Джон Гънтър
Европа безъ маска (140)

„Австрия ще бѫде управлявана, — така каза нѣкога основательтъ на виенската социалдемокрация, Викторъ Адлеръ, — чрезъ абсолютизъмъ, умекченъ отъ мръсотия.“ Много години сѫ се изминали откато Викторъ Адлеръ е изрекълъ тия хубави думи. И въпрѣки ужаснитѣ събития, които отъ 1914 г. се носятъ надъ Австрия, независимо отъ дветѣ граждански войни, сѫщитѣ думи и днесъ съответствуватъ на действителностьта.

Австрия и нейната възхитителна столица, Виена, не представляватъ вече неподправената радость на живота. Фьонътъ, тоя прелъстителенъ и разхлабващъ нервитѣ алпийски вѣтъръ, източникъ на вѣчната възбудителна прелесть на Виена, духа, разбира се, и днесъ. Виенчанитѣ, основно образовани хора, пиятъ, както и нѣкога, безброй бъчви бира и най-хубавото кафе въ свѣта, като при това горещо дискутиратъ действително важни нѣща отъ живота: разбира се, Моцартъ и Шлагоберсъ.

Въпрѣки това ние, които сме прекарали годинитѣ 1934 и 1935 въ Виена, трѣбваше изъ основа да промѣнимъ впечатлението си, че виенчанинътъ е неизмѣнно удобенъ, лекомисленъ, милъ и резоньоръ. Ние установихме, че въ края на краищата все още има нѣкои нѣща, които за виенчанина сѫ по-важни отъ първото действие на новата комедия на Ярай или отъ най-новитѣ отгласи отъ теориитѣ на Фройда и Щекела. Ние забелязахме, че наистина Балканитѣ започватъ, както Метернихъ е казалъ, отъ Ландщрасе Хауптщрасе. „Одраскай нѣкой австриецъ, — чулъ съмъ да се казва — и той ще се улови за пищова.“

Днешна Австрия заема по повърхнина три пети отъ Англия, а населението възлиза на шесть и половина милиона, доста по-малко отъ това на Лондонъ. Предвоенна Австро-Унгария, съ 50 милиона жители, се простираше отъ Карпатитѣ до Адриатика. Преустройването й отъ имперска величина въ сегашната мършава оскѫдность е най-важниятъ психологически проблемъ на Австрия въ следвоеннитѣ години. На това се дължи известната историйка за двамата тиролци: „Да направимъ единъ излетъ около Австрия!“ — казалъ единиятъ. „Не, — отвърналъ другиятъ — не искамъ да се завръщамъ още преди обѣдъ.“

Като огромна, подута глава върху сбръчканото тѣлце на джудже, столицата Виена обхваща повече отъ една трета отъ населението на страната, и това крайно неправилно съотношение е най-важната стопанска проблема на Австрия отъ 1918 г. Тамъ трѣбва да се внася повече, отколкото се изнася, за да се задоволи прехраната. Затова тая страна е бедна. Виена, единъ огроменъ стомахъ, поглъща много повече, отколкото може да произведе нейната чудно хубава, планинска, но стопански безполезна околность. Главниятъ капиталъ на австрийската провинция е природната хубость.

Слабостьта на Австрия е станала, по единъ особенъ начинъ, всѫщность нейна сила. До 1934 г. нейната външна политика се състоеше преди всичко въ това да поставя учтиво обкрѫжаващия я свѣтъ подъ своя натискъ. Тя искаше и получаваше финансова помощь отъ другитѣ страни, защото бѣше буферна държава въ ключова позиция, която, въ случай че пропадне, би нарушила равновесието въ дунавския басейнъ. Единъ нѣмски вицъ изтъква това й положение. Хитлеръ, Гьорингъ и Гьобелсъ се разговаряли на темата, какво биха предприели, ако нацистскиятъ режимъ се провали. Гьорингъ казалъ: „Ще се облѣка цивиленъ и тогава никой не би ме позналъ.“ Гьобелсъ: „Ще си затворя устата и никой не ще узнае, кой съмъ азъ“. Хитлеръ обаче заявилъ, че нѣма нищо да направи. „Азъ съмъ австриецъ, — казалъ той, — и затова великитѣ сили ще трѣбва да ме защитятъ“.

Австрия е не само вѫдицата на дунавския басейнъ, но и ключътъ за много далечни събития. Презъ мартъ 1931 г. германскиятъ министъръ на външнитѣ работи, Курциусъ, и австрийскиятъ канцлеръ, честниятъ, но тежъкъ полицай д-ръ Шоберъ, сключиха митнически съюзъ между дветѣ страни. Това предизвика, естествено, гнѣва на Франция, защото Ке д’Орсе съзрѣ първата крачка къмъ „аншлуса“ — съединението между Германия и Австрия. Франция изтегли кредититѣ си отъ австрийскитѣ банки и по тоя начинъ предизвика катастрофата на „Кредитанщалтъ“ — най-голѣмиятъ финансовъ институтъ на Срѣдна Европа. Резултатътъ бѣше: банкова криза въ Германия, мораториумъ за репарациитѣ, отбѣгване на английската лира. По цѣла Европа банкитѣ се проваляха. Единъ политико-стопански конфликтъ въ далечната Виена — това се доказва — можеше да изтегли златото на Великобритания. Проваленото чрезъ фунтъ стерлинга довѣрие изчезна отъ земята. И то още не е възвърнато.

Недоразуменията между марксистска Виена и клерикалната провинция бѣше лайтмотивътъ на австрийската политика до възхода на Хитлеръ. Виена бѣше социалистическа, антиклерикална и държеше за една богата община. Околностьта бѣше бедна, назадничава, консервативна, римо-католическа и ревнива къмъ високия стандартъ на живота въ Виена. За да могатъ да се защищаватъ въ Виена, която смѣтаха за непревзимаема крепость, социалиститѣ създадоха една частна армия отъ млади работници и интелектуалци, наречена „Шуцбундъ“. Полето веднага се изстѫпи съ една подобна армия, рекрутирана отъ здрави, гладуващи селски младежи съ кожени гащи и зелени шапки, наречена „Хаймверъ“. Борбата между тия две сили доведе до гражданската война презъ февруарий 1934 г.

Въ Виена социалиститѣ бѣха създали едно забележително добро управление, Вѣроятно това бѣше най-добре рѫководената община въ свѣта. Чрезъ една изобретателна, но драконична данъчна система, Виена финансираше реформи, които качествено и количествено едвали иматъ равни на себе си. Построиха се болници, бани, спортни зали, почивни станции, училища, детски градини и импозантни слънчеви блокови жилища, въ които се настаниха много добре, чисто, почти луксозно, шестдесеть хиляди социалистически семейства. Съ мизернитѣ квартири бѣше ликвидирано. Броятъ на туберколознитѣ — чувствително намаленъ. Общината отне на богатитѣ паритѣ, които не имъ трѣбваха, и ги употрѣби въ полза на бедни, които заслужаваха да бѫдатъ подпомогнати. Постиженията на виенскитѣ социалисти представляваха най-хубавото социално творение въ следвоенна Европа.

По време на ужаснитѣ бедни и дефлационни години къмъ 1930 обтегнатостьта между социалиститѣ и тѣхнитѣ противници нарастна. Катастрофата на Кредитанщалтъ струваше на страната хилядо милиона шилинги, около 28 милиона английски лири. Спадането на ценитѣ на земедѣлскитѣ произведения въ дунавския басейнъ съсипа мършавия търговски балансъ на Австрия. Политическата структура на страната пъшкаше подъ стопанския натискъ. Социалиститѣ, представляващи 42 на сто отъ всички избиратели, бѣха най-силната политическа партия, но тѣ се бѣха затворили само въ Виена и бѣха обърнали гръбъ на страната. Ако би се образувало едно правителство на партийнитѣ малцинства — една коалиция на малкитѣ партии — тя би превъзхождала по гласове социалиститѣ; навѣрно само това би вече означавало началото на гражданската война. Впрочемъ, малки опити за преврати избухнаха тукъ таме. Ужасното напрежение се увеличаваше.

Малкиятъ човѣкъ сърбаше кафето си, сънуваше великитѣ времена отъ преди войната и очевидно обръщаше много малко внимание на кризата. Милата виенска отпуснатость, която се дължи на сирокоподобния горещъ юженъ вѣтъръ откъмъ Алпитѣ, обвиваше политиката въ мъгла. Когато митническиятъ съюзъ и катастрофата на Кредитанщалтъ покриха първитѣ страници на всички вестници въ свѣта, виенскитѣ вестници дадоха съ тлъсти заглавия… дефицита на виенския Бургтеатъръ. Споредъ Аристотеля, човѣкътъ е политическо животно. Виена обаче е жена. Тя нѣма никакъвъ усѣтъ къмъ политиката, най-вече къмъ своята собствена политика. Планътъ за една дунавска федерация накара виенчанитѣ да се прозяватъ, но когато Йерица скѫса едно горно „до“ въ Танхойзеръ, цѣлиятъ градъ се разтърси отъ срамъ. Страната бѣше бедна, но намѣри сили да подпомогне операта съ хубавата сума отъ 200.000 лири годишно.

Тогава се появиха двама души, които разтърсиха Австрия отъ нейната летаргия. Единиятъ бѣше Долфусъ, другиятъ — Хитлеръ.