Джон Гънтър
Европа безъ маска (56)

Продажниятъ печатъ

Къмъ ония нѣща, които правятъ Франция тъй трудно разбираема за чужденеца, принадлежи и всеизвестната продажность на френския печатъ. Само въ Парижъ има не по-малко отъ 102 всѣкидневни вестници и отъ тоя огроменъ брой, освенъ роялистическия „Аксионъ Франсезъ“ и комунистическия „Юманите“, навѣрно много малъкъ брой сѫ почтени въ нашия смисълъ на думата. Повечето продаватъ отъ горе на долу и отъ дѣсно на лѣво своитѣ колони.

Когато американскиятъ посланикъ Уолтъръ Еджъ поелъ поста си въ Парижъ, при неговия секретарь се явилъ издательтъ на единъ голѣмъ вестникъ, съ шапка въ рѫка и твърдо увѣренъ, че новиятъ посланикъ ще иска да си заплати своята „публичность“. Преди една година въ Барцелона водачътъ на каталанското движение ми разказа, че трѣбвало да плаща на всѣки голѣмъ вестникъ, за да се отпечататъ една серия отъ статии, благоприятни за каталанскитѣ стремежи.

Парижкитѣ вестници могатъ да бѫдатъ подкрепяни отъ чужди правителства, напримѣръ отъ Япония или отъ Италия. По време на японската война въ Манджурия френскиятъ печатъ бѣше едвали не изцѣло прояпонски поради твърде понятни причини. Споредъ даннитѣ на единъ мѣродавенъ авторитетъ, Италия е пръснала презъ 1935 г. около 65 милиона франка по френски вестници. Печатътъ получава субвенции и отъ френското правителство. Както външното, така и, вѫтрешното министерство иматъ огромни „тайни фондове“ на свое разположение.