Даниел Стийл
Спомен (21)

21.

Оказа се, че когато дойде време за срещата на Серена с майка му, Бред беше още във ваната. И икономът я поведе по един коридор, стените на който бяха украсени с малки изящни платна — три картини на Коро, един Сезан, един Писаро, две скици на Реноар, един Касат. Във фини рамки, картините бяха закачени като в галерия, с отлично осветление, върху чудесна драперия от кадифе. Килимът беше дебел, в същия блед цвят мока, и силно контрастираше с мраморните подове, с които бе привикнала в Рим, Венеция и Париж. Мекотата на килимите в апартамента на семейство Фулъртън й създаваше усещането, сякаш стъпва върху облаци. Мебелите бяха красиви и изискани, повечето в стил „Кралица Ана“, малко „Чипъндейл“, малко „Хепълуайт“ и няколко скромни неща „Луи XV“, навсякъде имаше много дърво и приглушени цветове. Нямаше го златото и мрамора на по-разкошните изделия в стил „Луи XIV“, нито на повлияния от естетиката на древна Гърция стил „Луи XVI“. Апартаментът на Фулъртънови бе обзаведен с отличен вкус, с най-доброто от всичко, което демонстрираше изобилие на богатство, но не беше парадиращ. Дори и цветовете, които Маргарет бе избрала за дома си, бяха меко бежови, топли кафяви разцветки, нюанси на слонова кост, а тук и там се срещаше тъмнозелено и спокойно синьо. Нямаше го цвета на праскова или рубин или ярки зелени тонове. Изглеждаше съвсем различно от ренесансовото великолепие на дворците, които Серена познаваше и които, трябваше да признае, й харесваха повече. И все пак тук имаше известна топлина и всичко беше елегантно и сдържано като самата Маргарет Фулъртън.

Когато стигнаха пред вратата на будоара й, икономът отстъпи настрана, за да може Серена да почука, после се поклони бързо и изчезна, докато младата жена плахо прекрачи прага. В малкото помещение свекърва й седеше с чаша в ръка до изящна елипсовидна масичка, на която имаше поднос от времето на Джордж III с шише от богато гравиран кристал и друг сребърен поднос с чаша, който очакваше пристигането на Серена. Над малкия диван в слонова кост висеше портрет на мъж с огромни мустаци и пенсне, с тъмни дрехи от началото на века, а очите му сякаш заплашваха да изскочат, натежали от хиляди въпроси.

— Дядото на съпруга ми — обясни тя, когато Серена усети очите му върху себе си и погледна картината. — Той е отговорен за почти всичко, което притежава съпругът ви. — Изрече го многозначително, сякаш Серена щеше да я разбере, а на младата италианка, която стоеше пред нея, тези думи й прозвучаха много странно. — Седнете, моля. — Серена направи това, което й казаха, и седна сковано на края на малкия стол в стил „Кралица Ана“. Бе облечена в черно кадифе, тоалета, който си бе избрала за вечерята. Роклята беше тясна, по тялото, с широки презрамки и дълбоко изрязано деколте, а отгоре бе сложила късо бяло сако от сатенирана коприна. Този комплект Бред й бе купил точно преди да напуснат Париж и Серена знаеше, че след месец няма да може да го носи. Скоро наедряващата й талия щеше да откаже да бъде ограничавана от тясната кройка на роклята. Но за тази вечер беше чудесна — бе добавила перлени обици и перлената си огърлица. Изглеждаше някак по-женствена и очарователна, докато Маргарет Фулъртън отново я оглеждаше. Дори и тя трябваше да признае, че момичето е много красиво, но не това беше проблемът. А това, че ако не се върне в Европа, ще разбие живота на Бред. — Искате ли да пийнете? — Серена бързо поклати глава. Напоследък бебето не й разрешаваше дори да помирише вино.

Докато Маргарет си наливаше, Серена я изучаваше. Беше изключително забележителна жена, с копринена рокля в разкошен сапфирен цвят, с пищно колие от сапфири и диаманти, което съпругът й бе купил от „Картие“ в Париж след Първата световна война. Очите на Серена се задържаха известно време на колието, а после погледът й се премести върху сапфирените обици и браслета. Предполагайки, че е разбрала за какво й намеква, Маргарет Фулъртън кимна и реши, че е време да започне да действа.

— Серена, ще бъда откровена с теб. Мисля, че няма причина да го усукваме. Разбрах от… приятели — Маргарет Фулъртън се поколеба само за миг — че сте се срещнали с Бред, когато си била на работа в Рим. Вярно ли е?

— Да, аз… аз започнах да работя, когато се завърнах в Рим.

— За теб трябва да е било щастливо обстоятелство.

— Да, тогава да. Никой от близките ми не бе останал, освен — тя се помъчи да намери начин да обясни коя бе Марчела — освен една стара приятелка.

— Разбирам. Тогава работата в двореца трябва да е била изпратена от бога. — Усмихна се, но очите й бяха заплашително студени.

— Беше, както и синът ви.

Маргарет Фулъртън почти видимо трепна, а младата жена седеше изправена на стола с красиво бледо лице в рамката на яката на бялото копринено сако, с искрящи очи и коса, сресана до блясък. Трудно бе да се намери недостатък у Серена, но Маргарет нямаше да се остави да бъде заблудена от външния й вид. Тя вече знаеше какво да мисли за това момиче. И продължи решително.

— Точно така си представях и аз, Серена. Че си се нуждаела от помощта на Бред и той се е почувствал длъжен да те спаси и може би да те изведе от Италия. Всичко това, което е направил, предизвиква възхищение и дори е романтично. Но мисля, че сте отишли твърде далече, като сте се оженили, не ти ли се струва?

За миг Серена не знаеше какво да каже, а и това, което й идваше наум, не можеше да го каже, защото Маргарет не й даваше възможност.

— Е, всички ние знаем, че мъжете понякога се въвличат в необичайни ситуации по време на война, но — очите й проблеснаха, като остави чашата си — беше лудост от негова страна да те доведе вкъщи.

— Разбирам. — Серена се сви на стола си. — Мислех си, че… когато се срещнахме…

— Какво си мислела? Че ще ме заблудите? Едва ли. Ти си много красиво момиче, Серена. И двете го знаем. Но всичките глупости за това, че си принцеса… Ти си била чистачка, която е работела за американската армия, и си попаднала на нещо добро. Лошото е само, че не си била достатъчно умна да разбереш кога да спреш. — За миг Серена изглеждаше, сякаш някой й бе ударил плесница. Още повече се сви на стола и в очите й се появиха сълзи, а Маргарет Фулъртън стана и отиде до бюрото си. След миг се върна с малка папка, седна отново на дивана и безцеремонно изгледа Серена. — Ще бъда откровена с теб. Ако това, към което си се стремила, е било да напуснеш Италия, постигнала си го. Ако държиш да останеш в Щатите, ще се постарая да го уредя. Можеш да се установиш, където пожелаеш в тази страна, само, разбира се не там, където живее Бред, което означава не тук и не в Сан Франциско. Ако искаш да се върнеш в Европа, незабавно ще се погрижа. И в двата случая веднага след като подпишеш тези документи, ще бъде открита процедура от страна на адвокатската фирма на баща му за анулиране на брака, а ти ще бъдеш богато възнаградена заради неприятностите, които си изтърпяла.

Маргарет Фулъртън я погледна в очите, без да се притеснява от това, което току-що бе казала. А Серена сякаш се повдигна на стола си и изумрудените й очи изведнъж пламнаха.

— Ще бъда възнаградена?

— Да. — Маргарет изглеждаше доволна. Явно бе намерила правилния път. — Доста добре. Бащата на Бред и аз отново го обсъждахме миналата вечер. Разбира се, ти трябва да знаеш, че след като веднъж подпишеш тези документи, няма да имаш никакво право да завеждаш дело за издръжка. Вземаш това, което ти предлагаме, и въпросът е приключен.

— Разбира се. — Очите на Серена проблеснаха, но сега и нейният глас прозвуча безцеремонно. — И на каква цена откупувате сина си?

За миг Маргарет Фулъртън се ядоса.

— Не мисля, че ми харесва подбора на изразите ти.

— Та не правите ли точно това, госпожо Фулъртън? Откупувате го от италианската курва. Нали така виждате нещата?

— Как аз виждам нещата, няма никакво значение. Това, което ти направи, попадайки на сина ми по време на престоя му отвъд океана, ще се отрази на цялото му бъдеще и на кариерата му. А той има нужда от съпруга американка, жена от неговата класа, от неговия свят, която ще може да му помага.

— А аз няма да мога?

Маргарет Фулъртън се засмя и разпери ръце, посочвайки обстановката в малката елегантна стая.

— Огледай се. Това твоят свят ли е? Светът, от който ти идваш? Или е онова, което си искала? Какво точно планираше да му дадеш, освен красивото си лице и тялото си? Разполагаш ли с нещо друго, което да му предложиш? Пост, връзки, средства, приятели? Не разбираш ли, че той може да има бляскави изяви в политиката? Но не и докато е женен за италианска чистачка, скъпа. Как можеш да останеш с него, знаейки какво си направила с кариерата… с живота му?

Сълзите отново бликнаха в очите на Серена и гласът й бе дрезгав, когато отвърна:

— Не. Нямам какво да му дам, госпожо Фулъртън. Освен сърцето си. — Но не отговори на нито един от другите въпроси. Не беше нейна работа, за да й обяснява откъде идва. Всъщност тя произлиза от далеч по-внушителен свят от този, ала има ли смисъл сега да се впуска в подробности? Всичко е отминало. Вече не съществува.

— Точно така — продължи Маргарет. — Нямаш нищо и, да бъдем откровени, ти си нищо. Но подразбирам, че искаш нещо. И аз притежавам това, което ти искаш.

„Така ли, кучко такава — вътрешно побесня Серена… — Имаш ли любов… и търпение, и разбиране, и доброта, и живот, който да му дариш? Защото това са нещата, които аз искам да му даря.“ Но не каза нищо.

Без дума повече, Маргарет Фулъртън отвори папката и подаде на Серена чек за… двайсет и пет хиляди долара.

— Я виж това.

Серена го взе от любопитство и погледна цифрите, без да може да повярва на очите си.

— Ще ми дадете това, за да го оставя?

— Да, и го давам. Всъщност можем да приключим за няколко минути, ако просто подпишеш тук.

Маргарет побутна някакъв документ от една страница машинописен текст към Серена, която се втренчи стъписана. В него пишеше, че тя е съгласна да се разведе с Брадфорд Джарвис Фулъртън III колкото е възможно по-скоро, след което или ще напусне страната, или ще живее в друг град и никога, при никакви обстоятелства няма да коментира развода си в пресата. Ще изчезне незабавно от живота на Бред, в замяна на което ще й бъде заплатена сумата от двайсет и пет хиляди долара. Освен това, казваше се в документа, тя се заклева, че в момента не е бременна и че в бъдеще не ще предявява искове за бащинство към Бред за дете, което може да се роди впоследствие. Когато прочете това, на лицето й се появи усмивка. Добре го бяха обмислили тези мръсници, но неочаквано всичко й се стори смешно.

— Очевидно намираш нещо забавно тук?

— Да, госпожо Фулъртън. — В очите на Серена все още тлееше зелен огън, ала сега вече тя се почувства господарка на положението.

— Може ли да попитам какво те развесели? Този документ бе изготвен много прецизно. — Бе разгневена от реакцията й, но не се издаде.

— Госпожо Фулъртън… — Серена й се усмихна сладко и се изправи. — Бред и аз ще имаме бебе.

— Вие какво?

— Бременна съм.

— И кога стана това?

— Преди два месеца — гордо я погледна Серена. — Бебето ще се роди през декември.

— Това явно придава нови измерения на плановете ти, нали? — Възрастната жена трепереше от гняв.

— Вижте какво — Серена се извърна, хванала вече дръжката на вратата — може и да ви е трудно да повярвате, но аз нямам никакви планове по отношение на Бред и никога не съм имала, от самото начало. Знам мнението ви за мен, че съм малка, съсипана от бедност проститутка от Рим, ала само донякъде имате право. Аз нямам пари. Това е всичко. Но моето семейство бе точно толкова бляскаво, колкото и вашето. — Очите й се плъзнаха към портрета на стената. — Моят дядо не се различаваше от този човек. Къщата ни — тя се усмихна на по-възрастната жена — бе далеч по-внушителна от тази. Всъщност и трите ни къщи. Но важното в случая, госпожо Фулъртън, е, че аз не искам нищо от вашия син. Освен любовта му и неговото дете. Останалото не го искам, нито неговите пари, нито вашите пари, нито парите на баща му, нито този чек от двайсет и пет хиляди долара. Никога нищо няма да взема от вас, освен — Серена го произнесе много бавно — любовта на съпруга си.

И с тези думи тя излезе от стаята и тихо затвори вратата, а Маргарет Фулъртън гледаше с дива ярост и миг по-късно, ако някой бе минал покрай будоара й, щеше да чуе шум от строшено стъкло. Бе запратила чашата си с шери в камината. Но що се отнасяше до нея, битката не бе приключила. Преди Бред да напусне Ню Йорк и да отпътува за Сан Франциско, тя щеше да се погрижи Серена да си е заминала, със или без бебе. Маргарет Фулъртън разполагаше с две седмици, през които да направи това. И знаеше, че ще го направи.