Джон Гънтър
Европа безъ маска (103)

Перфиденъ Албионъ?

Мусолини трѣбва да е предполагалъ, че англичанитѣ нѣма да се противопоставятъ на авантюрата му. Ако не е било тъй, много съмнително е, дали Дуче би я предприелъ. Въ всѣки случай той обвини англичанитѣ, че изцѣло го водили за носа. На 9 януарий 1935 г. той изпрати синьоръ Гранди въ Форинъ Офисъ, „за да покани английското правителство да обсѫди сключването на извънреденъ договоръ за хармоничното развитие на италианскитѣ и английскитѣ интереси въ Етиопия“. Той билъ съгласенъ да се постави неговиятъ случай на крѫглата маса. Англичанитѣ отговориха „уклончиво“. Форинъ Офисъ прие предложението очевидно не особено благосклонно. Отъ друга страна обаче изглежда, че отъ тамъ не сѫ били дадени никакви опредѣлени предупреждения.

Когато стана ясно, че Англия застава срещу него и ще употрѣби огромната тежесть на своето влияние върху Обществото на народитѣ, Мусолини започна да кипи и да трещи. Той изръмжа на единъ журналистъ, че не билъ колекционеръ на пустини, когато комисията на петтѣ му предложи нѣкакви малки териториални окрѫглявания. Той заплаши Обществото на народитѣ, че незабавно щѣлъ да го напусне, ако бѫдатъ упражнени санкциитѣ срещу Италия, обаче не го направи. Когато Идънъ, Лавалъ и Алоизи заедно си блъскаха главитѣ въ Парижъ, той се покачи на една гаубица и изкрещѣ на своитѣ черни ризи, за да ги окуражи, че щѣлъ да върви по своя пѫть „съ Женева, безъ Женева или срещу Женева!“ Съръ Самуелъ Хоръ държа въ събранието на съвета на Обществото на народитѣ своята историческа речь и заяви, че Англия „се задължава да проведе колективното приложение на договора въ неговата цѣлость и особено ще окаже силна и колективна съпротива срещу всички актове на нѣкое непредизвикано нападение.“

Отговорътъ на Мусолини бѣше двукратенъ. Първо, той обяви войната и на 3 октомврий навлѣзе въ Абисиния. Съ едно рѣдко виждано у него лицемѣрие той заяви, че Хайле Селасие билъ нападательтъ, който, както Вернонъ Бартлетъ иронично се изрази, „чрезъ заповѣдьта до своитѣ части да се оттеглятъ на собствена територия, извършилъ явно предизвикателно действие.“ Второ, той пусна редица страшни изявления и интервюта, които за човѣкъ отъ типа на Мусолини звучеха твърде жалко.

„Ние сме вече потеглили, — заяви той на «Морнингъ постъ», — много късно е да си дадемъ командата «стой!»… Погледнете Португалия, Белгия, Холандия! Тѣ иматъ цвѣтущи колонии. Нѣма съмнение, че и Италия сѫщо ще трѣбва да има приходоносни колонии. Когато вече ще притежава такива колонии, и Италия, подобно на другитѣ колониални страни, ще стане консервативна.“ Предъ „Ню-Йоркъ Сънъ“ той се оплака: „Защо трѣбва да бѫдемъ нападани за нѣщо, което сами вие бихте направили, когато необходимостьта би ви наложила? Вие никога не бихте се отказали отъ една война, ако интереситѣ ви бѫдеха засегнати. Спомнете си за Мексико и Куба и за вашата гражданска война между северъ и югъ. Какъ Съединенитѣ щати поставиха край на робството?“

Той се задушаваше отъ гнѣвъ спрямо Англия. Великобритания, която, както всѣки знае, е седнала върху една четвърть отъ свѣта и владѣе една империя отъ 450 милиона души (отъ които 384 милиона цвѣтнокожи), иска да осуети неговия крайно малъкъ ходъ, една колониална авантюра отъ размѣръ, какъвто Англия тъй често е предприемала. Напразенъ е всѣки опитъ да му се обясни, че Британската свѣтовна империя е изградена преди войната, че статутитѣ на Обществото на народитѣ иматъ другъ възгледъ върху заграбването на нови области. Англия бѣше водила война срещу буритѣ. Англия потискаше 320 милиона души въ Индия. Англия не бѣше възпрепятствувала японското нашествие въ Манджурия. Мусолини кипѣше.

И за други хора не бѣше трудно да съставятъ цѣлъ списъкъ на британски империалистически приключения.

Отъ 1788 г. до 1925 г. Англия е водила приблизително двадесеть похода или войни, за да си осигури пѫтя къмъ Индия. Англичанитѣ се бориха срещу Наполеона край Нилъ, при Трафалгаръ, при Абукиръ и косвено при Копенхагенъ, който съзнателно бомбардираха. Англичанитѣ интригуваха въ Египетъ, анексираха Аденъ, нападнаха Абисиния, минаха презъ Персия и се съюзиха въ Кримската война съ турцитѣ противъ Русия. Англичанитѣ си присвоиха Кипъръ, разшириха своята власть въ Египетъ, нахлуха въ Суданъ и се биха въ Свѣтовната война, за да попрѣчатъ на германския устремъ къмъ изтокъ.

Презъ октомврий френскиятъ вестникъ „Гренгоаръ“ — издание на дѣснитѣ — публикува статия подъ надсловъ: „Трѣбва ли Англия да бѫде въвлѣчена въ робството?“ Нелюбезното отношение на тая статия доведе до малъкъ дипломатически конфликтъ, и Лавалъ трѣбваше да се извинява предъ английския посланикъ. „Английската политика, — бѣше изръмжалъ Гренгоаръ — се състои въ това да поддържа безредици по земята, за да може да владѣе моретата… Смѣтамъ, че приятелството на Англия е най-ужасниятъ подаръкъ, съ който небето може да удостои нѣкой народъ. Когато видя Англия въ едната рѫка съ Библията и въ другата съ Статута на Обществото на народитѣ да застѫпва справедливата кауза на слабитѣ, не мога да се отърва отъ впечатлението, че тя има своитѣ лични съображения за това. Видѣхъ полицията на Негово английско величество да бие египетскитѣ студенти по улицитѣ на Кайро съ бичове. Азъ видѣхъ кмета на Коркъ да умира въ затворническа килия въ Лондонъ. Видѣхъ затворници, преоблѣчени отъ Лойдъ Джорджъ като войници, какъ разстрелваха Балбриганскитѣ мѫченици предъ вратитѣ на колибитѣ имъ. Наистина ли е неминуемо за доброто на човѣчеството, щото пѫтьтъ къмъ Индия да бѫде английски?“

Неотдавна „Ню лидъръ“ оповести списъка на „независимитѣ области“, които английското правителство е анексирало следъ 1870 г.: Белуджистанъ, Бирма, Кипъръ, Вей-хай-вей, Хонгконкъ, Коуайтъ, Синай, Северна Гвинеа, Соломоновитѣ о-ви, Островитѣ Тонга, Суданъ, Уганда, Британска Източна Африка, Родезия, Британска Централна Африка, Нигерия. Следватъ областитѣ, които мирнитѣ договори отъ 1919 г. дадоха като мандати на Британската империя: Палестина, Трансйордания, Танганаика, Того, Камерунъ, Югозападна Африка. Изглежда, дори на самитѣ англичани имъ се струва вече, че това е една малко голѣмичка хапка. И англичанитѣ приветствуваха съ заинтересована скептичность внимателнитѣ извъртания на съръ Самуелъ Хоръ въ речьта му предъ съвета на 11 септемврий 1935 г., че колониалнитѣ суровини били малко нѣщо неравномѣрно разпредѣлени.