Джон Гънтър
Европа безъ маска (46)

Шахтъ — портфейлътъ на Третия райхъ

Хитлеръ изгуби много време, докато намѣри Шахтъ. Той изпробва много специалисти по стопански въпроси, но ги прогони до единъ. Първиятъ изборъ на Хитлеръ за стопански съветникъ падна върху единъ запасенъ капитанъ по име Вагнеръ, който впоследствие трѣбваше да изкупва тая честь съ две години въ концентрационенъ лагеръ. Следъ Вагнеръ единъ малъкъ индустриалецъ, Вилхелмъ Кеплеръ, придоби влияние. Когато и Кеплеръ се провали, яви се новъ амбициозенъ економистъ — Албертъ Пичъ, председатель на мюнхенската търговска камара, който се бѣше кандидатиралъ за стопански съветникъ при Хесъ, хитлеровия замѣстникъ. По това време обаче Шахтъ бѣше вече готовъ.

Той е роденъ презъ 1877 г. въ Тинглефъ. Баща му билъ разпаленъ поклонникъ на американската демократична традиция и затова далъ на сина си името Хиалмаръ-Хораций Гринлей Шахтъ. Хиалмаръ произхожда отъ майка датчанка. Шахтъ много се гордѣе съ въображаемитѣ си викингски прадѣди, което го накарало да кръсти децата си съ датски имена.

Шахтъ е следвалъ въ много германски университети, получилъ докторатъ и следъ това работилъ като много малъкъ чиновникъ въ архивата на Дрезденската банка. Способенъ и честолюбивъ, той направилъ набърже кариера. Къмъ службата му се числѣло и издаването на обикновенъ стопански бюлетинъ. Той го редактиралъ тъй добре, независимо отъ дотогавашния шаблонъ и съ такова здраво разбиране, че управлението на банката веднага го назначило за свръзка по политически въпроси. Така презъ 1908 г. той става поддиректоръ. Презъ 1916 г. отива като членъ на управителния съветъ на едно конкурентно предприятие — „Дармщатска и национална банка.“

Когато презъ 1923 г. настѫпи катастрофа на пазаря, той бива назначенъ за държавенъ комисарь по паричнитѣ въпроси и спаси Германия отъ провала чрезъ създаването на рентенмарката, която стабилизира курса. За награда той получи назначението президентъ на Райхсбанкъ. Постътъ на финансовъ министъръ той отклони, защото той не му предлагаше много възможности. Той остана президентъ на Райхсбанкъ до 1930 г., когато си подаде оставката като протестъ срещу Хагската спогодба, която се присъедини къмъ плана на Йѫнгъ. Презъ 1933 г. той бѣше отново назначенъ отъ Хитлеръ за управитель на Райхсбанкъ.

Той е човѣкъ съ безгранична амбиция. До деня, въ който се хвана за скута на Хитлеръ, той искаше да стане райхспрезидентъ. Изобщо той е съвършенъ опортюнистъ. Той е единъ отъ основателитѣ на демократическата партия презъ 1919 г., и социалдемократитѣ го подкрепяха като човѣкъ, който е спасилъ марката. Твърде навреме, още презъ 1930 г., той видѣ накѫде бѣга заякътъ и отиде при Хитлеръ. Представенъ бѣше отъ Гьорингъ.

Дороти Томсонъ го интервюира презъ пролѣтьта на 1931 г. Той й казалъ, че е съ намѣрение да стане хитлеристъ. Тя го запитала за причинитѣ. Той отговорилъ: „Защото вѣрвамъ въ всичко, което поощрява германския национализъмъ.“ Мисъ Томсонъ казала: „Но и да дойде Хитлеръ на власть, нациститѣ не биха могли да прекаратъ страната презъ подводнитѣ скали на финанситѣ и стопанството. Кой ще може да се справи съ това?“ Шахтъ отвърналъ: „Азъ?“

Неговата заплата като президентъ на Райхсбанкъ възлиза на 300.000 марки годишно, а това е единъ отъ най-голѣмитѣ доходи въ Германия. Отъ тая заплата той пести деветь десети. Той е можелъ, ако е искалъ, да получи и поста министъръ на стопанството, но тамъ заплатата била само 38.000 марки годишно и затова предпочелъ да си остане президентъ на Райхсбанкъ.

Подобно на повечето хитлерови хора той не обича да се знае нѣщо отъ обществото за частния му животъ. Той има кѫща на село, но живѣе въ банката. Той носи извънредно високи, подпиращи челюститѣ му яки. Обича разумнитѣ разговори. Той е хладенъ, остроуменъ, духовитъ. Силата му се основава на голѣмитѣ му способности, но не по-малко и на неговия абсолютенъ, безогледенъ, студено-пресмѣтливъ стопанско-политически опортюнизъмъ. На младини той ималъ амбицията да стане голѣмъ поетъ, и нелишенитѣ отъ чувство пѣсни, които нѣкога той издалъ на свои разноски, днесъ, съпоставени съ всемогѫщия президентъ на Райхсбанкъ и правата му яка, звучатъ безгранично смѣшно.

Шахтъ е не само касиеръ на Хитлеръ. Той полага особени грижи и да бѫде неизмѣнимото звено между Хитлеръ и германското стопанство. По тая причина той е председатель на новооснованата Държавна стопанска камара. Теоретично тая организация обхваща и Германския трудовъ фронтъ съ неговитѣ 15 милиона членове и съ неговитѣ приходи, възлизащи на 100 милиона марки годишно.

Твърде естествено е Шахтъ да не изпитва никакви симпатии къмъ Гьобелсъ и другитѣ „лѣви радикали“. Той знае много добре, че антисемитскитѣ безчинства причиняватъ тежки рани на германската външна търговия. Презъ августъ 1935 г. въ Кьонисбергъ той нападна своеволията на тълпитѣ, но Гьобелсъ потъпка разпространението на тая речь. Шахтъ казалъ предъ приятели, че пѫтьтъ му води или къмъ паметникъ, или къмъ ешафода, но такова нѣщо до сега не се е случило. Конфликти, спречквания вѫтре въ партията ще бѫдатъ неминуеми следъ време. Тѣ лежатъ въ сѫщностьта на нацистското движение. Неотдавна Гьорингъ бѣше назначенъ за стопански диктаторъ, за да засѣнчи личностьта на Шахтъ.

Индустриалцитѣ сѫ близки приятели на Шахтъ, но не би било вѣрно да се каже, че съ тѣхъ работи съ свити юмруци. Той никога не работи съ юмруци. Той се стреми да си служи съ влиянието си върху тѣхъ, както влияе и върху Хитлеръ. Често се казва, че Хитлеръ покровителствува капитализма, че го е спасилъ заради приятелитѣ си отъ тежката индустрия. Това обаче не отговаря напълно на фактитѣ. Хитлеръ не е приятель на ортодоксалния финансовъ капиталъ. Ако частнитѣ интереси колидиратъ съ сигурностьта на държавата, частнитѣ интереси трѣбва да изчезнатъ. Индустриалцитѣ не одобряватъ много отъ жонгльорскитѣ нумера на Шахтъ и сѫ добре разбрали, че националсоциализмътъ поощрява сѫществуването на капитализма и за въ бѫдеще, обаче изисква отъ капиталиститѣ тежки жертви.

Досега Хитлеръ и Шахтъ не сѫ достатъчно изтъкнали очертанията на бѫдещата фашистска корпоративна държава. Националсоциализмътъ е — и това не може доста често да се подчертава — една вѣра, но не и учение, едно „народностно възраждане“, едно „широко масово движение на протестъ и на отчаяние“. Той не е стопански експериментъ — поне досега не. Той е стариятъ капиталистически конь, само че съ нова, шарена, национална амуниция, който мъкне следъ себе си цѣлия народъ въ колесницата на Хитлеровата държава.

Хитлеръ не проявява никакъвъ интересъ къмъ стопанскитѣ въпроси (това е единъ отъ източницитѣ на Шахтовата мощь), но неговиятъ залѣзъ може да дойде именно отъ стопанското положение. Постояннитѣ величини на стопанското положение въ Германия не могатъ да разчитатъ на никакви Хитлеровци, никакви Шахтовци, никакви Круповци. Ако Шахтъ се провали, Хитлеръ може да си намѣри другъ Шахтъ, но основнитѣ трудности ще останатъ. Германия трѣбва да изхрани шестдесеть и петь милиони души. Ще трѣбва да се правятъ заеми, или пъкъ по нѣкакъвъ другъ начинъ да се заплаща вносътъ, ще трѣбва да се живѣе отъ преработването на сурови материали, и никакви финансови фокуси не могатъ да измѣнятъ неумолимия законъ, споредъ който всѣка стока трѣбва да се заплаща.

Деньтъ на отчитането ще дойде и за Хитлеръ — въ злато, както и въ топове.