Джон Гънтър
Европа безъ маска (115)

Послесловъ

Цѣлата тази странна история е изпълнена съ загадки, парадокси и противоречия. Противоречие нумеръ първи е: Личностьта на краля е тъй второстепенна, че преминаването отъ Едуардъ къмъ Джорджъ външно се изнесе напълно гладко. Личностьта на кралицата обаче е отъ такава решителна важность, че това трѣбваше да струва на Едуардъ трона.

Друго противоречие: Английската църква, която забрани тая женитба, заради единъ предшествуващъ разводъ, е основана отъ Хенри VIII, за да направи възможенъ разводъ на монарха.

Трето: Най-възвишеното нѣщо за Англия е да бѫде „свободна страна“, но най-безогледната цензура върху най-голѣмото събитие на цѣло поколѣние доведе дотамъ, че Едуардъ изгуби короната.

Американскиятъ печатъ съвсемъ не се държа така необуздано, както нѣкои безкритични хора си представятъ. Никой не се опита да разравя и сервира скандалиозни истории. Мисисъ Симпсънъ бѣше чисто и просто една дама, която е имала двама съпрузи. Вестницитѣ бѣха „за“ дамата, „противъ“ формата и изразяваха своитѣ симпатии.

Защо трѣбваше да се случи всичко това? Стариятъ домашенъ лѣкарь д-ръ Балдуинъ каза, че увеличаващата се осведоменость на обществото го накарала да отиде при краля. Всѣки обаче, който се числи къмъ Англия, най-малко отъ шесть месеца знаеше, че мисисъ Симпсънъ използувала особеното си положение, за да влияе върху характера и благоразположението на краля, за да бѫде той добъръ монархъ. Тежкитѣ отражения на цензурата се показаха. Ако на общественото мнение би било позволено да си създаде едно благоприятно отношение къмъ мисисъ Симпсънъ и за нейното отлично влияние върху краля, то скандалътъ би билъ значително намаленъ. Ако мисисъ Балдуинъ би я поканила на чай или пъкъ кралицата Мери би я взела да направятъ нѣкой малки покупки, то събитията навѣрно биха протекли другояче.

Всѫщность обаче се изтъкна предположението, че мисисъ Балдуинъ била допринесла твърде много за становището, взето отъ нейния съпругъ.

Естествено, Едуардъ е твърдо решилъ още преди това да се ожени за мисисъ Симпсънъ. Ако не е било тъй, цѣлата тая история не би имала никакъвъ смисълъ. Той се отказа отъ престола не за една жена, а заради една съпруга, което съвсемъ не е сѫщото. Това ни води къмъ едно друго още по-остро противоречие. Едуардъ не желаеше да води безпѫтенъ животъ. Ако би било тъй, той би могълъ да има много приятелки. Той обаче желаеше бракъ и семейство. Мистъръ Балдуинъ, моралистътъ, му отказа това. Той взе морално становище, за да отклони краля отъ морално разрешение на въпроса. Това, което предизвика гнѣва на Англиканската църква, не бѣше безнравственостьта, а точно обратното.

Случаятъ се превърна въ упрѣкъ върху всички разведени лица въ Англия. Разводитѣ на мисъ Симпсънъ бѣха строго конвенционални и коректни. Нейнитѣ „още живи“ ексъ съпрузи я уважаваха извънредно много. Да приемемъ, че тя бѣше два пѫти овдовѣла. Би ли имало разлика? Да предположимъ, че и двамата й съпрузи бѣха умрѣли презъ последната седмица. Щѣше ли цѣлата криза да бѫде излишна?

Мистъръ Балдуинъ каза, че нѣмало никакъвъ прецедентъ за морганатиченъ бракъ. Но прецедентъ нѣма и за абдикация — едно твърде превратно събитие — и то поради такива причини.

Мнозина желаеха, щото лейбъръ парти да не бѫде така твърдо вѣрна на конституцията. Английската конституция позволява създаването на нови прецедентни случаи. Ако мистъръ Атли и неговитѣ съветници бѣха проявили повече твърдость и далновидность, то биха се приближили до краля презъ времето отъ януарий до октомврий. Кральтъ не бѣше недостижимъ. Ако биха се създали такива добри отношения и ако водачитѣ лейбъристи не биха се показали тъй стръвно нравствени по отношение на развода, то тѣ биха били въ положение да кажатъ на Балдуинъ, че искатъ да се допитатъ до страната. Лейбъристската партия имаше възможностьта да предизвика това раздвижване. Затова мнозина сѫ на мнение, че тя е пропуснала единъ голѣмъ шансъ отново да се изкачи. И тукъ би трѣбвало пакъ да се спомене цензурата. Народътъ, широката маса, не знаеше нищо за кризата, докато на 3 декемврий тя бѣше ударена презъ лицето съ нея, и Балдуинъ никога не му даде възможностьта да изкаже и той своето мнение.

Не вѣрвамъ, че Балдуинъ, архиепископътъ, „Таймсъ“ и другитѣ сѫ създали нѣкаква Кабала, за да отнематъ на Едуарда престола. Такова нѣщо не става въ Англия по такъвъ начинъ. Посещението на Едуарда въ Уелсъ бѣше нѣщо повече отъ нѣкакво смущение за кабинета, но и то не бѣше отъ значение. Нито единъ човѣкъ отъ управляващитѣ класи съ значение не желаеше абдикацията, а мнозина съ удоволствие биха искали да видятъ Едуардъ да прояви упорство.

Речьта на Балдуинъ бѣше истинска майсторска творба. Нейната сила се дължеше на особения пуритански мистицизъмъ на неговия характеръ. Може би той да бѣ пропускалъ нѣкой нѣща. И речьта на Едуарда бѣше сѫщо така майсторско дѣло, съ голѣма, възбудителна сила.

Ако парламентътъ смѣта, че може да се намѣсва въ частния животъ на краля, осѫденъ да обича само една жена, която принадлежи или е принадлежала на другъ — то тоя парламентъ би трѣбвало да бѫде отговоренъ за неговото възпитание и създаване на характера.

Цѣлата история е както монархическа, така и лична трагедия. Положението на Едуарда би могло да се изясни съ известна нервность, защото неговата абдикация представлява ужасно разхищение на човѣшки ценности. И политическитѣ последици трѣбва да сѫ значителни. Какво ли сѫ помислили хората въ Индия, Африка и Полинезия — ако сѫ имали тая възможность — за короната като символъ на държавното единство, когато тоя краль въ пролѣтьта на своето царуване я захвърля на сметьта като нѣкой старъ супникъ? Политическата мощь на монархията се състои, или би трѣбвало да се състои, въ силата на постоянството, достойнството, твърдостьта и продължителностьта. Кризата доказа, че кральтъ въ края на краищата е само човѣкъ.

Когато бѣхъ въ Англия, много се бъбрѣше върху мнимото германофилство на Едуардъ. Не вѣрвамъ, че това би могло да бѫде факторъ отъ нѣкакво политическо значение. То се основаваше не само на наследени идеи, но и върху единъ видъ другарство, на чувството, че германцитѣ бѣха зле третирани следъ войната и заслужаваха съчувствие. Новиятъ краль е вѣроятно обвзетъ въ много отношения отъ сѫщитѣ чувства и мисли. Отъ това може да се извади заключението, че смѣната на Едуардъ съ Джорджъ не представлява голѣма разлика въ тая важна точка. Винаги Джорджъ е представлявалъ много по-неоживенъ характеръ, отколкото Едуардъ, и той безсъмнено ще бѫде подъ много по-силното влияние на своитѣ съветодавци.

Хората много искаха да знаятъ, дали Едуардъ, подобно на Каролъ румънски, нѣма да се превърне въ изгнанието си въ изворъ на постоянни политически смутове. Разбира се, намиратъ се любители на безредицитѣ, които биха се опитали да направятъ капиталъ отъ неговото положение. Изглежда обаче въ висша степень съмнително, че Едуардъ би имъ обърналъ внимание. Щомъ той е така добре възпитанъ, че не пожела да запази престола си при тия обстоятелства, то той ще бѫде сѫщо така добре възпитанъ да не прави опитъ да си го възвърне. Твърде важенъ пунктъ при протичането на цѣлата история бѣше неговото добро възпитание.