Джон Гънтър
Европа безъ маска (170)

Петъръ II, най-малкиятъ монархъ въ Европа, роденъ 1924 г., краль на Югославия, като наследникъ на убития си баща Александъръ, е титулярниятъ владѣтель на около 13.500.000 здрави и неспокойни сърби, хървати, словенци, македонци, черногорци, далматинци, босняци и херцеговци, които сѫ обединени въ кралството Югославия. Той е скромно и безпомощно момче. Тринадесеть-годишенъ, той не говори нито единъ езикъ особено добре. Неговиятъ английски е твърде несигуренъ, неговиятъ сръбски има грѣшки. „Бедниятъ Петъръ, не е схватливо момче!“ — казватъ нѣкой отъ тия, които го обкрѫжаватъ.

Изглежда, че причината е крайно небрѣжното възпитание. А то се дължи и на безгрижность и на незнание. Бащата и майката неправилно сѫ го възпитавали. Една английска гувернантка е била единствената му учителка до десеть-годишната му възрасть. Тя е почтена личность и е направила много за несрѫчното, самотно момче, но нейниятъ приносъ въ неговото възпитание се свършва, когато той настѫпва въ училищната възрасть.

Краль Александъръ разбралъ това едва преди смъртьта си. Кралица Мария Румънска, баба на момчето, първа се застѫпила за истинското му възпитание. Той билъ изпратенъ да се учи въ Англия. Тогава терориститѣ убиха баща му, и Петъръ се завърна въ Югославия като неговъ приемникъ. Сега той нѣма възможность да завърши училищното си образование, тъй като постановленията на югославската конституция забраняватъ на владѣтеля да напуска страната за по-дълго време.

Жалко е, че Петъръ не ще може да завърши своето образование въ Англия. Постѫпи се по единствено възможния правиленъ начинъ: повѣриха го на английския възпитатель Паротъ. Поради нещастно съвпадение, Паротъ е сѫщо така плахъ като самия Петъръ.

Петъръ научилъ новината за смъртьта на баща си чрезъ кралица Мария. Тя не знаела, какъ да му предаде ужасната весть и накрая казала: „Петре, чуй, сега хората ще те наричатъ Величество“. Момчето се облѣло въ сълзи и заридало: „Бабо, много съмъ младъ, за да бѫда краль!“ Пълна противоположность на зле рѫководеното възпитание на Петъръ представлява примѣрътъ съ неговия братовчедъ Михай Румънски. Каролъ е много внимателенъ къмъ всичко, което се отнася до Михай. Престолонаследникътъ ходи на училище съ 12 други момчета, събрани отъ цѣлото кралство, и отношенията му съ тѣхъ сѫ на базата на пълно равенство. Момчетата сѫ доведени отъ различни области на Румъния, отъ Трансилвания, Бесарабия и т.н., за да може Михай да се запознае съ различнитѣ народни наречия. Тѣ произхождатъ отъ различни народни слоеве: бащата на едно е, напримѣръ, стрелочникъ, на друго е дребенъ правителственъ чиновникъ. Училището се намира въ двореца, има пъленъ учителски съставъ, и Каролъ обѣдва веднъжъ въ седмицата съ момчетата. Поради това Михай е срѫчно, сигурно въ действията си момче. Когато той и Петъръ сѫ заедно, голѣмата противоположность между неговата свѣжа оживеность и плахата нерешителность на Петъръ веднага изпъква.

Петъръ е едно отъ най-богатитѣ момчета на тая възрасть въ Европа, може би и най-богатото. Финансовото положение на неговия баща никѫде не е публикувано, но, доколкото се знае, Петъръ е единственъ неговъ наследникъ, а състоянието на Александра се изчислява къмъ два милиона английски лири стерлинги. Голѣма часть отъ него, — а това отъ строго национално гледище съвсемъ не е патриотична постѫпка — се намира въ чуждестранни банки, не въ Югославия, и е вложено въ чужди (неюгославянски) ценни книжа. Александъръ се различаваше отъ другитѣ диктатори, отъ Хитлеръ или отъ Мусолини, чрезъ страстния стремежъ къмъ пари.

Югославянската цивилна листа се изплаща изцѣло на краля, и той разпорежда, какъ тя да се разпредѣли между членоветѣ на семейството. Естествено, това не е работа за едно тринадесеть-годишно момче. Чичо му, князъ-регентътъ Павелъ, и майка му управляватъ приходитѣ, но само като опекуни. Цивилната листа е огромна. Достига до 55.000.000 динара или 250.000 английски лири при днешния курсъ: половината се изплаща въ Югославия въ динари, другата половина въ швейцарски франкове се депозира въ чужбина. Регентътъ князъ Павелъ разполага съ годишна заплата 720.000 динара и като регентъ получава допълнително други 540.000 динара, което общо прави 5,760 английски лири — дребулия въ сравнение съ паритѣ, съ които момчето теоретично разполага.

Петъръ е момче, което притежава тронъ, а си нѣма другарчета за игра. Той има два милиона фунта, а нѣма по какво да ги харчи. Той получава дневно къмъ 600 английски лири и ги печели само поради това, че е краль въ най-неспокойната отъ всички балкански страни. Въпрѣки всичкото вълшебство на кралското достойнство, то едвали е равноценность за ужасното напрежение, която съпѫтствува младинитѣ на това момче. То би трѣбвало да играе футболъ, а, вмѣсто това, задъ завесата винаги стои единъ камерхеръ. Неговиятъ животъ има най-ужасни изгледи. Петъръ не може да промѣни професията си. Той е краль за цѣлъ животъ и не може да отбѣгне стръмнинитѣ на своето бѫдеще.