Джон Гънтър
Европа безъ маска (23)

Тайна

За сѫда нѣмаше другъ изходъ: трѣбваше да оправдае Торглеръ, Димитровъ, Поповъ и Таневъ. Ванъ деръ Лубе бѣ осѫденъ на смърть и веднага екзекутиранъ. (Трѣбва да се отбележи, че Торглеръ бѣ държанъ още две години „въ предварителенъ арестъ“, при все че сѫдътъ призна неговата невинность.) Холандецътъ умрѣ, безъ да си отвори устата и отнесе въ гроба една отъ голѣмитѣ тайни: доколко той и подпалвачитѣ сѫ действували заедно.

Стана напълно ясно, че той не е подпалилъ пожара самъ. Той не носилъ нищо друго, освенъ нѣколко обикновени свѣщи. Споредъ мнението на вещитѣ лица, въ главния холъ на Райхстага били пръснати самозапалими химикали, фосфоръ и сѣра, а при това още и голѣми количества петролъ, които Лубе не могълъ самъ да довлѣче тамъ. Райхстагътъ бѣше тъмна, мрачна постройка, съградена отъ камъкъ и масивно дърво, но при реконструкцията на фактитѣ се установи, че две минути и петь секунди следъ като той влѣзълъ въ сградата, главниятъ холъ билъ обвзетъ отъ буйни пламъци.

Установи се, че ванъ деръ Лубе всѫщность не е билъ агентъ-провокаторъ, подстреканъ отъ нациститѣ. Тая продължително време поддържана теория неизбѣжно падна веднага, щомъ Лубе се появи на подсѫдимата скамейка. Дори единъ нацистски заговорникъ не би избралъ за тая цель такъвъ неспособенъ и малоуменъ типъ. Очевидно, Лубе страдаше отъ маниаческа депресивна психоза. Той не е разигравалъ комедия. Съ упоителни срѣдства все още можеше да му се влияе. Той не обичаше нациститѣ, и сѫдътъ изтръпваше, когато той се опитваше да си отвори устата.

Прочее, остава налице тая проблема: ако ванъ деръ Лубе е действувалъ независимо отъ нациститѣ, какъ е могълъ пожарътъ да вземе такива изключително голѣми размѣри? Ако пъкъ е действувалъ съвмѣстно съ тѣхъ, защо не ги издаде предъ сѫда?

Споредъ единствената теория, която съответствува на фактитѣ, първиятъ отговоръ трѣбва така да гласи: ванъ деръ Лубе не е агентъ-провокаторъ, а е действувалъ самоволно. Другото обяснение е: споредъ мнението на вещитѣ лица, което почти не може да се оспори, имало е не единъ, а два пожара, подпалени презъ една и сѫща нощь въ сградата на Райхстага.

Ванъ деръ Лубе преставлява крайно изроденъ типъ на съвременната цивилизация. Той е билъ не само малоуменъ, но и обвзетъ отъ дълбока омраза срещу обществото и неговия авторитетъ, а съ болния си разсѫдъкъ е искалъ да задоволи своята злоба чрезъ пиромания. Той е билъ истински подпалвачъ, бездоменъ бродяга, скиталъ изъ берлинскитѣ улични срѣди, извършилъ нѣколко палежи и се гордѣелъ съ тѣхъ по свой първобитенъ начинъ. Нѣколко хитлеристи сѫ чули тия му брътвежи. Такива сѫ фактитѣ.

Въ сградата на Райхстага ванъ деръ Лубе запалилъ донесенитѣ жалки парцали отъ салфетки и пердета, като си послужилъ съ своята риза за подпалка. Подобно на палежитѣ му отъ предишнитѣ дни, това не е било истински пожаръ, а само несполучливъ опитъ да предизвика пожаръ, само мъглявина отъ димъ и сажди и нищо повече. Той си тръгналъ, но навѣрно е билъ изуменъ, като е видѣлъ предъ себе си огромно море отъ пламъци — другия пожаръ, силно горящия огънь отъ химикали, подкладенъ отъ хитлериститѣ, които сѫ донесли материалитѣ презъ Гьоринговия тунелъ и точно въ тоя моментъ сѫ побързали да изчезнатъ. Ванъ деръ Лубе обаче смѣтналъ това за свой пожаръ; той се върналъ гордъ, трумфиращъ и — билъ заловенъ отъ полицията.

Постигнало се точно това, което нациститѣ желаели. Тѣ сѫ се нуждаели отъ изкупителна жертва, която да прикачатъ на комуниститѣ. Връзката между ванъ деръ Лубе и нациститѣ е безсъмнена. Самъ той разказвалъ въ берлинскитѣ улични срѣди, че искалъ да запали Райхстага. И тъй като Берлинъ е билъ изпълненъ съ шпиони, агенти и доносници, тия му намѣрения били донесени до най-висшитѣ постове на нациститѣ.

Хитлериститѣ сѫ знаели, че Лубе ще бѫде тамъ, но, разбира се, не му казали, че и тѣ ще дойдатъ. Той никога не узна, че тѣ сѫ действували споредъ неговитѣ думи. На това се дължи особеното му държание предъ сѫда. Той се гордеѣше съ своя пожаръ и силно се обиждаше, когато нѣкой се опитваше да му отнеме часть отъ тая слава; съ непонятна упоритость той поддържаше, че не е ималъ помощници, че самъ е подпалилъ огъня, и наистина бѣше убеденъ въ твърдението си. Това е единствената комбинация отъ теория и факти, която обхваща всички обстоятелства на пожара въ Райхстага. Самъ Димитровъ, съ когото се срещнахъ презъ 1935 г. въ Москва, намира тая теория за най-доброто обяснение на събитията.