Джон Гънтър
Европа безъ маска (76)

Ренегатътъ Дорио

Вѣроломниятъ комунистъ Жакъ Дорио е твърде интересна фигура въ френската политика, защото той въплътява това, което е още останало отъ троцкизма. Неговата нова, основана презъ пролѣтьта на 1936 г. партия, Народната (буквално „популярна“) партия съ нейния вестникъ „Емансипасионъ насионалъ“, изглежда на пръвъ погледъ една отъ ония оскѫдни отцепнически партии, които само смущаватъ успѣшната съвмѣстна работа на лѣвитѣ. Все пакъ Дорио има своето значение като комунистъ антисталинистъ. Той напада съвременната съветска политика, която възспира революцията, за да окуражава отбранителния национализъмъ. Дорио, който държи неотмѣнно на своята революция, е обявилъ Сталина за руски „империалистъ“, който жертвувалъ интереситѣ на Франция за Русия и измѣнялъ на „истинскитѣ“ комунисти. Революция въ Франция при сегашнитѣ времена само ще отслаби страната срещу Хитлера, главниятъ врагъ на комунизма въ свѣта. Всичко това не е лесно за разбиране, както не е лесно да се проумѣе и явната готовность на Дорио да се разбере съ Хитлеръ и да си играе съ фашистски идеи.

Дорио има блестяща революционна кариера задъ себе си. Като ортодоксаленъ комунистъ той е прекаралъ много години въ Русия. Два пѫти е отивалъ въ затвора, — единиятъ пѫть за агитация въ френски Индо-Китай. По едно време той раздѣляше съ Торесъ официалното водителство на френската комунистическа партия. Много години той е билъ депутатъ и кметъ на парижкото предградие Сенъ-Дени. Презъ май 1937 г. правителството Блумъ му отне поста на кметъ, защото при една ревизия неговата община бѣше намѣрена въ пъленъ безпорядъкъ.