Джон Гънтър
Европа безъ маска (13)

Баща и майка

Видѣхъ надгробния камъкъ на Хитлеровия баща. Върху него е написано:

„Тукъ почива о’Бозе господинъ Алоисъ Хитлеръ, пенсиониранъ императорски и кралски митнически старши чиновникъ и домопритежатель. Умрѣлъ на 3 януарий 1903 г. на 65 години, и неговата съпруга госпожа Клара Хитлеръ, поч. 21 декемврий 1907 г. на 47 години. Почивайте въ миръ.“

По австрийския обичай, една малка фотография на покойния е прикрепена къмъ камъка. Голѣмъ черепъ, крѫгълъ и безъ косми като диня, малки, остри, хитри очи, внушителни мустаци и масивна, изпъкнала долна челюсть. Портретътъ на майката видѣхъ следъ това въ дома на една родственица. Тя е едра жена съ тѣсно, чувствително лице и лукави очи надъ хлътнали страни, съ руси плитки, съ посивѣло теме и голѣми лѫчисти очи.

Младиятъ Адолфъ презиралъ баща си и обичалъ майка си. Лошитѣ отношения между родителитѣ, които единодушно се изтъкватъ отъ всички мѣстни жители и отъ живитѣ роднини, сѫ били очевидно отъ решително значение за развитието на характера у Хитлера. Той носи придобитъ отъ кѫщи едиповъ комплексъ.

Бащата Хитлеръ билъ суровъ, надмененъ, якъ мѫжъ. Умрѣлъ съ бутилка вино въ кръчмата при припадъкъ отъ мозъченъ ударъ. На сина си гледалъ като на поплювко, безполезенъ ленивецъ и мечтатель, наричалъ го лунатикъ, тормозилъ го и го биелъ. Младиятъ Хитлеръ и майката били обединени чрезъ общата си съпротива срещу стария. Отъ ревнивата омраза срещу бащата се породила двойственостьта въ неговия характеръ. Стариятъ Хитлеръ билъ пияница, младиятъ не се докосва до никакъвъ алкохолъ. Стариятъ Хитлеръ се женилъ три пѫти презъ кратки промеждутъци, младиятъ никога въ живота си не е любилъ. Стариятъ Хитлеръ билъ робъ на пороци и настроения, нищо такова не застрашава младия.

Адолфъ обичалъ страстно майка си. Когато билъ шестгодишенъ, тя заболѣла отъ ракъ, но умрѣла чакъ следъ десетина години. На нея той дължи своето честолюбие, идеята за историческата си мисия, тъй като тя много искала той да не бѫде като баща си. Майката го насърдчавала да стане художникъ. Презъ цѣлия си животъ Хитлеръ несъзнателно следва своя копнежъ за независимость, успѣхи, власть, като желания на майка си, единствената жена, която нѣкога е обичалъ.

Въ Шпиталъ, селце на около единъ часъ отъ Леондингъ, намѣрихъ нѣколко члена на неговото семейство, леля му Тереза Шмидтъ (сестра на Клара Хитлеръ) твърде жизнерадостна стара жена, и двамата й синове, Едуардъ и Антонъ, първи братовчеди на Хитлера. Единиятъ отъ тѣхъ, Едуардъ, е гърбавъ и заеква — окаяно сѫщество. Тѣ сѫ крайно бедни.

А сѫ кръвни роднини на Хитлера. Кирпиченитѣ имъ колиби изглеждатъ отдалечени на милиони километри отъ блестящитѣ салони на Вилхелмщрасе, въ които фюрерътъ властвува. Хитлеръ никога не е посещавалъ тия мѣста, следъ като ги е напусналъ като момче. На братовчедитѣ си не изпраща никакви писма, никакви пари, каточели нищо не знае за тѣхното сѫществувание.