Даниел Стийл
Спомен (45)

45.

Когато Серена се върна от болницата с бебето, къщата изглеждаше обновена. Още по-впечатляващ й се стори интериорът в бяло и хром, с огромните пастелни картини. Васили се бе погрижил за всичко. Навсякъде имаше цветя за нея, планини от подаръци, различни неща, необходими за бебето, купчина кукли и нови играчки за Ванеса. Беше купил всичко, което му бе хрумнало, включително и една невероятно хубава диамантена гривна за Серена. Както и преди, опитваха ли да започнат отново, онова, което правеше за тях, все му се струваше недостатъчно, а когато за пръв път взе бебето в ръце, имаше вид на мадоната, но от мъжки род. Изцяло бе запленен от малкото създание и бе безкрайно влюбен в майката. Копнееше да прекарва с тях колкото се може повече време и чакаше с нетърпение момента, когато Серена щеше да може да излиза по малко. След две седмици й разрешиха да се поразтъпче наоколо. А след още една седмица, хванал жена си под ръка, с другата повел Ванеса и бутайки количката с бебето, Васили ги изведе на първата им разходка. Вече беше началото на септември и времето бе меко, а Ванеса отново бе тръгнала на училище. Беше четвърти клас и наближаваше деветият й рожден ден.

— Щастлива ли си, скъпа? — Васили погледна Серена не без гордост, докато крачеха така, всички заедно, той с фотоапарат през рамо. Вече бе направил стотици снимки на бебето.

— Много. — Но нещо се бе прекършило у нея. Васили го усещаше и понякога това страшно го изнервяше. Вече живееше с постоянния страх, че един ден тя ще го напусне. Като че щастливите дни бяха отминали окончателно.

Същия следобед, когато се прибраха вкъщи, той си поигра с бебето. Още не се бе върнал към работата си след престоя в болницата. Сега му бе необходимо да бъде със Серена и с детето, а тя се боеше дали непрекъснатите отсъствия няма да навредят на кариерата му. Но Васили като че не се интересуваше от това, а след няколко дни каза, че заминава за Париж по работа. Беше доста развълнуван и й обеща, че ще й се обади оттам, ала не го направи. Когато тя се опита да се свърже с него в апартамента му, не успя, а после постепенно се отказа, надявайки се той да позвъни, ала притесненията отново я завладяха. Не беше сигурна, докато след една седмица Васили не си дойде — щом го видя, сърцето й се сви. Всичко бе свършило. Отново бе загубил битката с хероина, това личеше от целия му вид. Серена го погледна, сякаш бе настъпил краят на света, но не му пророни нито дума. Качи се горе, прибра си багажа, обади се на Теди и направи резервация за първия полет. А после, разтреперана от глава до пети, остави куфарите на пода и в този момент влезе Васили.

— Е, и какво си намислила?

— Напускам те, Васили. В болницата ти казах ясно, че ако отново го направиш, ще те напусна. Ти го направи и аз си тръгвам. Няма за какво да оставам. Всичко приключи. — Бе ужасно уморена, изтощена до отмала и малко изплашена от това как ще реагира той. Винаги бе толкова необуздан, когато беше поемал наркотик. Но вече не я интересуваше. Всичко бе свършило.

— Аз не вземам наркотици, ти си луда.

И само като чу това, тя побесня.

— Не вземаш ли? — Бе обхваната от ярост. — Ти си луд, а аз ще се махна оттук, докато все още мога. За теб нищо няма значение, освен този боклук, който си вкарал във вените си. Не разбирам защо го правиш. Имаш всичките предпоставки да не го правиш, но след като ти не осъзнаваш разликата, аз си заминавам. — И процеди през зъби: — Сбогом.

— И си мислиш, че можеш да ми отнемеш бебето?

— Да, мога. Опитай се да ме спреш, и аз ще разтръбя по цялата световна преса, че си наркоман. — Серена го погледна с истинска омраза и дори дрогиран, той съзнаваше за какво говори.

— Изнудваш ли ме, Серена? — запита Васили, повдигнал вежди, и тя кимна.

— Точно така. И не мисли, че няма да го направя. И кариерата ти моментално ще рухне.

— Смяташ ли, че ми пука? Ти си побъркана. Хич не ме е грижа за някакви си тъпи снимки за някоя реклама или списание.

— Сигурно не, иначе нямаше да се дрогираш. Да не говорим за мен и за бебето. Предполагам, и ние не означаваме кой знае колко за теб.

Той я погледна особено.

— Мисля, че не.

Същата нощ Васили отново изчезна и когато сутринта Серена напусна къщата с децата, той още не се бе прибрал. Тя пристигна на летището с Ванеса и бебето, предаде всички куфари на багаж, а после се качи с децата в самолета без какъвто и да било проблем. След десет часа пристигнаха в Ню Йорк, точно тринайсет месеца, след като го бяха напуснали, Серена се огледа на летището и си мислеше дали не сънува. За пръв път в живота й заминаването не бе болезнено. Беше вцепенена. Движеше се като насън с бебето в едната ръка и с Ванеса, вкопчена в другата. За миг я обзе същото усещане, което бе изпитала, когато пристигна с монахините и другите деца по време на войната, и при този спомен по лицето й започнаха да се стичат сълзи, а щом видя Теди, се разплака с глас, сякаш това бе отприщило чувствата й.

Той внимателно настани всички в колата си и ги закара в обзаведен апартамент, който бе наел за един месец. Серена огледа малката кокетна стая, притискайки бебето до гърдите си. Имаше само една спалня, ала това не я притесняваше. Единственото, което искаше, бе да е на хиляди километри от Васили. Почти бе свършила парите, но бе взела със себе си диамантената гривна, която й бе подарил миналия месец, и възнамеряваше да я продаде. Ако имаше достатъчно късмет, парите щяха да й стигнат, докато започне пак да работи като модел. Вече бе помолила Теди да се обади на Доротея.

— Е, как се чувстваш отново тук? — Теди й се усмихна, но очите му бяха загрижени. Серена изглеждаше на ръба на силите си, а и Ванеса едва ли бе по-добре.

— Мисля, че още съм замаяна — беше единственият й отговор, докато се оглеждаше. Стените бяха бели и голи, а мебелите бяха модерни, от Дания.

— Не е „Риц“ — усмихна й се извинително Теди и тя се засмя за пръв път.

— Теди, хич не ме интересува. Нали имаме покрив над главите си и не сме в Лондон. — Ванеса също се усмихна, а Теди протегна ръце към бебето.

— Как е малкото ми приятелче?

— Непрекъснато е гладно — нацупи се през смях Серена.

— За разлика от майка си, която има вид, сякаш изобщо не яде. — Бе свалила всичките килограми, които бе наддала по време на бременността, плюс още седем. И всичко това за шестте седмици, откакто се бе родило бебето.

— Нали пак ще работя като модел… Впрочем какво каза Доротея?

— Че те чака със затаен дъх, както и всички фотографи в Ню Йорк.

Серена изглеждаше доволна.

— Е, това е хубава новина.

Но най-хубавото беше, че бе избягала от Васили. По едно време си мислеше, че никога няма да го направи и че ще остане завинаги впримчена в капана му. Беше също като да се измъкнеш от джунгла. Ала сега всичко бе приключило и Васили го знаеше. Бе казала и на Андреас и се надяваше никога повече да не види Васили. Бе се наслушала на лъжи, бе се настрадала за цял живот.

— Смяташ ли, че ще дойде да те търси тук? — попита Теди, когато Ванеса си легна.

— Това няма да му помогне. Няма да се срещна с него.

— Ами бебето?

— Не мисля, че го интересува истински. Твърде много е съсредоточен в себе си и в наркотиците си.

— Не бъди толкова сигурна. От това, което разказа, личи, че е луд по дъщеря си.

— Но не достатъчно, за да се откаже от хероина.

— Все още не мога да повярвам, че си тук.

— Нито пък аз. Понякога се чудя дали отново ще стана същата, каквато бях.

— Разбира се. Трябва ти малко време. — В живота си бе минала през такива изпитания, та той бе уверен, че ще надживее и това. И благодари на Бога, че бе оставила Васили.

Серена въздъхна и за миг затвори очи.

— Не знам, Теди. Сигурно си прав, но беше такъв кошмар, трудно ми е да проумея какво се случи. Сякаш… това нещо го подлудява.

— Ужасно възбуждащо е.

А после тя смени темата и заговориха за училището на Ванеса. Горкото дете бе преживяло толкова много през последните шест седмици. Серена беше почти склонна да й даде малко почивка, докато се приспособи, а единственото нещо, което Ванеса искаше да прави, бе да се грижи за бебето. Тя беше безкрайно влюбена в очарователната си сестричка, която наричаше Шърли вместо Шарлот. Серена едва успяваше да вземе бебето от дъщеря си, а когато дойдеше време за лягане, Ванеса беше на седмото небе.

— Разкошно хлапе е — каза Теди за племенницата си с нескрита гордост, а Серена се засмя.

— Да, наистина.

После той ги остави сами, да се настанят и да си починат, и след като нахрани бебето, Серена се отпусна на леглото. Спа дълбоко, без да сънува, и когато се събуди, беше по-бодра.

След няколко дни отиде в агенция „Кър“ и Доротея я погледна многозначително, сложила ръка на кръста.

— Предупредих те, нали? — засмя се тя на Серена. — Но страшно се радвам, че се връщаш.

— Не толкова, колкото аз се радвам.

Пиха кафе и Доротея й разказа последните нюйоркски клюки. В града се бе появило ново момиче, което от лятото насам бе на върха. Беше германка и малко приличаше на Серена, но Доротея бе сигурна, че все още има място и за Принцесата.

— Без съмнение ти ми липсваше.

Тя забеляза също, че в изражението на Серена се бе появило нещо ново и интересно. Бе по-слаба отпреди и очите й бяха някак си по-мъдри и по-сериозни. Това подсказваше на Доротея, че младата жена е преживяла истински ад с Васили.

— А Васили? Приключено ли е с него?

— Приключено.

— Завинаги? — Серена кимна мълком. — Ще ми кажеш ли защо?

Тя обаче само поклати глава и потупа ръката на старата си приятелка.

— Не, скъпа, няма. А и ти не би искала да знаеш. Беше все едно че затъвах в нещо, от което мислех, че никога няма да се измъкна. А сега съм тук. Не искам да си спомням и не мисля за връщане. Единственият ми приятен спомен от изминалите години е Шърли и тя е тук, с мен.

— Слава Богу. — Доротея бе развълнувана. Месеците, които Серена бе прекарала с Васили, очевидно са били по-лоши, отколкото предполагаше.

Към края на седмицата той започна да звъни в агенцията и Доротея си мислеше, че ще полудее. Настояваше да знае къде е Серена, къде би могъл да я намери, да й се обади. Серена настоятелно я бе помолила да не му казва. Едва когато една от фотомоделите случайно вдигна телефона, Васили извади ужасен късмет. Тя откри номера и адреса на Серена в картотеката с личните данни и му ги даде, без да се замисля и без изобщо да има някаква представа какво е сторила.

На следващия ден той отлетя за Ню Йорк, а когато стигна до апартамента й, тя тъкмо се готвеше да излиза.

— Серена.

Отворила вратата, Серена чу името си и щом го видя, просто се смрази. По очите му позна, че продължава да взима наркотици и очевидно не е на себе си, и понечи да се прибере. Децата бяха с бавачката в дневната и Серена се опита да му затръшне вратата, но Васили се промъкна, мърморейки, че трябва да види детето си и че не е права да постъпва така с него, а тя запрати папката си на пода, когато го видя да взема Шърли на ръце, и усети как старият страх и гняв наново се надигат у нея. Пред очите й се изпречи с цялата си грозота кошмарът на изминалата година, а Васили се обърна към нея с диви въглени очи.

— Как ме намери? — Гласът й бе рязък, очите й пламтяха. Бе прекосила хиляди километри, за да избяга от него и ето че той пак бе тук.

— Трябваше — безизразно я погледна Васили. — Ти си ми жена.

Бавачката седеше, гледаше го втренчено и изплашено, а Ванеса инстинктивно се пресегна и предпазливо и грижовно взе бебето от ръцете му. Тя наблюдаваше как майка й ставаше все по-гневна, а Васили имаше вид на напълно побъркан.

— Защо не се върна?

— Никога няма да го сторя. И не желая да обсъждам това тук. — Серена хвърли тревожен поглед към децата. Ванеса се бе нагледала на такива сцени преди и Серена не желаеше дъщеря й пак да става свидетел на техните разправии.

— Тогава хайде да влезем там — посочи Васили спалнята и младата жена го последва с големи сърдити крачки. — Искам да си дойдеш у дома — обърна се той с лице към нея, ала тя отривисто поклати глава.

— Не. Разбираш ли? Не! Никога няма да се върна при теб, Васили. А сега излез от къщата ми и изчезвай от живота ми.

— Няма — изкрещя Васили. — Ти ми взе детето, ти си моя жена и трябва да се върнеш у дома, щом ти казвам.

— Не съм длъжна, по дяволите, да правя каквото и да било. Ти си отвратителен наркоман и за малко да унищожиш и мен, и децата ми.

— Но аз, аз… — прекъсна я той. — Аз те обичам… Обичам те… обичам те… — И говорейки, Васили тръгна към нея. Безумните му черни очи пронизваха нейните с огнени стрели, ръцете му инстинктивно я хванаха за гърлото и започнаха да стискат все по-силно и по-силно. Серена започна да се дави, после стана синьо-червена, а той продължаваше да крещи: — Обичам те… обичам те…

Ванеса го чуваше от другата стая, но след няколко минути престана да чува майка си и ужасена от внезапно предчувствие, че нещо не е наред, влетя през вратата с бебето в ръце. В спалнята видя Васили, коленичил на пода, разплакан, ръцете му все още обхванали шията на Серена, а тя лежеше — главата й бе странно изкривена, очите широко отворени, чантата й разпиляна на пода.

— Какво си направил с мама? — изкрещя му тя, притиснала Шърли до гърдите си.

— Убих я — тихо промълви той. — Защото я обичам. — А после с истерични ридания се строполи на пода до Серена.