Джон Гънтър
Европа безъ маска (100)

Луди и мѫдри

„Широко е разпространено схващането, — писа неотдавна «Манчестеръ Гардианъ», — че диктаторитѣ имали стоманени души и дебели кожи. Всѫщность тѣ сѫ най-чувствителнитѣ сѫщества въ тоя свѣтъ… Водачитѣ на демокрациитѣ сѫ именно жилави и издържливи. Тѣ могатъ да понасятъ критика и или я приематъ въ добро разположение, или я подлагатъ на тълкуване. Не такъвъ е диктаторътъ. Една неприятна забележка или дори единъ безобиденъ вицъ не се търпи, защото устоитѣ на държавитѣ рефлективно и силно разтърсватъ изопнатата нервна система на диктатора.“

Докато германскитѣ вицове въ повечето случаи сѫ основани върху терора, вицоветѣ на италианцитѣ сѫ свързани по единъ забележителенъ начинъ винаги съ корупцията. Мусолини е вънъ отъ всѣко подозрение въ финансови нередовности, но ако доловимитѣ сподавени смѣхове въ Италия иматъ нѣкаква стойность, то значи, че фашиститѣ отъ строя нѣматъ много високо мнение за честностьта на малкитѣ божества и поддучета. Естествено, партията заграбва всички хубави служби и отъ това именно обстоятелство се подхранватъ вицоветѣ.

Повечето италиянски вицове сѫ свързани съ думата „mangiare“, която означава както „ямъ“, така и „мошеничествувамъ“.

Малкиятъ Романо Мусолини казалъ по време на обѣдъ на Дуче: „Татко, какво трѣбва да правя, за да стана такъвъ голѣмъ човѣкъ, какъвто си ти?“ Мусолини отговорилъ: „Mangi e taci!“ („Яжъ и мълчи!“)

Фашистътъ между животнитѣ билъ слонътъ, защото най-напредъ отдава римския поздравъ и следъ това „яде“. Фашистскитѣ емблеми сѫ поставени върху всички локомотиви, защото тѣ ядатъ жп линии. Везувий билъ избранъ за почетенъ членъ на фашистската партия, защото широко си разтварялъ устата. Нѣкакъвъ пѫтникъ запиталъ единъ полицай: „Кѫде ще мога да се нахраня най-добре въ тоя градъ?“ Отговоръ: „Въ главната квартира на партията.“

Има много историйки отъ тоя видъ: На единъ конгресъ на фашистскитѣ стари бойци нѣкой извикалъ: „Кому принадлежи Италия?“ Хоръ: „На насъ!“ „Кому принадлежи победата?“ Хоръ: „На насъ!“ „Кому принадлежи Дуче?“ „На насъ!“ Другъ гласъ: „Кому принадлежи трудътъ?“ Хорътъ мълчи единъ мигъ смутенъ и следъ това запѣва фашистския химнъ „Джовинеца“.

Нито една улица не е наименувана Мусолини, защото думата via означава не само пѫть, но сѫщо и „маршъ!“