Даниел Стийл
Спомен (25)

25.

Теди, в качеството си на девер, спокойно заведе Серена до черквата „Сейнт Джеймс“ на Медисън Авеню в Ню Йорк в единайсет без десет. Цялата черква бе окичена с гирлянди от бели цветя — ароматни момини сълзи, фрезии, рози, ухаещи дребни карамфили, преплетени с декоративни клонки и бели копринени панделки, а пътеката, водеща към олтара, бе застлана с атлаз. Но атмосферата в черквата бе повече тържествена, отколкото празнична, и когато органът тихо засвири, на пейките вече бяха насядали жени с елегантни тоалети и мъже в тъмни костюми или с раирани панталони, тук-там пъстрееха ярки широкополи шапки, украсени с цветя, виждаха се и възрастни, и млади лица. Серена бе сама в една ложа, ала малко по-късно към нея се присъединиха две внушителни важни дами. Едната бе в рокля от крепдешин в тъмнолила, много сложен модел, с брошка от аметист и огромен наниз перли, и държеше театрален бинокъл, който често насочваше към Серена. Спътницата й бе облечена по-семпло, в бледосив копринен костюм, освежен с няколко едри диаманта. Серена мярна познати лица от снощната вечеря и се улови, че току поглежда към Теди, сякаш търсейки подкрепа. Познаваше го само от няколко дни, а вече мислеше за него като за човек, когото обича и от когото зависи. За миг той се поспря до нея, стисна я леко за рамото и отново се върна към задълженията си.

И точно в единайсет без една минута огромните входни врати се затвориха, органът засвири по-силно и в черквата изведнъж настъпи мълчание, ненарушавано дори от шепот, и сякаш като с магическа пръчка изникнаха шаферите и шаферките, една пищна процесия от рединготи с раирани панталони и рокли от муселин с цвят на бледа праскова. Момичетата носеха широкополи шапки в тон с роклите и бяха толкова заслепяващи, че Серена гледаше прехласнато. Роклите бяха с богати викториански ръкави, с високи яки, силно вталени и с разкроени поли, с малки елегантни шлейфове. Всяка шаферка държеше букет от дребни рози в същия цвят и когато фееричното шествие отмина, се появи момиченцето с цветята, с ангелското си личице, в миниатюрен вариант на шаферската рокля, само че с къси буфан ръкави и без шлейф, в който можеше да се спъне. Носеше сребърна кошница, пълна с листенца от рози, и се усмихваше на брат си, който бе облечен в черен кадифен костюм и тържествено крепеше кадифена възглавничка, на която бяха поставени двата пръстена. Серена проследи децата с навлажнени очи, а после се обърна да види кой иде след тях и дъхът й секна. Беше принцеса от приказките във великолепна дантелена рокля, каквато Серена никога не бе виждала. Очевидно бе старинна. Ахвания и шепот се понесоха из черквата, когато Пати се зададе в роклята на прабаба си, с висока яка и дълги ръкави. Роклята бе на повече от сто години. Пати беше с колие и малка корона от изящни диаманти, на ушите й блестяха перли и диаманти, а от главата й се спускаше и като облак я обгръщаше воал, който се влачеше сякаш километри зад нея, покривайки и шлейфа, и по-голямата част от пътеката, и в цялото това великолепие Пати пристъпваше царствено, опряна на ръката на баща си. Бе недостижимо величествена със сияйната си красота, черната й коса изпъкваше на фона на меката белота и Серена бе напълно сигурна, че това е най-красивата булка, която някога е виждала. Бе невъзможно дори за миг да се свърже приказното видение с всичко онова, което Бред й бе разправял за Пати. Не може да е една и съща жена, мислеше си Серена. Това е богиня, принцеса от приказките. Всъщност Пати е тази, която има вид на принцеса, каза си Серена. А после със свито сърце си помисли, че е можело тя да стане съпруга на Бред. Той да заеме мястото на младоженеца до тази поразителна тъмнокоса красавица от неговия свят. Ако го бе направил, нямаше да има никакви конфликти, никакъв гняв, никакви проблеми с майка му. Прехвърляйки всичко това, Серена усети как я залива чувство на вина, че е разбила живота на Би Джей. Погледът й се отмести към олтара, където видя Грег, изправен до булката. А точно зад тях стояха Бред с кумата и докато Серена я наблюдаваше — а тя бе красиво момиче с червени коси, които някак се сливаха с роклята в цвят на праскова и с широкополата шапка — си помисли дали Бред не съжалява за онова, което бе загубил, като се ожени за нея. Можеше да има червенокосата или която и да е от красивите блондинки със светли, изпъстрени с лунички американски лица. Можеше да има момиче от известна фамилия, чиито роднини и приятели познава. Можеше да има живота, който майка му иска за него, и да запази целостта на семейството си. Вместо това се ожени за жена, която е чужда на този свят, и ще бъде отхвърлен. Докато си мислеше за тези неща, очите й се напълниха със сълзи, които започнаха да се стичат по бузите й. Усети безмерна мъка за това, което му бе причинила. Боже мой, какво ли ще стане, ако в един момент я намрази?

Тя стоя тържествено до края на сватбената церемония, изпрати с поглед процесията, която бавно се източи покрай нея на излизане, и когато всичко приключи, тръгна с тълпата и подминавайки най-близките като съвсем непознати, се ръкува с около двайсетина шаферки и изведнъж се озова пред Теди, който я спря. Сбъркала ли бе нещо? Почувства се глупаво, а той я прегърна с усмивка.

— Не е необходимо да бъдеш толкова официална. Искаш ли да останеш при нас? — Серена обаче знаеше, че майка им ще припадне, без съмнение.

— Просто ще изчакам навън. — Постоя малко до него и изведнъж Пати я видя и я изгледа сърдито.

— Това е моята сватба, Серена, не твоята. Или си забравила?

Серена се изчерви до корените на косата си и измънка нещо, отстъпвайки назад. Но Теди бързо я сграбчи. Знаеше колко много вече бе изтърпяла и му се прииска да зашлеви Пати за онова, което току-що бе казала.

— Не можеш ли поне веднъж да затвориш проклетата си уста, Пати? Ако не внимаваш, ще заприличаш на фурия, дори в тази рокля.

И с тези думи той напусна редицата, прегърнал през рамо Серена, и направи знак на Бред да ги търси навън. Маргарет ги гледаше свирепо, а Пати бе пребледняла, но само един или двама бяха чули разговора и след миг те се озоваха в безопасност, далеч от недобронамерени очи.

— Е, поне имам теб, за равновесие.

Застанаха на слънце, ала тя все още бе объркана и разсеяна.

— Имам една чудесна снаха и една кучка. — Серена се засмя и забеляза, че Бред се бе насочил към тях.

— Нещо стана ли там вътре? — попита той бързо и Серена поклати глава, но Теди й завъртя пръст и се намръщи.

— Не го лъжи, по дяволите! — Той се усмихна на брат си. — Нашата чисто нова снаха просто показа истинската си същност.

— Груба ли бе със Серена? — Бред бе започнал да набира омраза.

— Разбира се. Била ли е някога по-различна, освен към онези, които е искала да омае? Господи, чудя се как ли ще я понася Грег. — Каза го тихо, така че само брат му го чу, но и двамата знаеха отговора, който не се нравеше нито на единия, нито на другия. Най-вероятно Грег щеше да си бъде пиян до края на живота. Тази сутрин, все още неизтрезнял, бе доверил на Бред, че се жени за нея, защото преди това била негова годеница, а тъй като всички знаят, че големият му брат е страхотен, значи, че и тя трябва да е страхотно момиче. В някакъв миг на лудост Бред се опита да го разубеди да не се жени, но Грег панически се боеше да променя курса часове преди сватбата и цялата сутрин в черквата Бред не можеше да се отърси от въпроса на Серена: „Ти ли ще се обадиш, когато свещеникът попита дали има някой, който е против този брак“. Искаше му се, ала не посмя.

След няколко минути младоженците и всички гости изчезнаха в шест лимузини, които се отправиха към хотел „Плаза“, където бе резервирана голямата бална зала. Тук цареше същото разточителство на цветя и оркестърът засвири в момента, в който влязоха.

Серена отново бе настанена с непознати на една маса, далеч от останалите, и й се стори, че измина цяла вечност, докато Бред я намери. Тя изглеждаше изморена от напрежението да поддържа учтив разговор, а и бе малко замаяна от многото хора около нея.

— Добре ли си, любима? — Серена се усмихна и кимна. — Как е дъщеря ми?

— Той е добре. — Засмяха се и след миг Бред я заведе на дансинга и бавно се понесоха в ритъма на валса.

Теди седеше на масата на булката и ги наблюдаваше. Наистина бяха съвършена двойка. Неговият хубав висок рус брат и златокосата грациозна жена в прегръдките му. Лицата им се срещаха точно под прав ъгъл и усмивките им можеха да озарят залата, изглеждаха толкова щастливи, по̀ им прилягаше те да бъдат булката и младоженецът, а не нервната и напрегната малка брюнетка, която пиеше твърде много и разговаряше твърде високо, и мъжът, вперил поглед пред себе си, за когото току-що се бе омъжила. С безжизнено втренчени очи и ледено изражение Грег довърши скоча си и даде знак на сервитьора да му донесе още един.

След танца Бред и Серена се отправиха към Теди. Бред се наведе и му прошепна, че си тръгват.

— Вече?

Бред кимна.

— Ще гледаме да хванем вечерния влак и искам Серена да си почине малко. Трябва да си приготвим багажа. — Той замълча за миг и Теди се засмя. Бред може би наистина искаше тя да си почине и трябваше да си приготвят багажа, но очевидно си бе наумил и друго. Ако бяха сами, Теди щеше да ги подкачи с някоя шега. — Е, ще се видим в Сан Франциско, хлапе. Кога точно пристигаш?

— Заминавам от Ню Йорк на двайсет и девети август, така че трябва да съм в Сан Франциско на първи септември.

— Пиши ни повече подробности, преди да тръгнеш, и ще дойдем да те посрещнем. — Бред задържа ръката си на рамото му и го погледна в очите. — Благодаря ти за всичко. За това, че накара Серена да се чувства добре дошла.

— Тя е добре дошла. — Погледът му се премести върху новата му сестра. — Ще се видим на запад, Серена. — А после се засмя. — Дотогава ще станеш огромна като кит. — И тримата захихикаха.

— Няма. — Опита се да изглежда обидена, но не беше. Вместо това го прегърна и го целуна по двете бузи. — Ще ми липсваш, братле.

— Грижете се един за друг.

Двамата мъже си стиснаха ръцете. Теди отново целуна Серена и малко по-късно, след като тя се сбогува учтиво с булката, ръкува се със свекъра и свекървата и поздрави неадекватния младоженец, те си тръгнаха. Оставяйки сватбената суетня зад себе си, почувстваха огромно облекчение. Когато излязоха от хотел „Плаза“ ръка за ръка, Бред издърпа вратовръзката си, пусна я заедно с ръкавиците в цилиндъра и махна на един файтон да ги закара до апартамента им на Пето Авеню.

Серена бе очарована от тази разходка през парка, отпусна се, унесено заслушана в тропота на конете, и Бред я прегърна. Денят бе горещ, лятото бе започнало и преди да се стъмни, те щяха да са на път към новия си живот в Калифорния.

— Щастлива ли си, скъпа? — Бред я погледна доволен, че най-накрая бяха сами, а Серена вдигна очи и потопи поглед в неговия.

— Как мога да не бъда щастлива с теб? — Тя се приближи да го целуне и дълго стояха прегърнати, докато прекосиха бавно Пето Авеню и файтонът спря пред къщата на семейство Фулъртън.