Джон Гънтър
Европа безъ маска (143)

Кѫсо примирие

Когато тая война се свърши, Долфусъ обяви новата конституция. Стариятъ, блажено заспалъ парламентъ бѣше отново съживенъ, за да се самоубие формално и окончателно.

Тая конституция бѣше изключителенъ документъ. Можеше да се помисли, че Австрия иска презъ XX вѣкъ да стане пакъ това, което е била презъ XIX — сърдце и душа на европейската реакция. Пѫтьтъ за възвръщането на Хабсбургитѣ бѣше отворенъ. Една камара на съсловна основа замѣсти стария парламентъ. Прелюдията на конституцията оповестяваше, че всички права на австрийцитѣ произхождатъ отъ Бога.

Чисто суетни въпроси държеха малкия канцлеръ натѣсно. Настѫпи обърканъ периодъ на зависть и властогонство. Долфусъ и Щарембергъ си съперничеха за господство надъ страната, а Щарембергъ и Фай — за господство надъ Хаймвера. Поради опасението, че Хаймверътъ ще стане много силенъ, Долфусъ одобри създаването на една друга частна войска, въ която преобладаваха клерикалнитѣ и монархически бойни групи на министра на правосѫдието — д-ръ Шушнигъ. Засегнатиятъ Хаймверъ започна да флиртува съ хитлериститѣ. И въ тая бъркотия нациститѣ се нахвърлиха върху меда като пчели.

Отъ февруарий до срѣдата на лѣтото, Долфусъ, който отчаяно прахосваше всичката си енергия, за да оправи положението, стана неочаквано много добъръ къмъ своитѣ най-лоши врагове — хитлериститѣ. Започна нова насилническа кампания. Отвреме-навреме той заплашваше да обеси единъ нацистски терористъ, но никога не го направи. Причинитѣ? Плашеше се отъ репресалии. Самитѣ негови чиновници го саботираха. А той не искаше да прави мѫченици отъ нацистскитѣ престѫпници. Той все още искаше да държи отворенъ пѫтя за преговори съ германцитѣ.

Скоро събитията дадоха да се разбере, че хитлериститѣ сѫ всѫщность използували февруарскитѣ безредици. Планътъ Мусолини-Сувичъ се оказа погрѣшна стѫпка. Вмѣсто да се види засиленъ отъ унищожението на социалиститѣ, Долфусъ се оказа крайно омаломощенъ. Политическиятъ моралъ на страната бѣше ужасно пострадалъ. Хитлериститѣ бѣха възхитени, че Долфусъ бѣше свършилъ една тѣхна работа: бѣше съсипалъ работническото движение, най-добрата опора на демокрацията.