Джон Гънтър
Европа безъ маска (146)

На балкона

Тоя, който дойде, не бѣше Ринтеленъ. Другъ дойде: Нойщетеръ-Щюрмеръ, членъ отъ кабинета Долфусъ. Той почака нѣколко мига. Фай се появи отново на балкона и запита: „Кѫде е Ринтеленъ?“

Нойщетеръ-Щюрмеръ извика отъ улицата: „Ринтеленъ нѣма да дойде!“

Учуденъ, Фай се обърна къмъ Холцвеберъ, който стоеше до него, а единъ войникъ отъ Хаймвера запита: „Да атакуваме ли сградата?“

Фай изкрѣска надолу: „Не! Това не бива да се прави! Не правете нищо безъ моя заповѣдь!“

Нойщетеръ-Щюрмеръ отвърна: „Образувано е ново правителство, и азъ го представлявамъ. Отъ името на правителството обещавамъ на метежницитѣ свободенъ пропускъ. Тѣ ще бѫдатъ изпратени до германската граница. Ако обаче не се предадатъ до 20 минути, ние ще атакуваме сградата!“

Фай извика: „Не! Вие нѣма да нападате сградата! Азъ съмъ държавниятъ секретарь на обществената сигурность, и вие нѣма да предприемате нищо, безъ да сте натоварени отъ мене!“

Нойщетеръ-Щюрмеръ, съ нагоре устременъ погледъ, извика остро: „Вие се мамите, г-нъ Фай. Членоветѣ на правителството, докато сѫ пленници, действуватъ по принуда и затова заповѣдитѣ имъ не сѫ действителни. Сега е 5.28 ч. Въ 5.48 ч. сградата ще бѫде нападната!“

Когато тоя ултиматумъ бѣше даденъ, всѣки потърси прикритие, но не се даде нито единъ изстрелъ. Нойщетеръ-Щюрмеръ тичаше нагоре-надолу. Фай бѣше изчезналъ. Нѣкой се пошегува: „Чисто австрийски ултиматумъ!“ Въпрѣки това напрежението бѣше ужасно. Къмъ шесть часа безъ четири минути Фай пакъ излѣзе и каза, че метежницитѣ сѫ готови да се предадатъ, но биха желали да знаятъ, кой ще гарантира свободния пропускъ. Тѣ искаха военна защита до границата. „Това може да се направи“, — отвърна Нойщетеръ-Щюрмеръ. И Фай, който говорѣше по порѫка на Худлъ, единъ другъ метежнически водачъ, каза: „Можемъ ли да разполагаме съ още 15 минути?“ Единъ гражданинъ изкрещѣ: „Да не сте посмѣли да направите нѣщо на нѣкого отъ тия, които сѫ вѫтре въ сградата!“

Въ 6.30 ч. Фай излѣзе още единъ пѫть. Поиска да говори съ генералъ Ценеръ, държавенъ подсекретарь на войната, който бѣше поелъ командата долу. Бъркотията бѣше тъй голѣма, че никой нищо не разбираше. Полицаи, журналисти, Хаймверъ, любопитни бѣха се събрали подъ балкона и крещѣха. Ценеръ и Нойщетеръ-Щюрмеръ минаха край сградата къмъ задната врата, за да се срещнатъ съ Фай. Тогава се появи германскиятъ пълномощенъ министъръ д-ръ Ритъ. Къмъ 6.50 ч. се завърна Ценеръ и съобщи: „До границата тѣ ще бѫдатъ подъ закрилата на войскова часть, подъ командата на щабъ-офицеръ“.

Бѣше вече 7.30 ч., когато Фай излѣзе отъ задната врата. Той отиде къмъ Нойщетеръ-Щюрмеръ и каза: „Дай ми една цигара!“ Единъ журналистъ извика: „По дяволитѣ свободниятъ пропускъ!“ Фай отвърна съ навдигащо се раздразнение: „Тихо!“ Нойщетеръ-Щюрмеръ го запита: „Вѣрно ли е, че Долфусъ е мъртъвъ?“ Фай каза: „Да. Говорихъ съ него, преди да умре. Когато влѣзохъ при него, той лежеше на дивана. Бѣше раненъ, и раната му кървѣше.“ Той смачка цигарата си съ рѫка и каза: „Дай ми още една цигара!“

Къмъ 7.40 ч. дойдоха Ритъ и Карвински. Пристигна новиятъ съюзенъ канцлеръ Шушнигъ и заведе Ценеръ и Нойщетеръ Щюрмеръ въ Бурггартенъ. Полицаи затвориха вратитѣ следъ тѣхъ и тамъ, върху моравата, въ вечерния сдрачъ тѣ устроиха заседание на кабинета. Презъ това време 20 военни камиона спрѣха предъ Балхаусъ, и полицията се втурна въ сградата да обезорѫжи метежницитѣ и да ги закара до границата. Пучиститѣ излѣзоха на площада дръзки и самоувѣрени. Всѣки отъ тѣхъ вѣрваше, че имъ е осигуренъ свободенъ пропускъ до германската граница. Тѣ обаче се лъжеха.