Даниел Стийл
Спомен (24)

24.

На другата сутрин Серена слезе на пръсти долу в кухнята, за да си направи чаша чай и да свари кафе за Бред, и налетя на свекърва си, облечена в син копринен халат.

— Добро утро, Серена. — Тонът й бе толкова леден, че по-добре да не го беше казвала, и младата жена се почувства и отблъсната, и унизена.

— Добро утро, госпожо Фулъртън. Добре ли спахте?

— Сравнително. — Тя се втренчи в нея, но не я попита същото. Погледът й бе преценяващ и много, много студен. — Мисля си, че ще бъде по-разумно, ако днес обявиш, че си болна, вместо да идваш на сватбата. Разполагаш с чудесно извинение.

Тя, разбира се, имаше предвид бебето. Серена обаче беше шокирана. Нямаше никакво желание да ходи на сватбата, но ако не отиде, това ще предизвика коментари.

— Не знам дали Бред…

— Разбира се, твоя си работа. Но на твое място… мисля, че би била благодарна да си спестиш неудобството. В крайна сметка този ден принадлежи на Пати, съветвам те да помислиш за това и повече да не й причиняваш болка, след като веднъж си го сторила.

На Серена й се прииска да се отдаде на внезапното желание да си поплаче, ала вместо това мълчаливо кимна.

— Ще си помисля.

— Постарай се да го направиш. — И с тези думи тя излезе от кухнята.

Прислугата се бе разпръснала из къщата и Серена се отпусна на един стол. След като се съвзе, наля кафето на Бред, направи си чая, сложи и двете чаши на един поднос и бавно тръгна нагоре, опитвайки се да вземе решение как да постъпи, и когато стигна до стаята им, разбра, че няма друг изход. Щом свекърва й желаеше тя да не присъства на сватбата, тогава нямаше да им се натрапва. И може би така бе по-добре.

Когато влезе в спалнята с подноса, Серена тихичко въздъхна и Бред я погледна.

— Какво ти е, любима?

— Нищо… Имам… имам ужасно главоболие.

— Така ли? — Той се взря в нея обезпокоен. — Защо не си легнеш? Трябва да е от танците снощи.

Серена му се усмихна.

— Не е от това. Просто съм уморена. — После колебливо додаде: — Знаеш ли, трудно ми е да ти го кажа, Бред, но… мисля, че не трябва да идвам.

— Толкова ли ти е зле? — Той я погледна изненадано. Сутринта дори не беше бледа и си изпи чая много бързо, нещо, което бе забелязал, че не прави, когато е неразположена. — Искаш ли да повикам лекар?

— Не. — Тя седна в леглото и го целуна. — Смяташ ли, че брат ти ще ме извини?

— Да. Ако искаш да си останеш у дома, няма да те насилвам да идваш.

— Благодаря ти.

А след малко вече го наблюдаваше как се приготвя и сърцето й се сви — не че щеше да пропусне нещо, а заради причината, поради която Маргарет Фулъртън се срамуваше от нея и се мъчеше да направи всичко възможно, за да я държи настрана. Това караше Серена да се чувства изолирана и нежелана. Въпреки че Бред много я обичаше, болеше я, че семейството му не я приема.

— Добре ли си, любима?

Той се извърна към нея. Изглеждаше великолепно в редингота и в раирания панталон, със сив цилиндър и сиви ръкавици. Сватбата щеше да бъде особено изискана и пищна и Серена изведнъж съжали, че няма да присъства. Миг по-късно Теди почука на вратата, облечен в също такъв костюм; носеше стръкчета момина сълза, които Бред трябваше да постави на ревера си.

— Ще си помислят, че аз съм младоженецът, не мога да ги сложа. — Бред направи гримаса.

— Не, няма. Неговите са повече. — А после изненадано погледна първо Серена, подир това Бред и пак Серена. — Какво има, няма ли да дойдеш?

— Не се чувствам добре.

— Ти и снощи не се чувстваше добре, но дойде. Какво се е случило днес? — Той веднага стана подозрителен. Сякаш имаше изключително чувствителна антена за най-тънките лъжи, особено ако са свързани с майка му.

— Тази сутрин ми е по-зле. — Ала го каза с доста бодър глас, седнала в леглото със скръстени ръце.

— Не ти вярвам. — Той се вторачи в Бред. — Вие двамата да не сте се карали?

— Не, по дяволите, Серена просто заяви, че не се чувства достатъчно добре, за да дойде, и аз не исках да й се налагам.

— Защо не? — Теди й се усмихна и седна на леглото до нея. — Наистина ли ти е лошо, Серена?

Тя кимна.

— Наистина.

— Жалко. Ще ми липсваш.

Но когато той изрече тези думи, две огромни сълзи се отрониха от очите й. Почувства се отново изоставена и сега вече й се искаше да тръгне с тях. Само госпожа Фулъртън да не бе поставила въпроса толкова остро. Знаеше, че наистина не би могла да отиде. Ако се появеше там, щеше да излезе, че едва ли не се държи неприлично или въобще не уважава свекърва си.

— Какво има? — Теди я гледаше въпросително и тя поклати глава, като напразно се опитваше да не плаче.

— О, мразя да съм бременна. Само плача. — Серена се засмя на себе си, а Бред се приближи и погали меката руса коса, която се бе разпиляла по раменете й и върху възглавницата.

— Не се притеснявай, аз ще се върна веднага щом успея да се измъкна.

А после излезе и отиде да види Грег. Той нервно се приготвяше в стаята си в дъното на коридора. От години си имаше свой апартамент, но за последната ергенска вечер се бе върнал у дома и спа в старата си стая. Така бе сигурен, че колкото и да се напие, няма да се успи.

Веднага щом Бред затвори вратата, Теди присви очи и ги впери в нея.

— Какво всъщност се случи?

— Нищо. — Но тя бе извърнала поглед и той разбра, че нещо не е както трябва.

— Не ме лъжи, Серена! Защо няма да дойдеш?

Беше странно как този мъж й вдъхваше такова доверие и я караше да му се изповяда. Споделяше с него неща, които не дръзваше да каже дори и на Бред. Ала тя знаеше, че предния ден не бе издал тайната й, и сега не се поколеба да освободи душата си. Отново сълзи напълниха очите й.

— Майка ти смята, че не трябва да присъствам. Но не искам Бред да знае.

— Тя ли ти каза?

— Каза, че няма да бъде учтиво спрямо Пати и че ако съм достатъчно възпитана, не бих отишла, и че вече съм сторила достатъчно злини на Пати. — Серена изглеждаше нещастна, а Теди за малко не подскочи от леглото.

— Какви невероятни глупости. По дяволите, Серена! Ако ти самата не се противопоставиш, майка ми ще си прави каквото си иска с теб до края на живота ти. Не бива да й позволяваш това.

— Няма значение. Тя не ме иска там. Бои се, че ще опозоря всички ви.

— Серена… — Теди настойчиво я погледна. — Снощи всички искаха да знаят коя си, каква си в действителност. Из целия ресторант се говореше, че си принцеса, и това сигурно е вбесило майка ми. След снощната вечер никой няма да повярва на всички тези врели-некипели, че не представляваш нищо, че си била прислужница. Ти изглеждаше точно това, което си: красива аристократка. Не знам какво толкова я човърка майка ми, освен че Бред сам взе решение за брака си и го отстоява. Но ако е искала Пати Атертън за снаха, има я. Някой ден тя ще надмогне чувствата си към теб, Серена, ала ти не бива да й се даваш сега. Това, което вчера е сторила с теб, е не само възмутително, а безнравствено и Бред трябва да знае, но щом настояваш, аз няма да му кажа. Ала днешните й машинации повече не ще се повторят, по дяволите, неприлично е. — За миг му мина през ума, че може би майка му ревнува. Вероятно не е в състояние да се примири с факта, че Серена е красива и благородна, че Бред сам си я е избрал и възнамерява да я запази. Вероятно е искала да го ожени за някоя, която да й се покорява, за момиче, което да включи в амбициозните си планове, както смяташе да прави с Пати. — Но ти не можеш да й позволяваш, по дяволите, да постъпва така с теб. Не е справедливо.

— Кое не е справедливо? — Бред стоеше на прага и наблюдаваше и двамата, а лицето му бе изопнато от напрежение, докато дебнеше да срещне погледите им. — Тук става нещо, за което никой нищо не ми е казал, а аз няма да търпя тайни в собственото си семейство. — Той се втренчи в жена си. — Какво има, Серена?

Тя сведе очи, за да избегне настойчивия му поглед. Той протегна ръка.

— Без сълзи този път. Просто ми кажи. — Ала Серена не можеше и не желаеше да го направи.

Теди бе този, който проговори пръв.

— Тя не иска да ти каже, Бред, но мисля, че трябва да знаеш.

Серена направо излетя от леглото към него с протегнати ръце, сякаш можеше да го спре, но той като че й продума нещо с очи. Тя почти инстинктивно извика:

— Не!

— Ще му кажа, Серена. — Теди заговори тихо, а Серена избухна в сълзи.

— За бога, какво става? — Малката им мелодрама ужасно го изнервяше и той се ядоса не на шега. Току-що се бе върнал от стаята на Грег, който така се бе напил предната вечер, че икономът още се опитваше да го съживи. — Какво, по дяволите, става тук?

Теди се изправи с лице към него.

— Мама не желае Серена да идва на сватбата.

Серена бе пребледняла и трепереше, сякаш бе получила електрически шок, а съпругът й изглеждаше така, като че е бил на другия край на проводника.

— Какво майка ми? Ти луд ли си?

— Не. Имала е абсолютното безочие да заяви на Серена, че е длъжна заради Пати да не присъства. Серена и мама се засекли в кухнята и мама я посъветвала да се измъкне дипломатично, като се престори на болна и си остане вкъщи.

— Вярно ли е това? — Бред погледна жена си с неприкрита ярост и тя кимна. Тръгна към леглото и Серена видя, че той трепери. — Защо не ми каза?

— Не исках да те настройвам срещу майка ти. — Гласът й трепна, тя очевидно се мъчеше да спре сълзите.

— Никога повече не прави така. Ако някой някога пак ти каже подобно нещо, аз искам да знам. Ясно ли е?

Бред погледна и двамата, изглеждаше наранен и замислен. Стоя така дълго, а после посочи с пръст към брат си.

— Излез оттук, Теди. — След това се обърна към жена си. — А ти стани от леглото. Не ме интересува какво ще облечеш, след десет минути те искам готова.

— Но, Бред… Не мога… Май…

— Нито дума повече. — Този път изрева. — Аз съм кум на сватбата на брат ми и ти си моя жена. Ясно ли е? Разбираш ли какво ти казвам? Ти си моя жена, което означава, че ще ходиш навсякъде, където ходя аз, и ще бъдеш приета от същите тези хора, които обичат и приемат мен, без значение дали са мои приятели, от моето семейство или колеги. И ако някой не те приема и не желае да ти отдаде уважението, което ти се полага, аз бих искал да го узнавам на секундата. Не чрез посредничеството на брат ми. Ясно ли е, Серена?

— Да — изрече тя съвсем тихо.

— Хубаво. Защото държа това да бъде ясно и на теб, и на майка ми, и на Пати, и на Грег, и на всеки, който не го проумява. После ще го обясня на майка ми, а сега измъквай задника си от леглото и го напъхай в това, което трябваше да облечеш на тази проклета сватба фарс. И повече не прави така. Не се преструвай на болна и не се опитвай да криеш нищо от мен. Ще ми казваш всичко. Ясно ли е? — Серена кимна, а той се приближи, притегли я грубо в прегръдките си и я целуна. — Толкова те обичам, по дяволите! Не искам никога никой да те наранява. Обещавам да те обичам, да те почитам и да те закрилям, докато съм жив, дай ми този шанс, скъпа. Аз затова съм с теб. И повече никога не се хващай на тъпотиите на майка ми. — Злобата му към Маргарет я трогна и шокира. Той я наблюдаваше изпитателно. — А вчера да се е случило нещо подобно, което да те е разстроило, Серена? — Бред я гледаше в очите, докато получи отговор, но тя само поклати глава. — Сигурна ли си?

— Да, Бред, сигурна съм. — Не можеше да му каже, че майка му я е накарала да подпише онзи документ. Никога повече нямаше да проговори на майка си и Серена не искаше тя да бъде причината. И без това отношенията им бяха достатъчно обтегнати.

Бред бързо се отправи към вратата, спря се за миг и й се усмихна.

— Обичам те, госпожо Фулъртън.

— Обичам те, полковник. — Тя му изпрати една целувка по въздуха и той изчезна, опитвайки се да се подготви за конфронтацията, която му предстоеше.

Намери Маргарет в будоара й, облечена в красива бежова копринена рокля, която бе поръчала за сватбата от „Диор“. В Париж имаха всичките й мерки и единственото, което тя трябваше да направи, бе да си избере модел и да одобри мостра от материята. Беше си сложила и шапка, изработена специално за нея, от фини пера в абсолютно същия цвят. Падаше леко над едното око, за да обхване елегантния кок, в който бе прибрана гъстата й бяла коса.

— Може ли да вляза, майко?

— Разбира се, скъпи. — Тя му се усмихна приятно. — Днес е важен ден. Виждахте ли се вече с брат ти?

— Да, и с двамата.

— Имах предвид Грег. Как е той?

— Още е сънен. Слугите се опитват да го свестят. Напил се е яко снощи. — Щеше му се да добави „както обикновено“, но не го направи.

— Пати ще го вкара в релсите. — Маргарет излъчваше увереност, която Бред не споделяше.

— Може би. Но преди това, като стана дума за Пати, искам да изясня нещо с теб.

— Моля? — Майка му бе смутена от тона му, ала той не се и постара да го смекчи и продължи:

— Ти трябва да ми се извиниш, мамо, или по-скоро на Серена. И искам веднъж завинаги да се разберем. Серена е моя съпруга, без значение дали това ти харесва или не. Научих, че си я помолила да не идва на сватбата на Грег. Учудва ме и ме наранява, че си дръзнала да сториш такова нещо. Ако искаш и двамата да не идваме, добре, но ако държиш аз да присъствам, трябва да знаеш, че ще дойда със Серена. — В очите му проблеснаха сълзи. Това бяха сълзи на гняв, ярост и разочарование. — Аз я обичам от цялото си сърце, мамо. Тя е чудесна и след няколко месеца ще имаме бебе. Не мога да те накарам да я приемеш. Ала няма да ти позволя да я оскърбяваш. Повече никога не прави подобно нещо.

Майка му тръгна към него с колеблива стъпка.

— Съжалявам, Бред. Аз, изглежда, не съм разбрала както трябва… Боя се, че и за мен беше доста трудно, просто никога не съм очаквала, че ще се ожениш за… за толкова различна жена. Смятах, че ще се задомиш тук, за някоя, която познавам.

— Но не го направих. И не е честно за това да наказваш Серена.

— Искам да знам едно… — Майка му го стрелна с любопитство. — Тя ли ти каза това?

— Не, виж какво, Серена ме обича твърде много, за да застане между мен и теб. Доверила се е на Теди и той ми каза.

— Разбирам. Нещо друго каза ли ти?

Бред погледна особено майка си.

— Има ли още нещо за казване?

— Не, не. — Тя с облекчение въздъхна, значи Серена си бе премълчала, не че това щеше да промени нещо. Сега вече на никого не би дала този документ. Документът, който Серена бе подписала, бе вече в трезора. Все още бе убедена, че младата жена преследва парите му, и след години, когато го напусне и се опита да го оскубе, тя ще спаси положението. Един ден Бред щеше да й бъде благодарен.

Той реши да отиде докрай.

— Мисля, че при тези обстоятелства ще бъде най-добре, ако си заминем днес, след сватбата. Ще пробвам да запазя купе за нощния влак за Чикаго, а ако не успея, ще преспим на хотел и ще тръгнем сутринта.

— Не можеш да постъпиш така. — Изведнъж очите й пламнаха.

— Защо не?

— Защото те искам тук. От години не си оставал за по-дълго у дома.

— Трябваше да помислиш за това, преди да обявиш война на Серена.

В очите й имаше и яд, и жестокост, и горчивина.

— Ти си ми син и ще направиш това, което ти казвам.

Гласът на Бред бе особено спокоен.

— Боя се, че грешиш. Аз съм зрял мъж със съпруга и собствено семейство. Не съм ти кукла в ръцете. Татко може, и бедният ми мекушав брат също, но не и аз. И не забравяй това!

— Как можеш да разговаряш така с мен? Как смееш!

Бред внимателно пристъпи към майка си.

— Мамо, не се бъркай в живота ми, защото ще съжаляваш.

— Бред!

Но той не отговори, обърна се и излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си.