Джон Гънтър
Европа безъ маска (102)

Война!

Защо Мусолини избра Абисиния? Поради крайно простата причина, че Италия бѣше много късно станала голѣма, за да може, като другитѣ империалистични страни, да си избира колонии, а Абисиния бѣше единствената незавзета страна. Защо Абисиния бѣше отбѣгнала колониалния погледъ на Англия или Франция? Защото тя е страна, въ която заселването на европейци би било твърде скѫпо, защото богатството на природни източници е съмнително и преди всичко, защото тамъ многобройни силни и войнствени туземни племена биха крайно затруднили военното й завземане. Недоволнитѣ отъ абисинския походъ не бива да мислятъ, че абисинцитѣ сѫ приятенъ и любезенъ народъ.

Все пакъ трудносмилаемата география на Абисиния не бѣше възспрѣла великитѣ сили отъ обичайнитѣ империалистични страсти. Презъ 1891 г. и 1894 г. Англия и Италия създадоха „сфери на интереси“ въ Абисиния. Тая, която се падна на Италия, не бѣше много ценна, но английската обхващаше езерото Тсана, отъ което изтича оня главенъ рѫкавъ на Синия Нилъ, който напоява Суданъ и Египетъ. При все че абисинската независимость бѣше призната отъ Италия, единъ тристраненъ договоръ отъ 1906 г. раздѣли страната формално на френска, английска и италианска сфери — единъ типиченъ империалистиченъ договоръ отъ предивоенната епоха. Абисиния протестира, но никой не обърна внимание на протеста.

Споменатиятъ вече таенъ лондонски договоръ отъ 1915 г. предвиждаше: „Въ случай че Франция и Англия увеличатъ своитѣ колониални области въ Африка за смѣтка на Германия, тия две сили сѫ съгласни по принципъ да заявятъ, че Италия ще получи съответната компенсация, преди всичко посрѣдствомъ разрешение на граничнитѣ проблеми въ италианскитѣ колонии Еритрея, Сомалия и Либия.“

Абисиния влѣзе въ Обществото на народитѣ презъ 1923 г. „Кръстници“ й бѣха Франция и Италия. Италия много искаше, Абисиния да стане членъ, защото подозираше, че Англия възнамѣрява да нападне Абисиния и да я подчини. Това бѣше грѣшка на Мусолини. Който посмѣе да хвърли прахъ въ очитѣ на англичанитѣ, ще трѣбва да го изкупва, когато и да е. Ако Абисиния не бѣше членъ на Обществото на народитѣ, то англичанитѣ не биха настроили свѣтовното обществено мнение противъ войната отъ 1935 — 1936 г.

Презъ 1925 г. съръ Остинъ Чембърлейнъ и Мусолини сключиха спогодба, която наново установяваше сферитѣ на тѣхнитѣ интереси въ Абисиния. Опирайки се на тоя документъ, Мусолини гнѣвно заяви презъ ноемврий 1935 г., че той всѫщность разрѣзва Абисиния на две части. Англичанитѣ искаха да построятъ пѫть недалечъ отъ езерото Тсана. Срещу съгласието и подкрепата на Италия бѣше обещано отъ английска страна: „изключителното италианско влияние въ западна Абисиния и подкрепа на италианския желѣзопѫтенъ проектъ, който трѣбваше да свърже Еритреа съ Сомалия презъ Абисиния.“ Абисиния обаче бѣше членъ на Обществото на народитѣ презъ 1925 г., и императоръ Хайле Селасие протестира въ Женева така остро, че планътъ трѣбваше да падне.

Презъ 1928 г. Италия подписа „приятелско-арбитраженъ“ договоръ съ Абисиния. Въ чл. 2 дветѣ правителства се задължаваха „да не предприематъ никакви действия срещу независимостьта на другия.“ Преминаха седемь години, докато Мусолини наруши тоя договоръ.

Първиятъ инциндентъ, отбелязанъ на 5 септемврий 1934 г. при Уалуалъ, бѣше нареченъ „погранично недоразумение“. Въ действителность обаче, както дори и италианскитѣ карти по онова време показваха (веднага тѣ бѣха съ най-голѣма бързина измѣнени), Уалуалъ се намираше дълбоко въ абисинска територия — около сто мили отъ границата на Сомалия. Борбата започна, следъ като една смѣсена англо-абисинска гранична комисия откри край Уалуалъ лагера на една италианска войскова часть. Англичанитѣ се оттеглиха, абисинцитѣ атакуваха. Паднаха 32 италианци и 102 абисинци. Това вѣроятно бѣше предлогътъ, очакванъ отъ Мусолини. Веднага къмъ Адисъ-Абеба полетѣ единъ пламененъ ултиматумъ. Дуче искаше, абисинцитѣ да се извинятъ, да отдадатъ почести на италианското знаме и да заплатятъ 20.000 английски лири обезщетение.

Какво стана следъ това, всѣкиму е известно. Британската империя започна да се дразни.