Джон Гънтър
Европа безъ маска (15)

Диктаторитѣ управляватъ

Точно погледнато, всѣко управление представлява умѣло съчетание на силитѣ: страхъ и любовь. Диктаторитѣ повишаватъ динамиката на тая предпоставка. Александъръ Югославски се постара да спечели за себе си бунтуващитѣ се хървати и едновременно ги принуди къмъ подчинение съ сила. Долфусъ остави да се стреля срещу социалиститѣ, а следъ това ги накара да постѫпятъ въ неговия хаймверъ. Хитлеръ е обичанъ отъ мнозина негови привърженици, но това не изключва тѣ да смѣтатъ, че е била необходима Вартоломеевата нощь отъ 30 юний.

Защо човѣкътъ не се противопоставя срещу авторитета на диктатора, на водача така, както се противопоставя срещу родителския авторитетъ? Споредъ Щекелъ, това се дължи на обстоятелството, че човѣшкото съмнение въ успѣха на диктатора се намалява, колкото повече хора го следватъ и почитатъ. Колкото по-голѣмъ е броятъ на привърженицитѣ, толкова по-малко основание за съмнение има къмъ него. „Една психична епидемия на обожаване“ обхвана страната, упои народа, докато той падна по коремъ въ праха предъ краката на диктатора.

„Докато все повече и повече хора следватъ фюрера“, казва Щекелъ, и „комплексътъ за нищожество, който ги води къмъ него, ще се превръща въ чувство на превъзходство“. Тѣ се отождествяватъ съ фюрера. Тѣ взематъ часть отъ плътьта на неговия авторитетъ. Той стана тѣхенъ по душа и по сѫщность, а тѣ ставатъ негови. Тѣ сподѣлятъ неговия авторитетенъ комплексъ. Нѣкои нѣмци казватъ, че не тѣ се борятъ за Хитлера, а че Хитлеръ се бори за тѣхъ. Много италианци вѣрватъ, че Мусолини иска властьта не за себе си, а за Италия, т.е. за другитѣ италианци, т.е. за самитѣ тѣхъ. „Послушность и упорство, любовь и омраза се втичатъ накрай на едно мѣсто“, казва д-ръ Щекелъ, „и диктаторътъ се превръща въ спаситель.“

Въ древно време новитѣ водачи ставаха обикновено основатели на нова религия. А сега тѣ сѫ политици. Много отъ сегашнитѣ водачи сѫ ревниви спрямо религиитѣ. Тѣ се плашатъ отъ неотстѫпното съперничество на авторитета на Бога. Затова често се стремятъ да унищожатъ своя най-мощенъ съперникъ — религията, като разрушаватъ религиозното вѣрване на своитѣ народи.

Обикновено диктаторитѣ сѫ неврастеници, защото и тѣ сѫ страдали отъ желѣзната принуда на авторитетския комплексъ. Въ детинството си и тѣ сѫ се бунтували срещу авторитети, но и обикновено сѫ били лица съ голѣма духовна сила и силна воля. Следъ печално детинство, тѣхниятъ бунтъ възтържествува, и тѣ си отмъщаватъ на своитѣ родители, като налагатъ авторитета си на други хора. Ставатъ бащи не на едно семейство, а на цѣли народи.

Почти всички съвременни диктатори (изключение, прави само Александъръ Югославски) сѫ родени въ бедность. Мусолини е билъ окаяно беденъ. Освенъ това нѣкои диктатори, като Хитлеръ, сѫ имали ужасни преживѣлици на младини. И Долфусъ е отрастналъ при скромни условия. Следъ време диктаторитѣ превръщатъ своето жалко детинство въ гоненица на власть и слава. Да, но власть и слава, постигнати веднъжъ, не сѫ вече достатъчни да претѫпятъ старата болка. Затова Хитлеръ търси музиката, Кемалъ Ататюркъ — сладоститѣ на живота.

Властьта пада лесно отъ скутоветѣ на диктаторитѣ, защото, споредъ Щекелъ, при всѣка криза ние, простиятъ народъ, търсимъ да укоримъ нѣщо. Най-близкото, най-крупното и най-удобното за укоряване е конституцията, съвкупностьта на държавнитѣ институции. Тогава тия институции се събарятъ, за да отстѫпятъ мѣстото си на диктатурата. Диктаторитѣ идватъ лесно на власть, защото приложението на насилието спада къмъ тѣхната система. И защото ние, простата тълпа, — казано откровено — драговолно се плашимъ.