Даниел Стийл
Спомен (49)

49.

На четвърти март в девет часа сутринта Теди отново бе въведен в съдебната зала — гладко обръснат, облечен безупречно, но почти с пет килограма по-слаб след месеца, прекаран в затвора, и тутакси впери очи в брат си, снаха си и Ванеса. За него това бе един безкраен месец, през който не бе виждал Ванеса, и сега, когато я съзря, сърцето му подскочи и той радостно се усмихна. Нейните очи също светнаха и Теди забеляза, че изглеждаше малко по-жизнерадостна. Може би в крайна сметка там щеше да й бъде добре.

Служителят покани всички да станат на крака, след което влезе съдията и намръщено огледа присъстващите. Съобщи, че разследването, проведено по повод настойничеството над Ванеса, е било най-сложното и най-задълбоченото в цялата му досегашна практика. След това, обръщайки се към всеки един, изказа искрената си увереност, че всички те са достойни хора, и заяви, че сега няма да обсъжда качествата им, не това е решаващото. Въпросът е кое ще бъде най-добро за детето. Има някои особености в дадения случай — съдията отново погледна всеки един в очите, знаейки, че ще бъде разбран — които особено затрудняват избора на най-подходящ дом за малкото момиче. Но какъвто и да е този избор, той се надява те да поддържат приятелски взаимоотношения помежду си, защото е сигурен, че Ванеса се нуждае от всички тях, без значение при кого живее. Това бе доста дълга реч за един обикновено мълчалив съдия. После прочисти гърлото си, разлисти някакви документи и пак огледа всички — от Маргарет Фулъртън до най-малкия й син.

— Доктор Фулъртън, мисля, имате правото да знаете, че аз проведох дълъг разговор с вашата майка. — Теди тутакси се обърна към нея с подозрение, но не прочете нищо в очите й. — И стана ясно, че вашата привързаност към детето не само буди възхищение, но е била искрена и трайна. Очевидно вие сте станали близък с майка й след смъртта на брат ви, от което разбирам, че Ванеса и майка й много са разчитали на вас. Научих също, че господин и госпожа Грегъри Фулъртън не са поддържали никакви контакти с Ванеса и родителите й. — Теди погледна майка си изумен. Тя ли е казала всичко това на съдията? Но защо? Защо изведнъж започва да му помага? — Ето защо, струва ми се, че ако Ванеса живее с вас, макар да не сте семеен, това би създало у нея усещането за приемственост, което според психиатъра е изключително необходимо. И така, доктор Фулъртън, възлагам ви окончателно настойничеството над това дете.

Ванеса ахна и изтича към Теди. Той протегна ръце и разплакан я прегърна. При тази гледка съдията усети, че и неговите очи се навлажняват. Когато погледна към майка си, Теди видя, че и тя бърше очите си, и вълна на благодарност го завладя. Най-накрая бе сторила нещо човешко. Само Пати изглеждаше така, сякаш искаше да убие всички, когато излизаше с горда походка от съдебната зала, а Грег се спря да ги поздрави и да им пожелае всичко хубаво. Той знаеше, че това бе правилното решение за Ванеса.

Маргарет Фулъртън наблюдаваше най-малкия си син и си мислеше за това, което бе смекчило чувствата й към Ванеса. Каквото било, било, а детето се чувстваше загубено без Теди. Беше време да остави миналото да се превърне в спомен.

— Изглежда, остарявам — каза си тя и се усмихна.

В съдебната зала Теди все още прегръщаше Ванеса и двамата се смееха, а когато излязоха триумфално, хванати за ръка, станаха богата плячка за репортерите, но не даваха и пет пари.

Ванеса тичаше с Теди надолу по стълбите като малка кинозвезда, усмихната до уши, и така силно го стискаше за ръката, че пръстите му почти изтръпнаха. Той махна на едно такси, което ги закара направо в апартамента му. Не бе виждал и него, и Ванеса цял месец и завъртайки ключа, имаше чувството, че е отсъствал цяла година. Застанал на вратата, Теди гледаше любимата си усмихната племенница и се чудеше дали да я пренесе на ръце през прага, в крайна сметка те започваха нов живот. Вместо това го прекрачиха заедно, хванати ръка за ръка, а когато влязоха, церемониално се здрависаха, след което тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.

— Добре дошла у дома си, принцесо.

— Обичам те, чичо Теди.

— О, скъпа! — Прегърна я силно. — И аз те обичам. Надявам се да бъдеш щастлива тук. — Искаше му се да компенсира миналото й, но знаеше, че е невъзможно, можеше да й даде единствено настоящето и себе си.

— Ще бъда, чичо Теди. — Тя сияеше и за пръв път от месеци насам приличаше на деветгодишно дете. Нямаше никаква следа от трагедията, която бе преживяла. Тръшна се на дивана, като се смееше с глас, и метна шапката си нагоре, имаше вид на малка пакостница, която си хвърля обувките където й падне.

Заглавието тази вечер бе ХИРУРГ ОТ ХАЙЛАЙФА СТАВА САМОТЕН БАЩА и за хиляден път разчепкваше месеца, прекаран в затвора, обвиненията за отвличане, които Пати се бе опитала да му лепне и на които бе погледнато с презрение в съда, и най-сетне следваха пълните подробности за новото дело по настойничеството. Всички вестници, съдържащи публикации за убийството и делата, бяха старателно укривани от Ванеса и Теди се надяваше, че с течение на годините всичко ще бъде забравено. Не искаше нищо от този кошмар да преследва племенницата му. Тя все още не си спомняше нищо за Васили, за бебето и за убийството на майка си и сега приличаше много повече на себе си. Но беше просто въпрос на време.