Джон Гънтър
Европа безъ маска (185)

Дворецътъ на Обществото на народитѣ

Секретариатътъ на Обществото на народитѣ разполага съ 637 души, мѫже и жени, принадлежащи на 44 народи. Тамъ има цѣла редица най-разнообразни фигури. Всички сѫ положили тържествена клетва предъ Обществото на народитѣ. Като група, тѣ представляватъ най-сполучливия опитъ за съставяне едно международно чиновническо тѣло, което нѣкога свѣтътъ е виждалъ.

Главниятъ секретарь Авенолъ е французинъ. Двамата му замѣстници сѫ испанецъ и италианецъ. Вториятъ главенъ секретарь е англичанинъ, юридическиятъ съветникъ е отъ Уругвай, началници на отдѣления сѫ двама англичани, двама италианци и по единъ гръкъ, французинъ, шведецъ, полякъ, холандецъ, южноафриканецъ и американецъ. Тия хора представляватъ „кабинета.“ Въ много отдѣления броятъ на различнитѣ националности е увеличенъ. Напримѣръ въ информационното отдѣление има дами и господа отъ 17 страни (Холандия, Съединенитѣ щати, Швейцария, Франция, Италия, Полша, Югославия, Белгия, Англия, Канада, Австралия, Швеция, Испания, Китай, Уругвай, Индия, Чили). Нѣкои отъ тия хора сѫ мултинационални. Тамъ, напримѣръ, е деятелниятъ членъ на секретариата Зилиакусъ, който е роденъ въ Япония отъ баща финландецъ и майка американка, училъ се е въ Швеция, Англия и Съединенитѣ щати, оженилъ се е за полякиня и е натурализиранъ англичанинъ). Въпрѣки всичко, това народосмѣшение не предизвиква никакви неудобства. Покойниятъ секретарь съръ Ерикъ Дръмондъ разказвалъ на единъ свой приятель, че до спречквания въ щаба се стига само въ крайно рѣдки случаи, и то обикновено между хора отъ една и сѫща нация.

Членоветѣ на секретариата представляватъ по отношение на своитѣ професии, както по отношение на националностьта си, напрѣченъ разрѣзъ на всичко мислимо. Тамъ има бивши войници, професори, инженери, дипломати, журналисти, лѣкари, адвокати, стопановеди — всичкитѣ безусловни идеалисти, предани на Обществото на народитѣ. Голѣмъ брой отъ тѣхъ сѫ постѫпили твърде млади на служба при Обществото на народитѣ — при създаването на секретариата е имало само двама мѫже надъ четиридесеть години. Повечето току-що сѫ се били завърнали отъ войната, твърдо решени да дадатъ изразъ на своя идеализъмъ и на своитѣ разочарования. Нѣкой отъ тѣхъ били, дори и тогава, убедени интернационалисти, като Пиеръ Комеръ, отъ много години шефъ на информационното отдѣление, бившъ доцентъ по френски езикъ въ единъ германски университетъ.

Най-важнитѣ „личности“, които обикновено се поставятъ въ връзка съ Обществото на народитѣ, сѫ делегати на държави като: д-ръ Бенешъ отъ Чехословашко, младиятъ Антони Идънъ, главната притегателна точка на Женева, и донъ Салвадоръ де Мадриага, испански професоръ, който бѣше началникъ на отдѣлението за разорѫженията при Обществото на народитѣ преди да стане испански посланикъ най-напредъ въ Вашингтонъ, а следъ това въ Парижъ и Женева. Мадриага, изключително уменъ, малъкъ и плешивъ, пише книга на английски, и то съ стилъ, на който малцина англичани сѫ способни.

Главата на секретариата е Жозефъ Авенолъ, французинъ, често наричанъ „френско издание на типиченъ англичанинъ“. Той е изключително скроменъ, малко бавенъ и твърдъ. Никога не се дразни, обича Англия и изпитва непреодолима страсть къмъ булдози и градинарство. Авенолъ е финансистъ и презъ войната е билъ въ Англия, дето се е грижилъ за финансовитѣ проблеми на Съглашението. Той би могълъ да стане управитель на „Банкъ дьо Франсъ“, но предпочелъ Женева. Доколкото обстоятелствата сѫ му позволявали, всѣкога и въ всичко е изнасялъ безупрѣчна работа.