Даниел Стийл
Спомен (9)

9.

Майор Би Джей Фулъртън стоеше — изправен, висок и красив, на военното летище в околностите на Рим. Само очите му бяха леко разтревожени и имаше сенки, от които личеше, че почти не бе спал, а когато запали цигара, забеляза, че ръцете му треперят. Беше глупаво да е нервен от мисълта, че ще види Пати, но беше. Баща й, конгресменът Атертън от Роуд Айлънд, бе уредил тя да пътува с един от военните полети и след десет минути трябваше да пристигне. За миг на Би Джей му се прииска да бе глътнал малко алкохол, преди да излезе. А после изведнъж видя, че самолетът кръжи високо горе и след миг започна да се спуска към пистата, кацна грациозно и се плъзна към малката, набързо издигната сграда, където стоеше той. Без да се помръдва, наблюдаваше как по стълбичката слизат двама полковници и един майор, след тях малка група военни сътрудници, жена в униформата на медицинска сестра, а после сърцето му заби в галоп, когато я съгледа горе на стълбата да се взира към асфалтовата настилка, докато накрая го зърна и му махна с весела усмивка, а гарвановочерната коса бе прибрана в яркочервена шапка. Бе облечена в кожено палто и тъмни чорапи и хващайки се за парапета с едната ръка, пъхната в елегантна кожена ръкавица, тръгна надолу по стълбата. Дори и отдалече бе зашеметен от нейната хубост. Именно това бе точната дума за Пати. Хубава. Не бе красива като Серена. Не поразяваше, но бе хубава, с брилянтна усмивка, огромни като на кукла очи и малък чип нос. През лятото лицето й леко се изпъстряше с лунички, когато ходеше в Нюпорт с родителите си и с техни приятели на вилата им с четиринайсет спални. Хубавата малка Пати Атертън. Докато я гледаше, стомахът му се сви. Искаше да се затича към нея така, както тя се спусна към него, но нещо го спря. Вместо това тръгна с големи бавни крачки и с тъжна усмивка.

— Здравей, хубавице, мога ли да те разведа из Рим, или някой те чака? — Той я целуна закачливо по челото и тя се засмя, обръщайки лице към него с ослепителната си усмивка на Мис Америка.

— Разбира се, войнико, бих желала с теб да разгледам Рим. — Хвана го под ръка и леко го стисна и Би Джей едва се сдържа да не затвори очи, толкова много се опасяваше, че в тях можеше да се прочетат чувствата му. Не искаше да го прави. Не искаше нито да се преструва пред нея, нито да бъде забавен. Искаше да й каже истината още там, докато стояха и се гледаха на летището… „Пати, аз се влюбих в друга жена… Трябва да разваля годежа ни… Искам да се оженя за нея… Вече не те обичам…“ Но истина ли бе това? Не обичаше ли вече Пати Атертън? Докато я гледаше, не мислеше така. Всъщност, когато вдигна куфара й и закрачи след коженото палто на излизане от летището, беше почти сигурен. Бе уредил кола и шофьор и след миг седяха един до друг на задната седалка… когато тя изведнъж го прегърна през врата и силно го целуна в устата, оставяйки яркочервен отпечатък от червило, което много подхождаше на цвета на шапката й.

— Хей, скъпа, по-полека. — Той бързо посегна за кърпичката си, докато шофьорът слагаше куфара в багажника.

— Защо? Пропътувала съм хиляди километри, за да те видя. — Очите й заискриха доста силно, сякаш вече знаеше, сякаш усещаше, че нещо се е променило. — Не мога ли да получа поне една целувка?

— Разбира се, че можеш. Но не тук. — Бред я потупа по ръката и когато тя свали ръкавиците си, той смутено премигна от блясъка на годежния пръстен, който й бе подарил съвсем наскоро това лято. А ето че още не бе дошъл Денят на благодарността, и вече се колебаеше.

— Добре. — Тя го погледна прозаично и той забеляза черти на властната й майка в начина, по който присви устни. — Тогава да отидем в двореца. — И допълни с мила усмивка: — Искам да го видя. Татко казва, че е божествен.

— Да, така е. — Усети как нещо го пронизва. — Но не би ли предпочела първо да се отбием да се настаниш? Впрочем къде ще отседнеш?

— При генерала и госпожа Брайс — изрече със самочувствие, като истинска дъщеря на конгресмена Атертън, и за момент той усети, че арогантните й маниери го дразнят. Колко различна бе от тихата Серена, колко нахакана в сравнение с нея. Това ли всъщност бе хубавото момиче, с което бе прекарал толкова време в Нюпорт, събудило у него такъв плам миналото лято, когато си бе в домашен отпуск? Сега, когато седяха тук и той нареди на шофьора да ги закара в двореца, наблюдавайки я с крайчеца на окото, вече не му изглеждаше така привлекателна.

Погледна блестящите вълни на късо подстриганата й коса и скъпата червена вълнена шапка.

— Пати, какво те накара да дойдеш тъкмо сега? — Би Джей бе вдигнал стъклото между тях и шофьора и се взираше право в очите й, облегнат назад. Без да разбира точно защо, беше нащрек. — Казах ти, че ще потърся възможност да прескоча за Коледа.

— Знам. — Тя се опита да изглежда едновременно и капризна, и съблазнителна, и почти успя. Почти. — Но ти много ми липсваше. — Закачливо го целуна по врата и отново остави червен отпечатък. — А ти си толкова труден на писма. — Ала когато се втренчи в него, търсеше да открие нещо. Въпрос, който не бе зададен с думи, а с очи. — Защо? Възразяваш ли, че дойдох, Бред?

— Не, никак. Но сега съм страшно зает. — Той се извърна към прозореца, мислейки за Серена, и преди да погледне отново Пати, каза с укор в гласа и в очите: — Трябваше да ме попиташ.

— Така ли? — Тя повдигна едната си вежда и Бред отново забеляза, че приликата с майка й е поразителна. — Сърдиш ли се?

— Не, разбира се, че не. — Потупа я по ръката. — Но, Пати, допреди шест месеца тук беше военна зона. И аз имам работа. Ще ми бъде трудно с теб. — До известна степен това бе вярно, ала истинската причина се криеше другаде. И когато Пати го стрелна изпитателно, стори му се, че е разбрала.

— Ами татко настоя да му кажа какво искам за рождения си ден, и аз поисках тъкмо това. Разбира се — тя го погледна с лек укор — ако си прекалено зает, за да ми отделиш време, сигурна съм, че генералът и госпожа Брайс с удоволствие ще ме разведат да разгледам забележителностите, пък и винаги мога да отида до Париж. Татко има приятели и там. — Всичко това звучеше така дребнаво и капризно, че го подразни. Не можеше да не усети контраста между забулените й заплахи с „татко“ и сериозните обяснения на Серена за „баща ми“, когато разказваше за конфликта с брат му и за политическите им противоречия, които накрая бяха довели до неговата смърт. Какво знаеше Пати за тези неща? Нищо. Знаеше само да обикаля по магазините, да играе тенис, да прекарва летата в Нюпорт, да ходи по приеми и да си купува диаманти, да посещава Ел Мороко и клуба „Сторк“ и да се отдава на непрекъснати развлечения в Бостън и в Нюпорт. — Бред — тя го погледна полусърдито, полунатъжено — не се ли радваш, че дойдох да те видя? — Долната й устна се нацупи, а огромните й сини очи светеха и той се запита какво изобщо бе от значение за нея. Или както подозираше, едничкото важно нещо бе да получава онова, което иска от „татко“ или от някого другиго.

През лятото му изглеждаше толкова очарователна, толкова сладка и сексапилна и толкова по-забавна от другите дебютантки, които бе познавал преди войната. А сега трябваше да си признае, че единственото, което я отличава от тях, е това, че е малко по-опърничава и много по-хитра. Дали пък този годеж не е бил манипулация от нейна страна? Бе го накарала да се задъхва от желание да притежава тялото й на лятната тераса в Нюпорт. И един диамантен пръстен се оказа цената, която трябваше да заплати за това, което се намираше между добре оформените й крака.

— Е, Би Джей? — Тя все още очакваше отговор на своя въпрос и той трябваше да концентрира мислите си върху жената до него, докато летяха с колата по улиците на Рим.

— Да, Пати, радвам се, че те виждам. — Но думите му прозвучаха като дежурен отговор на нещастен, отдавна женен съпруг. Хвърли поглед към хубавото лице, червената шапка и коженото палто и не се почувства влюбен. — Мисля, че просто съм малко изненадан.

— Нима изненадите не са хубаво нещо, Би Джей?… — Тя сбърчи нослето си. — Аз ги обичам.

— Знам, че ги обичаш. — А после й се усмихна по-мило, като си спомни как се радваше на всичко, което правеше за нея, на цветята, на малките подаръци и на разходката с файтон, която бе уредил специално за Пати през една лунна нощ. Напомни й за това и тя се усмихна.

— Кога ще си дойдеш, Би Джей? — Капризният тон отново се върна в гласа й. Той въздъхна. — Този път имам предвид завинаги.

— Не зная.

— Татко казва, че може да го уреди много бързо, ако му разрешиш. — А после му смигна. — Пък може дори и без да му разрешиш. Защо това да не бъде коледният ми подарък за теб? — Но само като чу, Бред изпадна в паника. Мисълта да бъде откъснат от Серена, преди да е готов за това, го изпълни с ужас.

Той стисна доста силно ръката на Пати и на нея й се стори, че видя в очите му ужас.

— Пати, да не си посмяла някога да го направиш. Сам ще си уреждам живота в армията. Ясно ли ти е? — Гласът му строго се извиси и очите й предупредително светнаха. — Разбираш ли?

— Да — отговори тя бързо. — Дори може би по-добре, отколкото си мислиш. — Щеше му се да попита какво иска да каже, но не посмя. Все още нямаше желание да изрече онова, което тя знаеше или подозираше. Рано или късно щеше да му се наложи да говори с нея за това. Трябваше да вземе някакво решение и дори да й открие какво се бе случило през последните месеци. Но засега не можеше. В известен смисъл признаваше, че бе достатъчно предвидлива да дойде. Ако въобще имаше някакъв шанс да го задържи, то начинът бе този. Ако наистина щяха да се женят, сега беше моментът да му напомни за себе си, лично, преди да е станало твърде късно. Но точно когато в главата му нахлуха мислите за Серена, колата мина през главния вход на двореца.

— Боже мой, Би Джей! — Пати гледаше с удивление. — Това ли е дворецът? — Той кимна, донякъде развеселен от израза на лицето й. — Но ти си само майор! — Думите й се изплъзнаха и тя закри устата си с ръка, а той се засмя.

— Радвам се, че ти харесва.

Докато й помагаше да слезе от колата, усети, че го залива вълна от нервно напрежение. Желанието му бе да я остави при генерала и да не я довежда тук през деня. Във всички случаи щяха да срещнат Серена и той недоумяваше как ще се справи в една такава ситуация.

— Ще те разведа набързо, Пати, и после ще те настаня у семейство Брайс.

— Аз не бързам, спах през цялото време в самолета, докато летяхме до Ирландия.

Тя весело му се усмихна и величествено се отправи по стъпалата към парадния вход. Един от ординарците отвори пред нея огромната бронзова врата, Пати влезе във вестибюла и тутакси видя великолепния полилей. Съгледа и рояла и се обърна към Би Джей, който вървеше след нея и явно реакциите й го забавляваха.

— Войната е ад, а, майоре?

— Точно така. Искаш ли да се качиш на горния етаж?

— Разбира се, че искам.

Тя го последва нагоре по стълбището и няколко чифта очи ги проследиха възхитени. Пати бе забележителна по свой начин, а и от дълго време насам никой от войниците не бе виждал жена като нея. Всичко у това създание говореше за богатство и положение. На хиляди километри от домовете си, те я възприемаха като излязла направо от страниците на списание „Вог“. Ординарците набързо се спогледаха. Тя безспорно изглеждаше чудесно и бяха чули, че е дъщеря на конгресмен. Ако не знаеха, че бащата на майора е бил някога сенатор и че и неговото семейство е много заможно, щяха да се чудят какво повече би могъл да иска той. По всичко личеше, че бяха сякаш родени да бъдат заедно, и един от ординарците прошепна на друг: „Господи, човече, погледни какви крака“.

Би Джей я разведе от стая в стая, като представяше хората от различните канцеларии и секретарите, които за миг вдигаха глави от работата си. Накрая седнаха в малката гостна, където понякога приемаше посетители и която бе с изглед към градината, и тогава Пати изведнъж наклони глава на една страна и зададе въпроса, който той избягваше.

— Няма ли да ми покажеш твоята стая?

Бред набързо я бе превел през кабинета си, но нарочно бе пропуснал огромната спалня със старинното легло с балдахина.

— Смятам да го направя, ако ти желаеш.

— Разбира се. Предполагам, че е разкошна, както и всичко останало. Горкичкият ми Би Джей — изтананика тя шеговито. — На какъв тежък живот си обречен тук. А като си помисля, че хората те съжаляват, задето си още в Европа, след като войната е свършила.

Но в думите й се долавяше нещо повече от шега и задявка. Имаше обвинение, подозрение и гняв. Водейки я по един мраморен коридор, той усещаше това все по-осезателно, а после отвори една чудесно инкрустирана двойна врата.

— Боже мой! Би Джей! Всичко това за теб ли е? — Тя се обърна, погледна го бегло и изведнъж забеляза, че той се изчервява до корените на косата си.

Без да отговори, Бред бързо се доближи до една цяла редица прозорци, високи колкото врати, отвори един от тях и излезе на балкона, казвайки нещо по повод на гледката. Но не гледката го интересуваше. Той копнееше да зърне Серена. В края на краищата това бе и неин дом.

— Нямах представа, че живееш така комфортно, Би Джей. — Гласът й бе леко дрезгав. Тя пристъпи и застана до него на малката тераса, загледана в зеленината, която се простираше долу под тях.

— Имаш ли нещо против? — попита той, втренчил очи в нейните, опитвайки се да разбере що за човек е и какво изпитва към него. Дали наистина го обича, или просто желае да го притежава? Това бе въпрос, който си задаваше вече от доста време.

— Нямам… разбира се… само се чудя дали някога ще поискаш да се завърнеш у дома.

— Естествено. По-нататък.

— Но няма да е скоро. — Очите й търсеха друг отговор в неговите, ала сиво-сините очи бяха разтревожени и Бред ги извърна встрани. Тогава я съзря под едно дърво. Седеше спокойно, беше се обърнала така, че той виждаше само профила й, и за миг се скова като хипнотизиран, защото и Пати я забеляза и бързо го погледна. — Би Джей? — Той дълго време не отговори. Не я чу. Бе открил нещо ново у Серена, нещо, което му бе убягвало досега — едно тихо достойнство, гордост и почти ослепителна красота, и докато я съзерцаваше, имаше усещането, че гледа небето, отразено в спокойни води, а когато бе с Пати, се чувстваше, сякаш непрекъснато бива подхвърлян от вълните на бурно море.

— Извинявай. — Хвърли бегъл поглед на Пати. — Не те чух какво каза преди малко. — И когато се обърна към нея, в очите й се таеше нещо странно, а и неговите бяха станали съвсем различни.

— Коя е тя? — Очите на Пати започнаха да тлеят, а плътните й изпъкнали устни изведнъж се свиха в тънка линия.

— Извинявай.

— Не се преструвай, Би Джей. Ти ме чу. Коя е тя? Италианската ти курва? — Заля я поток от ревност, а при мисълта, че тази девойка означава нещо повече за него, се разтрепери от ярост. Но изведнъж и Би Джей се ядоса. Сграбчи я през коженото палто за ръката и я стисна, докато я заболя.

— Да не си посмяла! Тя е една от прислужниците тук. И както почти всички в тази сграда е преживяла адски много. Повече, отколкото ти би могла да разбереш с твоите представи за „работа през военно време“, танци с войници или събирания с приятели в „Ел Мороко“.

— Така ли, майоре? — В погледа й проблесна пламък. — И защо това има толкова голямо значение за тебе, ако тя не е твоята малка курвичка? — Пати просъска думата и той неволно я хвана за другата ръка и започна да я разтърсва, а когато заговори отново, гласът му бе висок и груб.

— Престани да я наричаш така, по дяволите!

— Защо? Влюбен ли си в нея, Би Джей? — И после добави със злоба: — Родителите ти знаят ли за това? Знаят ли какво правиш тук? Че спиш с някаква проклета малка италианска прислужница?

Той вдигна ръка да я удари, но овреме се спря, разтреперан и побледнял. Инстинктивно погледна към Серена и видя, че тя стои точно под балкона и на лицето й е изписан ужас, а очите й блестят от сълзи.

— Серена! — Извика името й, ала тя веднага изчезна и той усети болка, която го преряза. Какво бе чула? Грозните думи на Пати, разгневения коментар за родителите му и за „някаква проклета малка италианска прислужница“? Беше ужасен от това, което се бе случило, но само защото може би е наранило Серена. Изведнъж разбра, че Пати Атертън вече ни най-малко не го интересува. Пусна ръцете й и се отдръпна учтиво с мрачно изражение на лицето. — Пати, когато получих телеграмата, не бях сигурен, че ще дойдеш, в противен случай щях да те помоля да не идваш. Аз ще се оженя за жената, която току-що видя. Тя не е това, което мислиш за нея, но впрочем мнението ти няма значение. Аз я обичам. Съжалявам, че не ти го казах по-рано.

Пати го погледна шокирана и ужасена и бавно поклати глава, а очите й се овлажниха.

— Не! Не можеш да постъпиш така с мен, проклет да си! Аз няма да позволя! Ти луд ли си, да се ожениш за прислужница? Какво ще правиш? Ще живееш тук? Не можеш да я заведеш със себе си в Ню Йорк, родителите ти ще те лишат от наследство и ще поставиш всички в неудобно положение… — Тя вече заекваше и по бузите й се стичаха сълзи.

— Тези неща не ме интересуват, Пати. Това е моят живот, а не на родителите ми. И ти не знаеш какво приказваш. — Гласът му изведнъж стана кротък, но твърд.

— Зная, че тя е една от прислужниците тук.

Той бавно поклати глава, а после очите му се спряха на Пати дълго и настойчиво.

— Не желая да го обсъждам с теб, Пати. Нека говорим за нас, съжалявам, направих грешка миналото лято. Но мисля, че никой от двама ни нямаше да бъде щастлив, ако се бяхме оженили.

— Значи ще ме захвърлиш на боклука, така ли? — през сълзи се засмя тя с леден глас. — С лека ръка? И после — какво? Ще си доведеш у дома малката курвичка? Боже господи, Би Джей, ти сигурно си се побъркал! — И добави с присвити очи: — И защо повярвах на всичките ти бръщолевения? На всичките глупости, които ми наговори за това колко ме обичаш?

— Обичах те тогава…

— И вече не ме обичаш? — Пати го погледна, сякаш й се искаше да го удари, ала не посмя.

Но Би Джей отстояваше своето. Вече бе сигурен.

— Не достатъчно, за да се оженя за теб, Пати. — Сега гласът му бе спокоен, независимо от всичко, което бе казал. — Щеше да бъде ужасна грешка.

— А, така ли? — Тя издърпа пръстена от ръката си и го напъха в шепата му. — Аз мисля, че ти току-що направи ужасна грешка, приятелче. Но ще те оставя сам да стигнеш до това заключение.

Без да каже нищо, той я последва в стаята, където Пати съгледа снимката си, която в момент на страх бе сложил отново. Тя притича, грабна сребърната рамка и я запокити в стената. Шумът от разбитото стъкло разчупи тишината между тях и докато Би Джей я наблюдаваше, тя започна да плаче. Той се приближи до нея и сложи ръце на раменете й.

— Съжалявам, Пати.

— Върви по дяволите! — Завъртя се на пети и застана с лице към него. И със злоба, която изплющя като камшик, просъска: — Да изгниеш дано. Впрочем, ако мога да направя нещо, с което да съсипя живота ти, Би Джей Фулъртън, така както ти съсипа моя, с удоволствие ще дам своя принос. Винаги.

— Не говори така, Пати. — Той почувства състрадание към нея и искаше да вярва, че тя не говори сериозно.

— Защо не? Не мислиш ли, че наистина го искам?

— Надявам се, че не.

Изглеждаше още по-красив, изправен така пред нея, а тя с омраза го погледна за последен път.

— Не се заблуждавай, Би Джей, аз не съм някаква си италианска проститутка. Не очаквай да падна в краката ти и да те моля… не очаквай и да ти простя. Защото няма да го сторя.

И с тези думи Пати се обърна и излезе от стаята. Той кротко я последва по стълбите и през вестибюла до парадния вход, след което й предложи да я придружи до семейство Брайс, но тя го погледна с ледена ярост и поклати глава.

— Просто нареди на шофьора си да ме закара там, Би Джей, не искам повече да те виждам.

— Ще останеш ли в Рим за няколко дни? Може би ще можем да поговорим малко по-спокойно утре? Няма причина да не бъдем приятели. Знам, че боли, Пати, но така е по-добре.

Тя само завъртя глава.

— Нямам какво повече да ти казвам, Би Джей. Ти си свиня, негодник. — Очите й святкаха. — И аз те мразя. И ако мислиш, че ще отмина всичко това, значи си луд. — Очите й отново се присвиха злобно. — Всички в Ню Йорк ще разберат какви ги вършиш тук, Би Джей. Защото аз ще им разкажа. И ако доведеш със себе си това момиче, Бог да ти е на помощ, ще станеш за смях в целия град.

По начина, по който я гледаше, личеше, че не се бои от заплахите й, само се ядоса.

— Не прави нищо, за което може да съжаляваш, Пати.

— Някой е трябвало да ти каже същото, преди да ме захвърлиш.

И с тези думи тя го заобиколи и затръшна вратата след себе си, а Би Джей още дълго стоя там, чудейки се дали да не я изпрати с ясното съзнание, че няма нерви за това. Ординарците дискретно бяха изчезнали, когато ги чуха, че идват, и след малко Би Джей тихо се качи пак горе. Имаше нужда да остане сам, да премисли това, което се бе случило, но вече знаеше, че не ще съжалява. Той не я обичаше. Бе сигурен в това. Обичаше Серена и сега трябваше да се обясни с нея. Бог знае какво бе чула, докато Пати му крещеше на балкона. Когато си спомни думите й, изведнъж осъзна, че трябва час по-скоро да намери Серена, но когато излезе от кабинета си, за да я потърси, секретарят му го спря. Имаше спешно повикване по телефона от Милано, от Главната квартира. И можа да се освободи едва след два часа.

Тихо се отправи към помещенията за прислугата, почука на вратата и веднага се появи Марчела.

— Серена?

С обляно от сълзи лице и с кърпичка в ръка старата жена разтвори широко вратата и изведнъж доби още по-измъчен вид, щом видя Би Джей.

— Няма ли я? — Той се изненада, когато Марчела поклати глава и отново се разплака.

— Няма я. — Изведнъж го заля с поток италианска реч и майорът внимателно я прекъсна, хващайки я за тресящите се рамене.

— Марчела, къде е тя?

— Non so… не знам. — А когато старата жена се разрида, сочейки празната стая зад себе си, той остана като гръмнат. — Тя си взе куфара, майоре. Отиде си.