Джон Гънтър
Европа безъ маска (135)

Атли

Водачътъ на лейбъристската партия и шефъ на преданата на Негово Величество опозиция, майоръ Клемънтъ Атли, не би никога станалъ водачъ, ако изборитѣ отъ 1931 г. не бѣха помели цѣлата първа гарнитура на лейбъристскитѣ величия. Все пакъ отъ 1935 г., откато има възможность да покаже на какво е способенъ, признанието на неговитѣ качества се значително увеличава. Атли произхожда отъ срѣдното съсловие и е социалистъ повече по убеждение, отколкото поради суровата школа на бедностьта и личнитѣ страдания, дължащи се на социалната несправедливость. Той е много благовъзпитанъ, но и много упоритъ и духовитъ. Роденъ е презъ 1883 г. Липсва му най-вече колоритъ и личность. Противоположно на повечето лейбъристски водачи, той е възпитаникъ на знаменититѣ обществени училища и бившъ оксфордски студентъ.

Между по-младитѣ социалисти крайно интересенъ е Анюринъ Бевеинъ, членъ на Долната камара. Негова съпруга е Джени Ли, членка на младежкия съюзъ на шотландската независима лейбъристска партия. Бевеинъ е отъ Уелсъ, синъ на рудничарь, като дете е билъ работникъ и самъ се е образовалъ. Беднотията му е много прѣчила. Живъ, честолюбивъ, привлѣкателенъ, винаги усмихнатъ като всѣки уелсецъ, той е единъ отъ хората съ най-симпатиченъ характеръ въ Долната камара. Неговиятъ коментаръ на санкциитѣ изтъква острата му духовитость: „Английската политика е успѣшната политика на разбойника съ взломъ, който е станалъ домопритежатель и се грижи само за засилване на полицейскитѣ сили. Ако азъ бихъ подканилъ нѣкой работникъ да пролѣе кръвьта си, то това ще бѫде не за срѣдновѣковна Абисиния, нито за фашистска Италия, а за създаването на една добра социална система въ тая страна.“