставатъ и до сега.

Каролъ е билъ комплициранъ, необузданъ и своенравенъ младежъ. Още като дете той се възпитавалъ трудно. Никакъ не обичалъ баща си, сухия, твърдъ Фердинандъ, а обожавала майка си, поне въ началото. Съ огорчение той посрѣщалъ властьта, която единъ отъ голѣмитѣ румънски благородници, принцъ Стирбей, ведно съ зетя си, диктаторътъ Йонъ Братиану, упражнявалъ въ двора. Когато Каролъ порастналъ, последвалъ примѣра на двора — започналъ да води разпуснатъ и разнообразенъ животъ.

Презъ 1918 г. той срещналъ г-ца Зизи Ламбрину въ Яшъ, провинциаленъ градъ, въ който румънскиятъ дворъ намѣрилъ убѣжище по време на германската окупация. Кралица Мария се опитала да тури край на историята съ г-ца Ламбрину, което, естествено, дало за последица засилване на отношенията имъ. За да се наложи на семейството си, Каролъ се оженилъ безъ много да му мисли за Ламбрину. Това не била тайна или морганатична женитба. Вѣнчавката се извършила въ катедралата въ Одеса съ голѣма тържественость. Румънскиятъ върховенъ касационенъ сѫдъ анулиралъ тоя бракъ, и Каролъ така се разярилъ, че се отказалъ отъ престолонаследието. Следъ една година обаче той се наситилъ на Ламбрину и, увлѣченъ отъ неспокойното военно време, забравилъ и дветѣ: и брака, и отказа отъ престолонаследието. Госпожица Ламбрину родила на Каролъ синъ: Мирчеа.

Каролъ, все още момче въ рѫцетѣ на Мария и на Братиану, билъ придуманъ да предприеме околосвѣтско пѫтуване, за да се поразтуши и позабрави. Той отишълъ въ Швейцария, кѫдето срещналъ принцеса Елена, дъщеря на краль Константинъ Гръцки, чийто синъ Георги, споредъ желанието на кралица Мария, трѣбвало да се ожени за сестрата на Карола — Елизабета. Каролъ решилъ да се задоми. Оженилъ, се за Елена презъ мартъ 1921 г. Княжеската двойка се върнала въ Букурещъ и давала признаци на щастливъ семеенъ животъ.

Тогава обаче Каролъ срещналъ Магда Лупеску, и съ това започва новъ дѣлъ въ историята на Румъния.

По това време отношенията между Каролъ и диктатора Йонъ Братиану стигнали до откритъ конфликтъ. Влиянието на Братиану било дотегнало на принца, и той далъ публично да се разбере, че, щомъ стане краль, ще изгони съ камшикъ кликата Братиану-Стирбей. Братиану не билъ човѣкъ, който би оставилъ да виси надъ главата му такава заплаха. Аферата Каролъ-Лупеску се превърнала въ скандалъ, а това било шансъ за Братиану да отбие удара. Каролъ билъ изпратенъ да представлява Румъния при погребението на кралица Александра въ Лондонъ. Следъ като изпълнилъ това задължение, той се срещналъ съ Лупеску въ Милано. Двамата отишли въ Венеция, но тамъ той намѣрилъ съобщение, веднага да се върне въ Букурещъ, и то безъ приятелката си, инакъ ще загуби правото на престолонаследие. Братиану упражнилъ своето силно влияние върху краля и кралицата да вразумятъ по тоя начинъ сина си. Каролъ пламналъ въ безкрайна ярость и отказалъ да се върне. Тогава Братиану съ невъобразима бързина свикалъ коронния съветъ, за да приеме „решението на Карола за отказъ отъ престолонаследието“.

Така започна петгодишното изгнание на Карола. Презъ това време Лупеску не се отдѣля отъ него.

Фердинандъ умрѣ презъ 1927 г. Шестгодишниятъ синъ на Карола отъ Елена — Михай — стана краль. Следъ това умрѣ и Братиану, което бѣше отъ голѣмо значение, и кликата изгуби тъй много отъ силата си, че единъ селски водачъ, Юлиу Маниу, използува положението и пое властьта. Той стана министъръ-председатель. Остатъцитѣ отъ партията на Братиану искаха, Каролъ да остане отвънъ, но Маниу, патриотъ, желаещъ да се запази династията, искаше да го върне. Мисъльта на Маниу бѣше да се анулира разводътъ на Каролъ съ Елена, произнесенъ по време на изгнанието, и Каролъ за въ бѫдеще да заживѣе почтено и достойно. Той устрои връщането на Карола чрезъ знаменития юнски превратъ, когато принцътъ-изгнаникъ пристигна въ Букурещъ съ самолетъ. Каролъ се провъзгласи за краль, замѣствайки сина си Михай, и по тоя начинъ зае единъ тронъ, който преди него е билъ притежаванъ отъ баща му и отъ сина му.

Маниу обаче си бѣше направилъ смѣтката безъ Лупеску. Той вѣрваше, че Каролъ ще я изостави. Той се лъжеше.