Джон Гънтър
Европа безъ маска (147)

Убийството

Долфусъ бѣше открилъ своето последно заседание на кабинета къмъ 11 часа. Между точкитѣ на дневния редъ се намирало и… „Одобрение правилника“ на една известна виенска комична опера. Предупрежденията достигнали до кабинета едва следъ 11 часа. Виенска небрежность и предателство сѫ навѣрно наравно отговорни за това, че вратитѣ на канцлерството не били навреме затворени. Все пакъ, веднъжъ предупреденъ, Долфусъ се държалъ решително и хладнокръвно. Той разпусналъ членоветѣ на кабинета и имъ препорѫчалъ да се разотидатъ по различнитѣ министерства. Помолилъ само Фай и Карвински да останатъ при него. Това спаси тогава Австрия, защото, ако Шушнигъ и Нойщетеръ-Щюрмеръ не бѣха вънъ отъ канцлерството, вѣроятно пучътъ щѣше да успѣе.

Въ 12.55 ч. метежницитѣ нахлули презъ вратата, всичко 144 души. Тѣ блъфирали съ виковетѣ: „Ние ви арестуваме отъ името на президента Микласъ.“

Чиновници отъ съюзното канцлерство ми разказваха на следния день, че отначало помислили за военна пробна тревога безъ предупреждение. Униформитѣ изглеждали истински, и хората се държали дисциплинирано. Следъ това се развикали груби гласове по канцелариитѣ: „Всички вънъ! Горе рѫцетѣ!“ Вратитѣ били изпотрошени, и персоналътъ закаранъ на двора. Висшитѣ чиновници били задържани въ едно малко помѣщение. Казали имъ, че тѣ ще бѫдатъ първитѣ заложници, които ще бѫдатъ разстреляни, ако превратътъ не успѣе. Следъ това била избрана втора група за разстрелване и т.н. Станало ясно, че тия хора сѫ нацисти, когато тѣ непосрѣдствено следъ завземането на телефонната централа се опитали да установятъ връзка съ германската легация. Единъ отъ метежницитѣ казалъ на единъ мой приятель: „Любопитни ли сте? Следъ половинъ часъ всичко ще научите отъ мюнхенското радио.“

Веднага следъ обезорѫжаването на стражата, едно отдѣление отъ метежницитѣ се спуснало по главната стѫлба нагоре и, пренебрегващо всичко останало, започнало да търси въ горния етажъ Долфусъ, за да го убие. Нѣма никакво съмнение, че групата е била преди всичко натоварена съ тая задача. Тя била водена отъ единъ бившъ подофицеръ отъ войската, Ото Планета, типъ, чиято долна челюсть прилича на боксьорска рѫкавица. Долфусъ нѣмалъ никаква възможность да избѣга. Тѣ сѫ могли да го уловятъ живъ, както е било постѫпено съ Фай и съ другитѣ. Метежницитѣ обаче имали само една цель, да го убиятъ. Тѣ влѣзли въ сградата къмъ 12.55 ч., и най-късно къмъ 1.02 ч. канцлерътъ е билъ застрелянъ.

Следъ като разпусналъ министерския съветъ, Долфусъ се оттеглилъ въ работния си кабинетъ — една малка стая, тапицирана съ жълта коприна. Неговиятъ разсиленъ, Хедвичекъ, гледалъ презъ прозореца и видѣлъ, какъ метежницитѣ скочили отъ камионитѣ въ двора. Той извикалъ на Долфусъ, че може да направи опитъ да избѣга презъ единъ малъкъ коридоръ, който води отъ архивата за горния етажъ. Долфусъ скочилъ, напусналъ кабинета си, преминалъ презъ единъ бѣлъ салонъ и се затичалъ къмъ прочутата конгресна зала. Бѣлиятъ салонъ ималъ три врати. Едната води къмъ главната стѫлба. Метежницитѣ влѣзли презъ нея. Вратата за конгресната зала била заключена, и Хедвичекъ усърдно се мѫчилъ да я отключи. Долфусъ, твърде дребенъ на ръстъ, се хваналъ за дръжката на вратата, а Планета стрелялъ отъ половинъ метъръ въ протегнатата му рѫка. Канцлерътъ се олюлялъ, а Планета пакъ стрелялъ, този пѫть въ шията, на разстояние отъ около 20 сантиметра. Канцлерътъ падналъ. („О, какъ главата му хлопна на пода!“ — каза Хедвичекъ).

„Помощь! Помощь!“ — простеналъ Долфусъ.

Планета казалъ: „Стани!“

„Не мога!“ — прошепналъ Долфусъ.

Тѣ го вдигнали и сложили на единъ диванъ, стилъ Луи XV, оцвѣтенъ въ роза и кремъ. Слугитѣ още почистваха съ прахосмукачи сметьта и кръвьта, когато на следната сутринь можахъ да влѣза тамъ. Върху тъканьта на дивана имаше три голѣми кървави петна.

Фай, който билъ арестуванъ наблизу, чулъ изстрелитѣ, но не могълъ да разбере, какво означаватъ. Чакъ къмъ 2.30 ч. една група нацисти се явила, за да го заведе въ салона, кѫдето Долфусъ умиралъ. Канцлерътъ го позналъ и слабо прошепналъ:

„Ако умра, моля ви, погрижете се за моето семейство.“

Нациститѣ опирали единъ револверъ въ ребрата на Фай и не му позволили нищо да каже. Долфусъ продължилъ твърде мъгляво:

„Кѫде е Шушнигъ?“

Фай поклатилъ глава, а Долфусъ, събиращъ всичкитѣ си сили, казалъ: „Опитайте да уредите това безъ кръвопролития. Кажете на Ринтеленъ да поддържа миръ!“

Следъ това Фай билъ изтласканъ отъ салона. Той помолилъ метежницитѣ да извикатъ лѣкарь или свещеникъ. Тѣ отказали, но запитали, дали между задържанитѣ нѣма нѣкой лѣкарь. Единъ нацистъ далъ на умиращия чаша вода. Долфусъ навѣрно е помислилъ, че собствената му войска му е изневѣрила и не само че превратътъ е успѣлъ, но и че е убитъ отъ собственитѣ си хора. Следъ това вѣроятно му се е струвало, че е заобиколенъ отъ вѣрни войници, а не отъ метежници, защото прошепналъ: „Деца, вие сте тъй добри къмъ мене. Защо другитѣ не сѫ като васъ? Азъ искахъ само миръ и спокойствие. Нека Богъ прости другитѣ!“ И последната кръвь изтекла отъ дребното тѣло. Подъ дивана билъ поставенъ единъ сѫдъ, за да я събира. Долфусъ умрѣлъ къмъ 3.45 часа.

До 5 ч. сл. пладне метежницитѣ мислили, че сѫ успѣли. Къмъ 4.30 ч. Худлъ, помощникъ-командирътъ, казалъ на пленницитѣ въ двора, че било образувано ново правителство и че новиятъ съюзенъ канцлеръ веднага ще дойде. Около двадесетина отъ чиновницитѣ отдали хитлеристския поздравъ, а други извикали: „Хайлъ Хитлеръ!“ Худлъ изнесе въ процеса, че Врабелъ, който го арестувалъ въ сградата, му далъ картата си и му казалъ: „Говори ми на ти!“

Следъ 5 часа обаче, когато отвънъ се появилъ Нойщетеръ-Шюрмеръ, самонадеяностьта на метежницитѣ отпаднала. Холцвеберъ отишълъ при Фай и му казалъ откровено: „Има нѣщо не въ редъ. Не зная какво ще трѣбва да направя.“ Фай вдигналъ рамене. И тогава — чисто по виенски — Холцвеберъ казалъ: „Ахъ, ще викна по телефона кафе Айлесъ и ще питамъ, дали господинъ Кунце е тамъ.“ И въ момента, въ който канцлерътъ бѣше вече мъртъвъ, правителството разпокѫсано, цѣла Австрия въ тръпки, а Европа на рѫба на една нова война, водачътъ на метежницитѣ вика по телефона едно кафене, за да пита, дали не е тамъ единъ човѣкъ, който ще може да му каже, какво трѣбва да направи.

Кунце е цивилно лице, което сутриньта било съ групата на улица Зибенщернъ. Холцвеберъ водилъ първата кола, Худлъ — втората, а Кунце трѣбвало да бѫде въ третата. Но той не тръгналъ. Никой не могълъ да разбере, какво е станало съ него или въобще какъ е билъ изчезналъ. Виенската полиция вѣрва, че той е билъ нацистски адвокатъ, който въ най-последния моментъ подушилъ, какво ще стане, и избѣгалъ въ Германия.

Споредъ комюнике на правителството, пучиститѣ имали много дълги пръсти, за да минатъ като „идеалисти“. Тѣ откраднали отъ повечето бюра златни часовници, 16 шилинга отъ това на президента Микласъ и портфейла на канцлера Долфусъ.

Къмъ 6 часа метежницитѣ решили, възъ основа на обещанието за свободния пропускъ, да се предадатъ. Всички 150 заложници щѣли да бѫдатъ разстреляни, — заявилъ Холцвеберъ, ако не му бѫде гарантирана сигурна охрана. Фай казалъ на пълномощника на правителството: „Вземете своитѣ решения безъ огледъ на моята сигурность!“ Тогава Худлъ посъветвалъ да извикатъ германския пълномощенъ министъръ, за да бѫде свидетель на свободния пропускъ. Фай му обяснилъ по телефона, въ що се състои работата, и Ритъ го запиталъ, дали ще трѣбва да дойде или не. Фай казалъ: „Не е моя работа да ви давамъ заповѣди или да ви разубеждавамъ. Азъ трѣбва само да ви предамъ исканията на тия хора.“ Ритъ дошелъ, преговоритѣ били завършени, и извеждането започнало.

Повечето отъ заложницитѣ все още не знаели, че канцлерътъ е убитъ. Когато метежницитѣ напуснали сградата, единъ отъ тѣхъ извикалъ: „Горе въ ѫгловата стая оставихме единъ мъртвецъ!“ Единъ чиновникъ се спусналъ горе и намѣрилъ Долфуса. Цѣлото тѣло било сгърчено. Лицето му било открито и носѣло израза на тежка предсмъртна борба. Едно платно покривало часть отъ тѣлото. На шията зѣела ужасна рана. Подътъ и диванътъ били покрити съ кръвь, която била прелѣла поставения съсѫдъ.